Решение № 811 от 20.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300501088 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 3428/24.10.2022г., постановено по гр. д. № 16637/ 2021г., съставът на Пловдивския районен съд, е отхвърлил предявения от Д.

В. Т., ЕГН ********** против Я. К. Т., ЕГН **********, иск за отмяна на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 15.09.1993 г. с нотариален акт № ****, том 42, дело № *****/1993 г. по описа на Нотариус при ПРС, с предмет следния недвижим имот – 1/4 идеални части от жилище – апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.1209.1.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-48 от 03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. *****, с площ от 102 кв.м., ведно с избено помещение № 6, с площ от 11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални части от общите части на сградата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, като неоснователен.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от 1 ищцата Д. В. Т., ЕГН ********** с подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от въззиваемия Я. К. Т., ЕГН **********, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, предявен от Д. В. Т. против Я. К. Т. за отмяна на сключен между страните на 15.09.1993 г. договор за дарение на недвижим имот, находящ се в гр.****, до размер на прехвърлената ¼ ид.ч. от имота.

Изложени са съображения за непризнателност от страна на дарения, изразяваща се в непредоставяне на необходимата издръжка на дарителя. Сочи се, че е връчена нотариална покана, с която ищцата е поискала от ответника да й заплаща месечна издръжка, считано от 15.02.2012г., в размер на 100 лева, на която последният не се отзовал, нито проявил загриженост относно 2 здравето и нуждите й.

Ответникът оспорва иска, като счита същия за недопустим, тъй като срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД бил преклузивен и същият е изтекъл на 16.02.2013 г., поради което моли да се прекрати производството по делото. По същество оспорва изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.

Моли съда да отхвърли иска и претендира направените разноски по делото.

С постановеното по спора решение № 3428/24.10.2022г. по гр. д. № 16637/ 2021г. ПРС е отхвърлил исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

С Решение № 147 от 08.02.2023 г.по в.гр.д. №3121/2022г. по описа на ПОС въззивният съд е обезсилил решение № 3428/24.10.2022г., постановено по гр. д. № 16637/ 2021г., по описа на РС-Пловдив, като процесуално недопустимо и е прекратил производството по него. Мотивите са, че искът е предявен извън едногодишния преклузивен срок, изтекъл на 15.02.2013г.

Върховният касационен съд е отменил крайния акт на въззивната инстанция с Решение № 233/16.04.2024г. по гр.д. № 2263/2023г. и е върнал делото за разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Пловдив.

Мотивите са, че неправилно в решението на ПОС е прието, че 1-годишният срок има за начало 15.02.2012 г. – датата на връчена нотариална покана, с която ищецът е поискал издръжка от ответника, и е изтекъл към 22.10.2021 г.

– датата на предявяване на иска. Посочва се, че въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че с исковата молба дарителят отново кани ответника за издръжка и да се произнесе по възражението за погасителна давност с решението по съществото на спора, след и ако установи, че потестативното право по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е възникнало и съществува към момента на приключване на съдебните прения. За преценката са от значение и конкретните твърдения в отговора на исковата молба, с които ответникът оспорва иска. Освен за срока по чл. 227, ал. 3 ЗЗД, той е възразил, че ищецът е в добро здравословно състояние и не са нуждае друг да се грижи за него; разполага с достатъчно доходи, които покриват нуждите му за храна, дрехи, консумативни разноски и т.нат., включително защото ответникът му предоставя необходимите парични средства и грижи при всяко искане от ищеца. Според ВКС въззивният съд е бил длъжен да изясни какви са конкретните нужди на ищеца според неговото здравословно състояние и 3 доходи, т.е. дали дарителят може сам да се издържа или трайно се нуждае от издръжка. По възражението по чл. 227, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е бил длъжен да съобрази, че срокът е давностен и не може да изтече, докато трае процесът за упражненото с иска потестативно право (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Безспорно между страните е бил подписан Договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ****, том 42, рег. № *****, дело № ***** от 15.09.1993 г. на Нотариус при ПРС, по силата на който, Д. В. Т., заедно с покойния си съпруг, са дарили на децата си, в т.ч. на ответника Я. К. Т. /1/4 ид.ч./ от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.1209.1.2, находящ се в гр. *****, представляващо жилище, апартамент, с площ от 102 2 кв.м., ведно с избено помещение № 6, с площ от 11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални части от общите части на сградата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване.

Между страните няма спор, а и от приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници, се установява, че К. Т. Т. е починал на *****.2009 г., като е оставил за свои законни наследници Д. В. Т. - съпруга /ищец по делото/, С. К.а Т. - дъщеря и Я. К. Т. –син /ответник по делото/.

На 15.02.2012 г., е била връчена нотариална покана на ответника, с която ищцата е поканила ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева.

По делото като писмени доказателства са приети /л.61-63/ и Нотариална покана, връчена от ответника на ищцата, на 25.05.2022 г., с искане да му предостави удостоверение за банкова сметка, по която иска да превежда на ищцата исканите суми, на място в кантората на адв. С., с посочен адрес, или да го изпрати на посочена електронната поща; както и пощенски запис за паричен превод от ответника на ищеца на сумата от 100 лева.

По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушана ищцата Д. В. Т., която на зададените й от ответника въпроси - дали по повод връчена й нотариална покана от 22.05.2022 г., е казала на адвокат С. /пълномощник на ответника/, че не желае издръжка от Я. К. Т.; че няма необходимост от пари, а му е казала, че единственото, което иска от Я. е целият имот да бъде даден на дъщеря й – е отговорила, че е вярно, че не е искала издръжка от сина й;

4 казала, че преди 13 години, когато за пръв път помолила, след смъртта на баща му, когато му поискала такава помощ, той отказал да й я даде. Сега не била споменавала изобщо, че иска издръжка, а просто, че иска да развали дарението. Отрича, да е казвала на пълномощника на ответника, че единственото, което иска от Я. е целият имот да бъде даден на дъщеря й.

Ищцата обяснява още, че когато внесла документите в съда за разваляне на дарение, ответникът й се обадил и му казала, че тя не иска издръжка, а че подава молба за разваляне на дарението, защото не й бил помагал с нищо.

По делото като писмени доказателства е прието и Разпореждане от 01.07.2021 г. от НОИ – ТД - **** /л.9/, от което се установява, че пенсията на ищцата е в размер на 429.42 лева.

Като писмени доказателства са приети документи относно здравословното състояние на ищцата Д. В. Т. /л.64 - 76/ – Епикриза, издадена от „Специализирани болници за рехабилатация – Национален комплекс ЕАД Филиал ****“ от 03.07.2019 г. с диагноза „лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури; първична *****“; с посочени придружаващи заболявания – ***** сърце без (застойна) ***** недостатъчност, изписана с подобрение и препоръки да спазва щадящ двигателен режим; Епикриза, издадена от „Специализирана болница за рехабилатация – Медицински център Месемврия“ от 02.10.2017 г. с диагноза „лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури; първична *****“, изписана с подобрение и препоръки да спазва двигателен режим с умерено физическо натоварване в домашни условия; Епикриза, издадена от МБАЛ - ****, Очно отделение, от 19.05.2017 г., с диагноза „Първична ***** с отворен ъгъл“, изписана с подобрение и препоръки за медикаментозно лечение;

Амбулаторен лист от 29.03.2022 г. с основна диагноза „състояние след прекаран *****“, с анамнеза, че преди 10 дни е преболедувала ***** и се оплаква от замайване, с посочено обективно състояние: задоволително общо състояние, без назначена терапия; както и рецептурна книжка за изписани лекарства на ищцата от 01.02.2019 г., за диагнози: ***** без (застойна) ***** недостатъчност и първична ***** с отворен ъгъл.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза относно финансовите възможности на ищеца и неговото семейство.

5

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите М. И. Х., Е. С. К., Г. И. Т. и Д. А. Т..

Свидетелят М. Х. твърди, че нейният мъж е братовчед на ищцата, поради което я познава от 43 години, живеят на не повече от 200 метра от дома на ищцата, както и, че се виждат почти всеки ден. Сочи също, че дъщерята на ищцата се грижи за нея, когато е в България, тъй като живее в Англия със сина си, а като си дойдат отсядат при майка им. Водели я на почивка, на море. Свидетелката твърди също, че преди да почине съпругът на Д., дъщеря й С. живеела при тях по принцип, която винаги била там.

Свидетелката много рядко виждала Я., виждала го, когато съпругът на Д. бил жив. Свидетелката твърди, че не била виждала ответника Я. от 13 години, като след смъртта на баща му въобще не го е виждала, нито бил идвал.

Твърди, че на ищцата й било мъчно, че синът й не я търси. Не знае ищцата да го е търсила, тъй като не са говорили по този въпрос. Свидетелката твърди, че си общува с Д., като последната не й е споделяла, че има нужда от пари. Не си били говорили, че има нужда от нещо, освен нещо в домакинството и освен, когато била болна от *****, когато ищцата й се обадила. Сочи, че при нужда, понеже ищцата била болна от *****, тя и комшийка на свидетелката, й пазарували. Свидетелката твърди, че Д. работи - чисти два входа, които и към настоящия момент продължава да чисти. Според свидетелката, ищцата, за възрастта си, е в сравнително добро здравословно състояние.

Свидетелят Е. К. /племенница на ищцата/ твърди, че ищцата й се обаждала винаги, когато има нужда от мъжка помощ, като с мъжа й ходили да й помагат. Свидетелката твърди, че синът й Я. от смъртта на баща му не го е виждала, както и, че не е питала леля си за него. Не знае дали ищцата го е търсила, както и дали му се е обаждала. Доколкото знае, той не й се обаждал, поради което и на ищцата й било мъчно, че не я търси. Споделила й била, че ответникът не й помагал, не ходил да я види, не отивал да я види по рождени дни, празници.