Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 705 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 636/2025
Вид
Определение № 705
Подписан
13.03.2025
В сила
13.03.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 705 гр. София, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500636 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.95, ал.5 от с.к. и е образувано по две частни жалби.

Частната жалба с вх.№ 569/14.02.2025 г. на „Белокар“ЕООД, ЕИК 115040239, чрез управителя Я. Л. е насочена против Определение № 181/30.12.2024 г., постановено по т.д. № 24/2024 г. по описа на ОС Видин в частта му, с която е оставено без уважение искането на дружеството жалбоподател за предоставяне на процесуална помощ по делото, чрез назначаване на процесуален представител.

В нея се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение, като постановено в противоречие с установените съдопроизводствени правила и във връзка с тях се иска отмяната му.

Идентични оплаквания и искане са формулирани и в частната жалба с вх.№ 328/27.01.2025 г. на „Ромекс инс“ЕООД, ЕИК 115045753, чрез управителя П. Б., насочена против същото определение в частта, с която е оставено без уважение искането и на това дружество за предоставяне на правна помощ по делото.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частните жалбоподатели и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

И двете частни жалби са процесуално допустими, като депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – жалбоподателя е адресат на обжалваното определение, за което е предвиден последващ съдебен контрол в нормата на чл.95, ал.5 ГПК.

Определението на ОС Видин е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в съответната форма.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност срещу същото са частично основателни, без това да влияе върху крайния извод за неоснователност на молбите на двамата жалбоподатели - юридически лица по реда на чл.95, ал.1 ГПК по следните съображения:

И двамата жалбоподатели са търговци - дружества с ограничена отговорност, регистрирани в страната, и имат качеството на ответници по предявения в условието на 1 субективно пасивно съединяване установителен иск с правно основание иск по чл.694, ал.1, т.3 ТЗ от „Билиив“ЕООД, ЕИК 200238181 за установяване несъществуването на вземане в размер на 4 211 658 на първия ответник спрямо втория ответник.

След редовно връчване на исковата молба ответниците са депозирали по делото по отделно искания да им бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство с аргумент, че не разполагат с финансови възможности да организира защитата си.

При тези данни по делото решаващият въззивен състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на правна помощ на страната на дружествата молители, но по съображения, различни от изложените от него, а именно:

Според правилото на чл. 95 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, като условията и предпоставките за това се уреждат от Закона за правната помощ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Нормата на чл. 5 ЗПП обаче изрично установява правна помощ да се предоставя само на физически лица, от което правило следва, че в случая молителят не попада сред правните субекти, за които специалният закон е предвидил възможност да им бъде предоставена безплатна адвокатска защита.

Аргумент в подкрепа на този извод може да се извлече и от разпоредбата на чл. 24, т.3 ЗПП, според която правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

При съобразяване на обстоятелството, че образуваният пред СГС правен спор, по който молителите са страни има търговски характер, както и че същите са юридически лица следва, че от предвидените кумулативни предпоставки за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство в случая не е налице нито една.

Ограничаването на достъпа до правна помощ от страна на юридическите лица е установено от закона от презумпцията за платежоспособност на юридическите лица – търговци, като отчита компетентността на органите им да организират защитата на правата им във връзка с осъществяваната търговска дейност. По тези аргументи се приема, че с изключване възможността за предоставяне на безплатна адвокатска защита от юридически лица – търговци не се нарушава гарантираното в чл. 56 и чл. 122 от Конституцията на РБ право на защита /Определение № 256 от 9.05.2018 г. по ч. т. д. № 1115/2018 г., II т. о., Определение № 20 от 14.01.2019 г. по ч. т. д. № 4382019 г., I т. о., Определение № 124 от 13.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 435/2019 г., I т. о., ТК и др./.

На отделно основание извод за основателност на молбата за предоставяне на безплатна адвокатска защита не може да се изведе и от нормата на чл. 6 от ЕКЗПЧ, гарантираща правото на справедлив съдебен процес, с оглед установеното в съдебната практика разбиране, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението им за заплащане на такси и разноски, респ. - за предоставяне на правна помощ по делото, не е гарантирано от императивна разпоредба.

Включително практиката на Европейския съд по правата на човека, в която се признава правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса или разноски за адвокатска помощ /Решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД и М. срещу България (жалба № 68334/01), Решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), Решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99)/ възприема, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, но само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и 2 преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено.

В случая при съобразяване на предмета на първоинстанционното производство, както и на обстоятелството, че молителите са ответници по него, се налага предоставянето на правна защита и съдействие на страната на същите да не е в такъв размер, който би препятствал достъпът им до съд. На самостоятелно основание по отношение на „Белокар“ЕООД не се ангажират доказателства да е неплатежоспособно, респ. икономическото състояние на дружеството, както и на едноличния собственик на капитала му да не позволява заплащане на адвокатско възнаграждение в случай, че страната желае да ангажира защитата си по делото.

На отделно основание извършената служебна справка по партидата на молителя „Ромекс инс“ЕООД установи същият да е обявен в несъстоятелност, а като негов временен синдик да е вписана Р. В. Р. от гр.Видин, която е действащ адвокат.

Поради това обстоятелство и т.к. по арг. от чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда дела от негово име, „Ромекс инс“ЕООД няма нужда от предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, т.к. такава се осъществява в негова полза от назначения му от съда синдик.

По изложените съображения като краен резултат обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 181/30.12.2024 г., постановено по т.д. № 24/2024 г. по описа на ОС Видин в частите му, с които е отказано предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство на Белокар“ЕООД, ЕИК 115040239 и на „Ромекс инс“ЕООД, ЕИК 115045753.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3