Решение № 744 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Со., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110132371 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана по реда на чл.

422 ГПК от „.“ ЕАД срещу К. Д. Г. и М. Д. Ч., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество следните суми:

За К. Д. Г. сумата в размер на 1002.17 лева, представляваща 1/2 от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 204.78 лева, представляваща 1/2 от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.10.2024 г., сумата в размер на 17.28 лева, представляваща 1/2 от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от м.09.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 4.79 лева, представляваща 1/2 от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 15.10.2024 г.

За М. Д. Ч. сумата в размер на 1002.17 лева, представляваща 1/2 от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 204.78 лева, 1 представляваща 1/2 от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.10.2024 г., сумата в размер на 17.28 лева, представляваща 1/2 от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от м.09.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2024 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 4.79 лева, представляваща 1/2 от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 15.10.2024 г.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба, с характер на отговор на исковата молба, от ответника М. Д. Ч.. В молбата се сочи, че ответницата е заплатила всички задължения към ищцовото дружество.

От името на ответника К. Г. е депозиран отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че не са ангажирани доказателства ответникът Г. или неговата наследодателка да имат качеството клиенти /потребители/ на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Предвид това се сочи, че не е доказано по делото да е налице валидно облигационно правоотношение между ответника и ищцовото дружество. Подчертава се, че не са приложени доказателства за сключването изрично на писмен договор между страните. Оспорва се влизането в сила на „Общите условия“ на ищеца, като се сочи, че същите са недействителни поради противоречие с изискванията на ЗЗП, тъй като шрифтът, която е използван е прекалено ситен и нечетлив. Като дискриминационно е определено и законовото изискване за публикуване на Общите условия на дружеството в централен и местен ежедневник, тъй като това водило до принуда потребителите да закупуват тези вестници. Направено е и искане за произнасяне по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК относно законосъобразността на Наредба № 16-334/06.04.2007г, като се подчертава, че методиката за изчисляване на топлинната енергия за сградната инсталация е обявена за незаконосъобразна. Изтъква се, че липсва приложен главен отчет и изравнителни 2 сметки, като не ставало ясно как са формирани сумите за топлинна енергия през исковия период. Излагат се аргументи за недействителност на договорите, сключени между етажните собственици и фирмата за топлинно счетоводство, поради използван ситен шрифт. По отношение на претенциите за мораторна лихва се сочи, че липсва предвиден срок за заплащане на цената на топлинната енергия, поради което е следвало да бъде отправена покана до клиентите. Подчертава се, че от доказателствата по делото било видно, че процесният имот е бил закупен от наследодателката на ответника, но липсвали доказателства, от които да се установи дали след това не са извършени разпоредителни сделки или да е учредено право на ползване, съответно дали не е направен отказ от наследство. Релевирано е възражение за изтекла давност. С оглед всичко изложено се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „. ООД /правоприемник на „Д. ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че апартамент ., находящ се в гр. Со., ж.к. „..“ бл. ., вх. В, ет. 5, се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

С оглед направеното оспорване от ответника Г. относно наличиетето на облигационна връзка с ищцовото дружество Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том II рег.№ 11985, дело 332/2013г, от който е видно, че Мария Харалампиева Г.а е закупила именно ., находящ се в гр. Со., ж.к. „..“ бл. ., 3 вх. В, ет. 5. Същевременно видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на Мария Харалампиева Г.а е, че същата е починала на 21.07.2020г., като е оставила за свои наследници двете си деца – ответниците М. Ч. и К. Г., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по 1/2 ид.ч от притежаваните от майка им права, в това число и от правото на собственост върху топлоснабдения имот.

Съгласно действащата през исковия период нормативна уредба, както и съгласно действалата преди това разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че двамата ответници се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабдения имот са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от нито един от ответниците. По делото не е установено и някой от двамата ответници да е упражнил правото си на възражение по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Г. за недействителност на клаузи от съдържанието на приложимите общи условия, доколкото от събраните доказателства не се установява посоченото нарушение на императивните разпоредби на ЗЗП, водещо до неравновесие в отношенията между ответника Г. и ищцовото дружество, съответно не е налице сочената неравноправност на оспорените клаузи по смисъла на чл. 146 ЗЗП. На следващо място, следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответникът Г., че не съществува облигационна връзка между него и „.“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор, доколкото както беше посочено по-горе възникването на облигационно 4 отношение между страните не е обусловено от подписване на изричен писмен акт от някой от ответниците.

Като признание за облигационна връзка съдът намира, че следва да бъде ценено и изявлението на ответницата Ч., че е заплатила дължимите суми за имота, независимо дали плащането е реално извършено или не.