Решение № 289 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500501 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 3/04.01.2026 г. по гр.д.№ 205254430102165 по описа за 2025 година на ПлРС е признато за установено на основание чл.439 ал.1 от ГПК, че Т. Д. Д. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София сумите, както следва : 11 860.28 лв. - главница, 1239.05лв. - лихва за забава от 30.10.2011 г. до 26.07.2012 г., 69.09 лв. наказателно лихва за периода 06.07.2012 г. до 26.07.2012 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 263.37 лв. за държавна такса и 513.00лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4337/2012 год. по описа на ПлРС, които суми понастоящем са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 2025***0400489, по описа на ЧСИ Ц.Н., peг. № *** от КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията.Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на Т. Д. Д. разноски по делото в размер 24 лв.Осъден е на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище гр.София да заплати на адв. З. Л., САК, адвокатско възнаграждение 1 за оказана безплатна помощ на ищеца по делото в размер 1 500 лв.Осъдено е на основание чл.70 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер 557.79 лв.

Депозирана е въззивна жалба от

ЕОС „Матрикс“ЕАД, чрез пълномощник, против решение рег.№ 3/04.01.2026 г. по гр.д.№ 2165/2025 г. по описа на ПлРС.Счита първоинстанционното решение за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон,процесуалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Прави се искане да се постанови съдебно решение, с което да се отмени обжалваното решение рег.№ 3/04.01.2026 г. по гр.д.№ 2165/2025 г. по описа на ПлРС и да се реши спора по същество съобразно изложеното в отговора на исковата молба, настоящата въззивна жалба и писмените доказателства.

За въззиваемата страна – Т. Д. Д., чрез пълномощник, е депозиран отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, да се отхвърли същата като неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 04.01.2026 г., което се обжалва изцяло.

В процесния случай „ЕОС Матрикс“ЕООД със седалище гр.София е заличен търговец, но негов правоприемник е „ЕОС Матрикс“ЕАД със седалище гр.София.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че с решението си първоинстанционният съд е приел, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е от 21.09.2017 г., когато е изпратено и връчено на работодателя на ищеца запорно съобщение, както и запорно съобщение за наложен запор върху банкови сметки до ЦКБ и 2

Уникредит Булбанк АД.Счита, че съдът е посочил в решението, изложеното от него, че след тази дата, на 01.06.2020 г. е депозирана молба за конституиране в която е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен способ - опис движими вещи в т.3, но не го е обсъдил.

Според т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, на което решение се позовава въззивникът, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В процесния случай са образувани две изпълнителни дела - изп.д.№ 2017***0400734 и изп.д.№ 2025***0400489.

Първото изпълнително дело е образувано на 21.09.2017 г. и е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 08.01.2024 г.

Като последно изпълнително действие е посочено това от 02.10.2017 г.

В процесния случай са изпратени три запорни съобщения - на 26.09.2017 г. до работодателя на длъжника; на 02.10.2017 г. до „ЦКБ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, със съответните отговори от 06.10.2017 г., респ. от 04.10.2017 г., а от работодателя на 16.10.2017 г.

Има и съобщение за присъединяване на НАП от 09.10.2017 г.

Депозирана е молба на 01.06.2020 г. от „ЕОС Матрикс“ЕООД, в която е посочено, че на 19.03.2020 г. е сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг“ЕАД и дружеството, по силата на който „ОТП Факторинг ЕАД“ (като цедент) е цедирал вземането си по изпълнителното дело (ведно с всички принадлежности на вземането) на

„ЕОС

Матрикс“ЕООД (като цесионер).Направено е искане на основание чл.429 ГПК да се конституира дружеството като взискател по изпълнителното дело.Направено е искане да се насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като са представени и съответните писмени доказателства (стр.156-168).

В приложение № 1 към договора за покупко-продажба на вземания от 19.03.2020 г. между „ОТП Факторинг България“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е посочен и Т. Д. Д., в което е посочен и общият размер на дълга към 18.03.2020 г.

3

Във връзка с писмо от 08.01.2020 г. от въззивника е депозирана молба на 16.06.2020 г., с която е представено уведомление за извършено прехвърляне на вземане (цесия) до Т. Д..

До въззиваемия е изпратено и съобщение за конституиране на взискател на 08.06.2020 г., получено на 02.07.2020 г., видно от известието за доставяне.

Последната депозирана молба от взискателя е на 21.12.2023 г.

Като дата на последното валидно изпълнително действие би могла да бъде посочена датата 01.06.2020 г., когато е направено искането да бъде предприет горепосочения изпълнителен способ.

Второто изпълнително дело е образувано на 19.02.2025 г. по молба на въззивника, в която е направено искане при установени банкови сметки на задължените лица да бъде наложен запор.

Исковата молба е депозирана на 04.04.2025 г.

В горепосоченото Тълкувателно решение е посочено, че съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В решение № 127/12.07.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 2884/2021 г., III г.о., на което се позовава въззивникът, е посочено, че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но то (изпълнителното действие) не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на органа“ и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл.426, ал.3 ГПК.

Според чл.117 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова 4 давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 4337/2012г. по описа на ПлРС следва да се приеме, че е влязла в сила на 09.10.2012 г.

От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която е петгодишна.

С поред чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

Молбата за образуване на първото изпълните дело е депозирана на 21.09.2017 г., като е направено искане да бъде приложен съответният изпълнителен способ - запор на вземания на длъжника, респ. възбрана върху притежавани недвижими имоти.

Според чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.

В процесния случай, както се посочи, всякога е петгодишна.

Тя прекъсната на 01.06.2020 г., когато е направено искане да бъде приложен съответният изпълнителен способ - опис на движими вещи.

Второто изпълнително дело е образувано 19.02.2025 г., като е направено искане да бъде наложен запор на банкови сметки.

Ето защо следва да се приеме, че вземането, предмет на изпълнителния лист, издаден на 15.02.2013 г. не е погасено по давност.

Въз основана гореизложеното следва да се приеме, че в процесния случай вземането не е погасено по давност.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 14.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 4337/2012 г. по описа на ПлРС.

Тя е връчена на 24.09.2012 година, а възражението, според действащата към този момент разпоредба на ГПК, е могло да бъде подадено в 14-дневен срок, но липсват доказателства за това.

Следователно тя е влязла в сила на 09.10.2012 година.

5

Изпълнителното производство е образувано на 21.09.2017 г., т.е. преди да изтече 5-годишният давностен срок.

Относно доводите на въззиваемия, че не е доказано частно правоприемство за вземането по изпълнителния лист и длъжникът не е уведомен надлежно и за двете цесии, следва да се посочи следното.

На първо място въззиваемият счита, че липсват каквито и да било доказателства за уведомяване на длъжника по първата цесия, извършена между „Банка ДСК“ и „ОТП Факторинг България“.Уведомено е друго лице Т.Т., живущ в гр.*** и гарант по заем, а не заемополучател, какъвто е той.

Изпълнителният лист по ч.гр.д.№ 4337/2012 г. по описа на ПлРС е издаден на 15.02.2013 г. в полза на кредитора „Банка ДСК“.

Първото изпълнително дело е образувано на 21.09.2017 г. по молба на взискателя „ОТП Факторинг България“ЕАД, в която е посочено, че с договор за покупко-продажба на вземания от 02.07.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, „Банка ДСК“ЕАД е цедирала в тяхната цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от свои изискуеми вземания, в т.ч.вземането си от Т. Д., в качеството на кредитополучател, произтичащо от договор за кредит от 16.07.2008 г.По силата на изрично пълномощно, издадено от „Банка ДСК“ЕАД, са изпратили уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД до указаните длъжници за прехвърляне на вземането на „Банка ДСК“ЕАД към този взискател.

Приложено е копие на уведомително писмо до длъжника от 06.08.2013 г. относно договор за покупко-продажба на вземания.

Приложен е договора за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.07.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП Факторинг България“ЕАД.Посочено е, че продавачът продава и прехвърля на купувача вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол от 06.08.2013 г., в който е посочен Т. Д. и вземането с индивидуализиращите го белези.