Решение № 240 от 11.11.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Шумен, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ив. Хаджииванова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело № 20223600100199 по описа за 2022 година

В исковата молба С. А. С. и П. Й. П., чрез адв.А.Д. при ШАК, излагат, че били осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ЕАД-гр.София сума, за което бил издаден изпълнителен лист от 25.07.2011г. по ч.гр.д.№2754/2011г. на ШРС. Въз основа на последния било образувано изп.д.№736/2011г. на ЧСИ с рег.№876. По изпълнителното дело през годините били проведени успешно четири публични търга за продажба на недвижими имоти на длъжниците. Последното изпълнително действие било от 2014г., като до момента на депозиране на исковата молба, не били извършвани никакви изпълнителни действия от страна на взискателя. Предвид това и била изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията по изпълнителния лист. Ето защо молят съдът да постанови решение, с което на основание чл.439, ал.1 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответника, че не дължат сумите, за които срещу им е издаден изпълнителен лист от 25.07.2011г. по ч.гр.д.№2754/2011г. на ШРС, поради погасяването им по давност.

Ответната страна оспорва претенцията. Намира същата за допустима, но по съществонеоснователна. След придобиване на вземането от страна на дружеството, същото било конституирано като взискател по изпълнителното дело. По последното били извършвани и искани от взискателя регулярни изпълнителни действия, последното от които с молба от 18.09.2018г. за първия ищец и с молба от 25.09.2018г. - за втория ищец. Движението по изпълнителното дело прекъсвало давността, която се твърдяла да е настъпила към датата на завеждане на иска. Дори да била настъпила перемция по изпълнителното дело, то с поисканите и извършени конкретни принудителни действия, давността била прекъсната, тъй като се приемало, че давността започва да тече от 26.06.2015г., в случай , че не е налице покъсна дата. Ако кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран 1 с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бедействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Предвид изложеното и ищците дължали процесното вземане.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №736/2011г. на ЧСИ с рег.№876 е образувано на 11.08.2011г. по молба на „Банка ДСК“ЕАД-гр.София, въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 25.07.2011г. срещу С. А. С. и П. Й. П. за сумата от 127 774.89лв.просрочена главница по договор за ипотечен кредит от 04.10.2007г., лихва за просрочие и такса за закъснение в размер на 10973.78лв. за периода от 15.04.2011г-20.07.2011г., законна лихва от 21.07.2011г. до изплащане на вземането и сумата 4612.46лв-.разноски.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1722/25.07.2011г. по гр.д.

№2754/2011г. на ШРС. С молбата си до ЧСИ, взискателят е поискал образуване на изпълнително дело, изискване на справка и проучване активи, адрес и семейно положение на длъжниците, като при установяване наличието на секвестируемо имущество на длъжинците да бъдат предприети действия по събирането му-запор, възбрана, опис и оценка на имуществото и др. Поискал е също да бъде наложен запор на пенсията на длъжника П., както и да бъде наложена възбрана, насрочен опис, оценка и публична продан на имотите, собственост на длъжниците и ипотекирани в полза на банката.

С постановление от същата дата, съдебният изпълнител е наложил запор на пенсията на П., насрочил е опис на ипотекираните имоти на 15.09.2011г. и е вписана възбрана върху тях.

Съгласно отразеното в уведомление от 18.08.2011г. на РУСО-Шумен, не е бил наложен запор на пенсията на длъжника П., тъй като същият не бил пенсионер и към момента нямало постъпило заявление за отпускане на пенсия.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжниците С. А. С. и П. Й. П. при условията на чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление, като към същата е приложен подлежащия на изпълнение акт-заповедта за изпълнение. №1722/25.07.2011г. и изпълнителния лист от същата дата.

Изпратено е запорно съобщение изх.№15025/07.09.2011г. до „ОББ“АД гр.София, за запор върху всички сметки на П.. В отговор третото задължено лице е отговорило, че запорът е наложен по сметка на длъжника, но към момента липсвали авоари за погасяване на задължението.

По молба на банката от 07.09.2011г. на длъжниците е назначен особен предтавител по изпълнителното дело-адв.А.П. при ШАК.

На 28.09.2011г. П. е депозирал заявление, с което сочи актуален адрес и телефон за връзка. На сочената дата на същия лично е връчена покана за доброволно изпълнение.

На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение чрез назначения им 2 особен представител адв.П. при ШАК на 05.10.2011г..

На 05.12.2011г. съдебният изпълнител е извършил опис на възбранените недвижими имоти, собственост на длъжниците, за което е съставен протокол. При съставянето му е присъствал длъжникът П., който го е подписал без възражения. Насрочена е публична продан от 23.01.2012г.-23.02.2012г..

Поради липсата на постъпили наддавателни предложения проданта не се е състояла, поради което взискателят е поискал насрочването на втора продан при цена 80% от цената при първата продан. Такава е била насрочена от 16.04.2012г до 16.05.2012г. с постановление на съдебния изпълнител от 02.03.2012г..

Тази продан също не се е състояла поради липса на наддавателни предложения.

С молба от 28.05.2012г. взискателят е поискал нова оценка и насрочването на публична пордан на възбранените имоти. След изготвянето на нова оценка е насрочена отново публична продан от 16.06.2012г.-16.07.2012г. С протокол от 17.07.2012г. и тази публична продан е обявена за несъстояла се и по искане на взискателя е поискано насрочването на нова продан при нова оценка. Такава е била насрочена от 09.09.2012г.09.10.2012г..Последната отново не се е състояла и е насрочена нова продан при нова оценка от 28.12.2012г.-28.01.2013г.. С протокол от 29.01.2013г. и тази пордан е обявена за нестанала. Насрочена е нова продан от 22.03.2013г. до 22.04.2013г.. С молба от 19.03.2013г. взискателят е поискал спиране на производството по изпълнителното дело, на основание чл.432, т.2 от ГПК, като с постановление на съдебния изпълнител от същата дата, прозиводството е спряно.

По молба на взисакетеля от 29.09.2013г. изпълниктелното производство е възобновено, като е насрочена публична продан на ипотекираните в полза на взискателя имоти от 25.10.2013г.до 25.11.2013г.

По молба на взискателя с постановление от 13.11.2013г. е наложен запор върху получаваното възнаграждение за труд/пенсия на длъжниците., както и запор върху притежаваните от П. дружествени дялове в „Лина-П. Й.“.

РУСО –Шумен е уведомило съдебния изпълнител на 19.11.2013г., че запор на пенсия на П. не е наложен, поради липса на отпусната такава.

Съгласно запорно съобщение от 14.11.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С.А.С. при работодателя „Боби-Кольо Колев“ЕООД., но при получаване на съобщението е отразено, че пратката не е потърсена от получателя..

Съгласно отразеното в протокол от 26.11.2013г. съдебният изпълнител е обявил купувач на имотие на основание чл.492 от ГПК. На 26.11.2013г. е издал постановления за възлагане на два от недвижимите имота, съответно на 29.11.2013г. и постаноление за възлагане на третия недвижим имот.

На 27.12.2013г. е съставен протокол за извършено разпределение.

Поради нестанала публична продан на недвижим имот-гараж №3, преустроен в магазин за хранителни стоки, е насрочена нова публична продан от 17.02.2014г. до 3

17.03.2014г.. С протокол от 18.03.2014г. единственият наддавач е обявен за купувач. На същия е издадено постановление за възлагане на имота от 21.03.2014г.. На 17.04.2014г. съдебният изпълнител е съставил протокол за извършено разпределение.

С молба от 10.02.2016г. взискателят е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение на С., като е поискал всички останали изпълнителни действия да продължат до окончателното изплащане на дължимата сума по изпълнителното дело. Във връзка с наложения запор, на 12.02.2016г. е изпратено запорно съобщение до „Боби-Кольо Колев“ЕООД-гр.Бургас, сътоветно съобщение за налагане на запор до С...

С молба от 12.01.2017г. „Еос матрикс“ООД-гр.София/ответник по делото/ е заявило наличие на договор за цесия между него и банката, по силата на който банката му е цедирала вземането си по изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности на вземането, поради което моли дружеството да бъде конституирано като взискател. С постановление от същата дата дружеството е конституирано като взискател по делото. Към молбата на новия взескател са приложени: договор за цесия/прехвърляне на вземания/ от 10.10.2016г., съгласно който на сочената дата „Банка ДСК“ЕАД-гр.София, в качеството на цеден е прехвърлило на „Еос матрикс“ЕООД-гр.София, в качеството на цесионер свои взимания, сред които и вземанията по процесния изпълнителен лист, потвърждение за сключване на цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно, съгласно което цедентът е дал съгласието си и упълномощил цесионера да извърши уведомяване на всички длъжници от негово име за сключения на 10.10.2016г. договор за цесия.

С молба от 17.01.2017г. новият взискател е поискал да бъдат извършени справки досежно това има ли на името на длъжниците регистрирани и непрекратени трудови договори, имат ли декларирано движимо и недвижимо имущество и притежавани търговски дялове в търговски дружество и банковни сметки, като при наличието на такива да бъдат наложени запори или възбрани.

По постъпила молба от взискателя от 08.04.2017г., съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки на длъжника С. С. в „Токуда банк“АД. С писмо от 12.05.2017г. третото задължено лице на основание чл.508 от ГПк е уведомило съдебният изпълнител, че запорът е наложен, като няма претенции на други лица върху същото вземане и не са наложени предходни запори по други изпълнителни листове.

С молба от 27.09.2018г. взискателят отново е поискал извършване на справки по имуществото на длъжника С. С. и налагане на запори и възбрани върху същото. Такава молба е депозирана и на 02.10.2018г. по отношение на длъжника П.П.

С постановление на ЧСИ от 19.04.2021г. изп.дело №736/2011г. е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съдебният изпълнител е изпратил съобщения до „ОББ“АД-гр.София и „Токуда банк“АД-гр.София за вдигане на наложените по сметките на длъжниците запори.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Изложените от ищците обстоятелства /ищците излагат, че не дължали на ответното 4 дружество сумите по издадения изпълнителен лист от 25.07.2011г. по ч.гр.д.№2754/2011г. на ШРС, поради погасяване на вземането по давност/ и заявения петитум /претендира се установяване на тази недължимост/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правно основание чл. чл.439 от ГПК.

Ищците основават искането си на конкретен факт – настъпило погасяване на вземането по давност за периода от 2014г. до датата на депозиране на исковата молба.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките за погасяване на задължението й към ответника по давност.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.