Акт от 15.12.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 394 гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Д. С., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №615 по описа за 2022, година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.3 и ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Н.А.Б. с ЕГН **********

*** против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София. С обжалвания акт на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т.9 от ДОПК, както и чл. 7, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка "Биологично земеделие" с изх. № 02-040-6500/8910/09.02.2022г. и чл. 15, ал. 3, т.5 и ал.4, т.2, буква „в“ и чл. 14, ал. 2, т.7 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и на основание чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.20а,ал.1 от ЗПЗП, на Н.А.Б. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 173,40 лв., представляващо 20 % от изплатената субсидия за кампании 2016г.,2017г., 2018г. и 2019г., ведно с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно изпълнение на публичното задължение.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден в нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като договорът за контрол и сертификация е прекратен от сертифициращия орган на петата година от поетия ангажимент по мярката, то е следвало да не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението по чл.6, ал.2 за съответното направление, а не да се иска възстановяване на цялата получена до момента финансова помощ. Изтъква още, че органът не се е съобразил с нормата на чл. 33, ал.1, т.2 от Наредбата, тъй като сертификата за съответствие е с дата на валидност след нормативно установената такава на петата година и с прекратения договор за контрол и сертификация месец и половина преди крайния срок на петата година от ангажимента, то не е налице прекъсване в периода, а е прекъсната възможността да се удължава ангажимента ежегодно до изтичане на програмния период съгласно чл.6, ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015г. Предвид това жалбоподателят счита, че неправомерно е лишен от подпомагане за петата година от поетия петгодишен ангажимент. От съда се иска отмяна на обжалвания АУПДВ. Претендира и изплащане от ДФЗ на финансовата помощ в размер на 3224,27 лв. по подадено заявление за кампания 2020г., която се явявала петата година от поетия ангажимент по мярката.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения *** П., който поддържа така подадената жалба по изложените в същата съображения и такива развити в хода на устните състезания. Като допълнителни основания за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ посочва нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2 от АПК поради липсата на мотиви и непосочване на факта на прекратяване на договора. Счита че оспорения акт противоречи и на целта на закона като в същия е допуснато предварително изпълнение, каквото в закон не е предвидено. Представя писмена защита. Претендира заплащането на направените по делото разноски, за което представя списък по чл.

80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Ответник жалба – Зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, редовно призован, не се явява, а се представлява от ст. *** Ц., която оспорва така подадената жалба като неоснователна и недоказана. Намира, че издаденият АУПДВ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Подробни съображения за законосъобразност на оспорения АУПДВ развива в представеното по делото становище от 29.11.2022г. Претендира заплащането на ***ско възнаграждение като представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Административен съд Велико Търново, осми състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че от страна на Н.А.Б. е било подадено заявление за регистрация с кандидатстване за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, във връзка с което е поел 5- годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности.

Жалбоподателят е регистриран в Интегралната система за администриране и контрол /ИСАК/ с Уникален регистрационен номер /УРН/ 499268 като впоследствие е бил одобрен за участие. Жалбоподателят е подал заявления за подпомагане по мярката за кампании 2016г.,2017г., 2018г. и 2019г. с УИН 04/300616/70421, УИН 04/160617/75297, УИН 04/300518/79399 и УИН 04/030619/83507 като общата изплатена сума на финансовото подпомагане по тях е в размер на 15 867,02лв.

В резултат на извършени административни проверки на основание чл.46,ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020, за спазване на поет биологичен ангажимент е установено, че съгласно отразеното в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите за земеделски продукти на ЕС, договорът на земеделския стопанин с контролиращото лице „Био Сертификейшън“ ЕООД по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2020 е прекратен на 14.08.2020г., т.е преди изтичане на срока на поетия петгодишен ангажимент, поради което административният орган е предприел действия по образуване на производство за прекратяване на ангажимента.

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. №***/8910 от 09.02.2022г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл. 15,ал.3, т. 5 и чл.46, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т.1 във вр. чл.77, т.7, б.“в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013г. относно финансираното, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, е прекратен биологичния ангажимент на Н.А.Б. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020. Този Акт за прекратяване на биологичен ангажимент от 09.02.2022г. е връчен на лично на Н.Б. на 25.05.2022г., видно от известие за доставяне на л.55-гръб от делото, като същото не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила.

Във връзка с горните констатации е открито производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, за което на основание чл.26,ал.1 от АПК Н.А.Б. е уведомена с писмо изх.№02-040-6500/8910 от 20.05.2022 г., получено от адресата на 13.06.2022г./л.38 от делото/. С това писмо на жалбоподателя е съобщено, че общата изплатена сума по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, е в размер на 15

867,02лв., като на основание чл.15, ал.3, т.5 и ал.4, т.2, б.“в“ от Наредба №4 от 24.02.2015 г. следва да възстанови 20% от получената сума, което се равнява на 3173,40 лв. Предоставена е възможност в 7- дневен срок от датата на връчване на писмото да представи писмени възражения по основателността и размера на предявеното публичното вземане.

В указания срок от земеделския стопанин е подадено възражение с вх.

№***/8910#6/21.06.2022г. против откритото производство по издаване на АУПДВ, което след като е прието за неоснователно от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”е издаден

АУПДВ № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022г., с който на Н.А.Б. е установено публично държавно вземане в размер на 3173,40 лв., определено като недължимо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018, 2019 във връзка с подадени заявления за подпомагане с УИН 04/300616/70421, УИН 04/160617/75297, УИН 04/300518/79399 и УИН 04/030619/83507 на основание чл.15, ал.3, т.5 и ал.4, т.2, б.“в“ от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“. Същият е връчен на жалбоподателя на 5.09.2022, видно от направеното върху акта отбелязване. Недоволен от така издадения АУПДВ на 19.09.2022г./плик л.22 от делото/ чрез пощенски оператор е подадена жалба директно до Административен съд - Велико Търново, във връзка с която е образувано настоящото дело.

В хода на съдебното дирене е като доказателства са приети тези, приложени към жалбата, както и цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт, изпратена с писмо изх.

№01-251-1100/227/19.10.2022г. на ДФ „Земеделие“, съдържаща и един брой технически носител CD. Приобщени към доказателствения материал са и допълнително представените от процесулния представител на жалбоподателя в съдебно заседание от 10.11.2022г. документи, а именно: Сертификат за съответствие № 326/2019/00 от 04.10.2019 г., Приложение № 1 към Сертификат за съответствие № 326/2019/00 от 04.10.2019 година, Таблица за използваните парцели 2020 г., декларирани по заявление за подпомагане, възражение, депозирано с рег. № 02-040-6500/8910 от 22.12.2021 г. в ДФ „Земеделие“, извлечение за постъпили и наредени парични плащания по сметката на Н.Б. в Банка ДСК АД за периода 27.10.2022 година – 06.11.2022 година, Таблица за използваните парцели 2022 година декларирани по заявление за подпомагане, както и Указания за прилагане на държавна помощ по схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Въпреки дадената от съда възможност, същите не са оспорени от ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на акта, на която са засегнати права и законни интереси и за която актът е неблагоприятен, поради което е налице правен интерес от оспорване. Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 05.09.2022 г. като жалбата е подадена до съда по пощата на 19.09.2014 г., т.е. в рамките на преклузивния 14 –дневен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е

АУПДВ № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София, с който основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т.9 от ДОПК, както и чл. 7, пар. 1 и 2 от Регламент

(ЕС) № 809/2014 на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка "Биологично земеделие" с изх. № 02-040-6500/8910/09.02.2022г. и чл. 15, ал. 3, т.5 и ал.4, т.2, буква „в“ и чл. 14, ал. 2, т.7 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. и на основание чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.20а,ал.1 от ЗПЗП, на Н.А.Б. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 173,40 лв., представляващо 20 % от изплатената субсидия за кампании 2016г.,2017г., 2018г. и 2019г., с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане.

На първо място, съдът намира за неоснователно възражението относно вида на акта, с който е установена подлежащата на възстановяване сума от жалбоподателя.

Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция „Земеделие“ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Според разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти