Определение № 162 от 17.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20245001000188 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от адвокат И. В. С., пълномощник на П. З. М. частна жалба против постановеното по т. дело № 463/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение № 116 от 30.01.2024 г., с което е оставена без уважение изходящата от адвокат И. В. С., пълномощник на П. З. М. молба вх. № 977 от 10.01.2024 г., с която във връзка с постановено с определение № 1432 от 11.12.2023 г. прекратяване на производството по т. дело № 463/2023 г. относно предявените от В. А. В., ЕГН **********, А. В. К. ЕГН ********** и М. Г. К. ЕГН **********, всички от гр.С. срещу П. З. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „О.П.“ № * искове за осъждането му да им заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните от тях обезщетения от З**"Д.Б.**" АД, ЕИК *** за понесените неимуществени вреди от ПТП, причинило смъртта на В. В. В., считано от датата на смъртта му *** г. до деня на уведомяване на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за възникналото застрахователно събитие - 07.11.2022 г. на основание чл. 248 ГПК е поискано допълване на същото с осъждане на ищците да заплатят адвокатско възнаграждение на адвокат И. В. С. по чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с договор за правна защита и съдействие от 02.12.2023 г. за оказана безплатна правна 1 помощ на ответника П. З. М..

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго, с което възнаграждение да се присъди.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

Търговско дело № 463/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е е образувано по повод подадена от В. А. В., ЕГН **********, А. В. К. ЕГН ********** и М. Г. К. ЕГН **********, всички от гр.С..

С нея всеки от ищците е предявил искове против З**"ДБ**" АД, ЕИК *** с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждането на дружеството да им заплати обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на В. В.В В., ЕГН ********** син на първия ищец и внук на другите двама, настъпила вследствие на станало на *** г. ПТП по вина на водача на лек автомобил „**“,, модел **, рег. №*** П. З. М.. Претендираните обезщетения са 300 000 лв. за първия ищец и по 50 000 лв. за другите двама ведно със законната лихва от 07.11.2022 г.- датата на получаване на застрахователната претенция.

С исковата молба всеки един от ищците е предявил и искове против П.

З. М. за осъждането му да им заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото им се обезщетение за неимуществени вреди от ПТП-то причинило смъртта на сина и внука им. Размер на претендираното обезщетение от всеки от ищците не е посочен, а е уточнено, че то се претендира върху сумите от 300 000 лв., респ. 50 000 лв. за периода от датата на деликта /ПТП/-**г. до 07.11.2022 г.- датата на предявяване на застрахователната претенция.

По повод на тези искове следва да се посочи, че според чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или 2 използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Според чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

В случая с предявените срещу застрахователя искове ищците в качеството си на увредени лица претендират дължимото им се от застрахования обезщетение за причинените от него неимуществени вреди.

Според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ наред със същото той дължи и лихвите за забава при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице,т.е дължимото от застрахователя обезщетение обхваща това за претърпените от пострадалия вреди /имуществени и неимуществени/ и съответната лихва. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че последната се плаща от застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната дата измежду тази на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.

При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента с оглед чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД дължи законна лихва от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от застрахователя считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент. Именно по тази причина с исковете по чл.

432 от КЗ ищците са отправили и искане за присъждане към претендираните обезщетения за неимуществени вреди и на законната лихва от датата на отправяне на застрахователната претенция - 07.11.2022 г.

3

За периода от увреждането до по- ранната от датите посочени в чл. 429, ал. 3 от КЗ задължението за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е в патримониума на деликвента/застрахования/.

Пострадалото лице има правото да търси същото от него като пораждането и упражняването му не е обусловено от избора му по отношение на субекта, от когото ще претендира самото обезщетение за неимуществени вреди.

При търсенето му от деликвента тази претенция дори има характер на законна последица, а не на самостоятелен иск, който следва да отговоря на изискванията на чл. 127 от ГПКи за който се дължи ДТ и разноски.

Не така с оглед разликата в задължените лица стоят нещата в случаите, при които пострадалият е избрал та търси обезщетението за неимуществени вреди от застрахователя. При тях едната възможност е искът по чл. 86 от ЗЗД да се предяви самостоятелно срещу деликвента след приключване на главното исково производство. Тогава, за да се освободи пострадалият от нуждата да доказва размера на главното вземане наново е логично в производството с предмет иска по чл. 432 от КЗ деликвента да бъде привлечен от него като трето лице помагач.

Искът по чл. 86 от ЗЗД срещу деликвента може обаче да се предяви и едновременно с този по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя като по отношение на това съвместно предявяване според ПАС с оглед обусловената отговорност на застрахователя са налице предпоставките на чл. 213 от ГПК.

В случая пред точно първоинстанционния съд. такава хипотеза е бил изправен

Той обаче вместо да разгледа същите по същество по някакви си свои съображения не изходил от посочените по - горе текстове на КЗ и ЗЗД, а е приел, че исковете по чл. 86 от ЗЗД срещу деликвента са недопустими. По тази причина е прекратил производството по делото по отношение на тях.

Това определение също по непонятни за ПАС причини не е било обжалвано от ищците и е влязло в сила.

Така на пръв поглед за ответника по тези искове възниква правото да претендира разноски съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, а за адвоката престирал безвъзмездно правни услуги в негова полза на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Именно поради това е отправено и искането за допълване на 4 определението с присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за сметка на тримата ищци.

Според ПАС обаче разноски и възнаграждения биха били дължими ако причината извършването им е изцяло в поведението на ищците.

В случая обаче това не е така.

Според чл.129 и чл. 130 ГПК съдът дължи проверка на исковата молба при постъпването й за редовност, както и преценка за допустимост на предявените с нея искове. Ако всички или някои от тях са недопустими той следва да върне същата изцяло или частично и прекрати производството по делото, а не да извършва действия по размяна на книжа и т.н.

В случая при спазване на тези законови разпоредби ПОС би следвало да изрази вижданията си относно допустимостта на исковете по чл. 86 от ЗЗД още преди разпореждането от 12.09.2023 г. по чл. 367 от ГПК за изпращане на ИМ за отговор на ответниците. Именно това негово действие, а не поведението на ищците е причина и за извършеното подаване на отговор на ИМ, отговор на ДИМ и т.н. и безвъзмездно престиране на правни услуги от адв. С. в качеството му на пълномощник на П. М.. Това съобразено с казаното по- горе изключва възникване на задължение за плащане от страна на ищците на направените от ответниците по прекратеното производство разноски, респ. и на адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В този смисъл са крайните изводи на ПОС и определението му следва да се потвърди, но по изложените от ПАС по- горе съображения.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 463/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение № 116 от 30.01.2024 г., с което е оставена без уважение изходящата от адвокат И. В. С., пълномощник на П. З.

М. молба вх. № 977 от 10.01.2024 г., с която във връзка с постановено с определение № 1432 от 11.12.2023 г. прекратяване на производството по т. дело № 463/2023 г. относно предявените от В. А. В., ЕГН **********, А. В. К.

ЕГН ********** и М. Г. К. ЕГН **********, всички от гр.С. срещу П. З. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „О.П.“ № * искове за осъждането му да им 5 заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните от тях обезщетения от З**"Д.Б.**" АД, ЕИК *** за понесените неимуществени вреди от ПТП, причинило смъртта на В. В. В., считано от датата на смъртта му *** г. до деня на уведомяване на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за възникналото застрахователно събитие - 07.11.2022 г. на основание чл. 248 ГПК е поискано допълване на същото с осъждане на ищците да заплатят адвокатско възнаграждение на адвокат И. В. С. по чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с договор за правна защита и съдействие от 02.12.2023 г. за оказана безплатна правна помощ на ответника П. З. М..

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6