Определение № 649 от 17.09.2018, Районен съд - Несебър

П

Р О Т

О К О

Л

№649

17.09.2018 година град

Несебър

НЕСЕБЪРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ СЪБЕВ

Секретар:

Радостина Менчева

Сложи за разглеждане Гражданско дело № 137 по описа за 2018 година

На именно повикване в 10.00 часа се явиха:

Ищецът „Е.Б.Е.“ ЕАД, редовно уведомен, не изпраща представител.

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА, че по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца вх.№7197/12.09.2018г., с която заявява, че на 07.06.2018г. ответникът е извършил плащане на дължимите главница и лихви.

Моли производството по делото да се прекрати и претендира присъждането на разноските от заповедното и исковото производство.

СЪДЪТ

ВРЪЧВА на особения представител на ответника препис от становището.

Ответникът

Е.А.П., редовно уведомен, се представлява от особения представител – адв. Ч..

Адв.Ч.:

Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което О

П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и го докладва съобразно проект за доклад, обективиран в определение от 04.07.2018г.

Адв.Ч.: Поддържам отговора на исковата молба, моля да се приемат приложените към него доказателства. Няма да соча други доказателства. Моля да се приключи събирането на доказателствата и да се даде ход на делото по същество.

СЪДЪТ намира, че следва да се обяви за окончателен проектът за доклад и при липсата на възражения на страните в тази насока. Следва да се приемат и материалите от изисканото ЧГД №1020/2017г. по описа на Районен съд Несебър.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектът за доклад, обективиран в определение от 04.07.2018г.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото ЧГД №1020 от 2017г. по описа на Районен съд Несебър.

СЪДЪТ намира, че направеният отказ от иска от страна на ищеца е валиден. Направено е от процесуален представител, натоварен да представлява юридическото лице, вкл. и да се отказва и оттегля от предявения иск. Ето защо съдът намира, че въз основа на направения отказ от иска производството по делото следва да бъде прекратено. Същевременно и с оглед задължителните указания в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав е компетентен да обезсили издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с оглед прекратяване на производството по делото. Ето защо заповед № 522 от 27.10.2017г. по ч.гр.д. № 1020/2017г. по описа на Районен съд Несебър, следва да бъде обезсилена.

Що се отнася до претенцията за разноски, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася с отделно решение по нея, тъй като претенцията за разноски не представлява отделен иск – арг. и от т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Няма пречка обаче съдът да се произнесе по претенцията за разноски с настоящото определение за прекратяване на делото – както за разноските в заповедното, така и за тези в исковото производство – арг. от т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Както е прието в цитираното тълкувателно решение съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес.

При изхода на спора – прекратяване на делото поради отказ от иска, съдът прави следните правни изводи във връзка с разноските от заповедното и исковото производство:

От събраните по делото данни може да се направи извод, че ответникът е станал повод за завеждане както на заповедното, така и на исковото производство. В подадения от особения му представител отговор не е оспорена дължимостта на сумите. Видно от платежните нареждания към отговора (на л. 50 – л. 58 от делото) сумите са заплатени от ответника на 07.06.2018г. – т.е. както след подаване на заявлението, така и след завеждане на иска. От страна на ищеца също е направено признание на факт по реда на чл. 175 ГПК, че сумите са възстановени на дата 07.06.2018г. В случая от доказателствата по делото може да се направи извод, че се претендира заплащането на суми, чиято изискуемост е настъпила, а самото плащане е направено след образуването на настоящото дело. Ето защо съдът достигна до краен извод, че ответникът е станал причина за завеждане на делото.

След като ответникът е станал причина за завеждане на делото, поведението му в хода на процеса, довело до погасяване на дължимите суми, а оттам и до отпадане на интереса на ищеца да води иск, не е причина на ищеца да не се присъждат разноски. В тази връзка върховната инстанция е имала повод да се произнесе по подобни въпроси, като в съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод е отпаднал в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е напр. определение № 277 от 14.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК, както и цитираните в него - определение № 98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г. на ВКС, IV ГО; определение № 518 от 15.06.12г. по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от 28.12.12г. по ч. т. д. № 560/2012г. на II ТО; определение № 767/05.09.12г. по ч. т. д. № 251/12г. на II ТО. Следователно именно ответникът следва да възстанови направените разноски. Ищецът е представил доказателства за направени разноски в хода на заповедното производство в размер на 75 лв., а в хода на исковото производство – в общ размер от 375 лв., от които 200 лв. за особен представител, 75 лв. – платена държавна такса и 100 лв.

– юрисконсултско възнаграждение. Последното е в минимален размер по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което следва да се присъди в този размер, съобразен с липсата на фактическа и правна сложност по делото.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №

137/2018г. по описа на Районен съд Несебър.

ОБЕЗСИЛВА заповед № 522 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.10.2017г. по ч.гр.д. № 1020/2017г. по описа на Районен съд Несебър

ОСЪЖДА Е.А.П.,

ЕГН **********,***, да заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски,.

ОСЪЖДА Е.А.П.,

ЕГН **********,***, да заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 375 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от които 200 лв. – платено възнаграждение за особен представител, 75 лв. – платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок, който за „Е.Б.Е.“ ЕАД тече от датата на връчването на преписа, а за ответника от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЪТ с оглед извършеното процесуално представителство по делото от назначения особен представител О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ч. сумата от 200 лв. за извършено от нея процесуално представител на ответника П., в качеството й на особен представител, като сумата да се изплати от внесения от ищеца депозит.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30 ч.

СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: