Решение № 3050 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3050 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100509030 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20043584 от 21.06.2022 г. по гр.д. № 62946/2020 г.

Софийски районен съд, 179 състав: Осъдил Н. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 294.10 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 40.60 лв. за периода 15.09.2018 г. – 04.12.2020 г., сумата от 5.76 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 377.56 лв. – разноски по делото, като отхвърлил исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата над 294.10 лв. до пълния предявен размер от 371.99 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г. цена на доставена топлинна енергия, както и иска с правно основание чл. 86, 1 ал. 1 ЗЗД за сумата над 40.60 лв. до пълния предявен размер от 55.79 лв., за сумата над 5.76 лв. до пълния предявен размер от 7.25 лв. – цена на услугата за дялово разпределение, и за сумата от 1.53 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.09.2017 г. - 14.09.2020 г.

Същите суми са осъдени да заплатят на ищеца и ответниците М. Н. Н. и Е. Н.

Н., а исковете срещу ответницата В. Н. С. са отхвърлени изцяло.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Н. Н. Д., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. А. А. от САК, която го обжалва в частите, с които исковете срещу Н. Д. са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. В жалбата е наведен един довод – „предявеният иск“ бил неоснователен, тъй като била налице изтекла погасителна давност. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу въззивницата искове.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. С оглед наведения в жалбата довод решението ще следва да бъде потвърдено в същите части по следните съображения:

Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи 2 възражения, той губи възможността на упражни тези права по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. По възражение за давност съдът не се произнася служебно – чл. 120 ЗЗД, поради което това възражение е от категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - по силата на изричната разпоредба на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК , с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възражението за погасителна давност. Същото се преклудира в посочения срок, доколкото по естеството си не може да се основава на нововъзникнал факт.

В случая, видно от делото, препис от исковата молба и доказателствата са връчени на назначения на ответницата Н. Д. особен представител на 10.08.2021 г. В срока по чл. 131 ГПК особеният представител не е депозирал отговор на исковата молба, и по силата на чл. 133 ГПК релевираното за първи път с въззивната жалба възражение за погасяване по давност на вземанията се е преклудирало с изтичане на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Поради това въззивният съд не дължи произнасяне по преклудираното възражение. Следва да се посочи, че районният съд в нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл служебно по възражение за давност, каквото не е направено от ответницата Д. в срока по чл. 131 ГПК или след това, а направеното от един от ответниците възражение за погасителна давност не ползва останалите. При това районният съд не е съобразил и спирането на течението на давностния срок за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. по силата на разпоредбата чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г.) и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр.

44/13.05.2020 г.), но предвид забраната за влошаване положението на обжалващия и влизане в сила на решението в частта, с която исковете срещу Д. са отхвърлени, въззивният съд няма правомощия да отменя решението в тези части.

3

Доводът в жалбата е неоснователен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал и юрисконсултско възнаграждение.

Доказано направените разноски са в размер на 300 лв. – депозит за възнаграждение на особения представител на въззивницата. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Или общо разноските са в размер на 380 лв.

Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 75 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043584 от 21.06.2022 г., постановено по гр.д. № 62946/2020 г. на Софийски районен съд, 179 състав в обжалваните части, с които Н. Н. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 294.10 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД законна лихва за забава в размер на 40.60 лв. за периода 15.09.2018 г. – 04.12.2020 г., и на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 5.76 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020 г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* вх.

4

******* ап. 16, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78 ГПК сумата 380.00 лв. (триста и осемдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Н. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* вх.

******* ап. 16, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

В необжалваните части решението по гр.д. № 62946/2020 г. на Софийски районен съд, 179 състав е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5