Решение № 129 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова в присъствието на прокурора К. В. Т. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600022 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 12 от 20.10.2025 г. по НОХД № 434/2025 г., ОС Перник, е признал подсъдимия Б. М. П. за виновен в това, че на 22.12.2023г. между село Прибой и гр. Радомир на ПП I-6, на километър 62+700 при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ” с peг. № *** нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне) и по непредпазливост причинил смъртта на В. Ц. П., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл.

342, ал. 1 от НК, вр. чл.58а и чл.54, вр. чл.2, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години. Признал е подс. П. за невиновен и го е оправдал по обвинението да е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил наложеното на подсъдимия Б. М. П. наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Б. М. П. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано 1 от 22.12.2023г. до 18.01.2024г., както и времето, през което е изтърпявал мярка за неотклонение домашен арест, считано от 18.01.2024г. до 20.02.2024г. На основание чл. 343г, вр. чл. 49, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подсъдимия Б. М. П. от правото да управлява МПС за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което е бил лишен на основание чл. 69а от НПК от възможността да упражнява това право, считано от 29.01.2024 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 111, ал. 1 от НПК съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото да бъдат върнати, както следва: 1. Лек автомобил „Рено Меган“ с peг. № *** (на съхранение в ОД на МВР-Перник, паркинг в кв. „Калкас“) и 3 броя калъфчета за документи със съдържанието в тях - на наследниците на В. Ц. П., ЕГН **********; 2. Лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с peг. № *** (на съхранение в ОД на МВР-Перник, паркинг в кв. „Калкас“) - на собственика Ц.

С. М., ЕГН **********; 3. Лек автомобил „БМВ Х 5“ с peг. № *** (на съхранение в ОД на МВР-Перник, паркинг в кв. „Калкас“), свидетелство за регистрация, част І на лекия автомобил и калъф със слънчеви очила - на собственика В. Ц. Х., ЕГН **********. Останалите веществени доказателства - обекти от ДНК експертиза, опаковани по надлежния ред е постановил след влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени по реда на Правилника за администрацията в съдилищата, а веществените доказателства - оптични носители – да останат по делото в срока на съхранението му и да се унищожат с него. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. М.

П. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Перник сумата от 14 396,63 лева (четиринадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

В законоустановения срок срещу присъдата са постъпили жалби от частните обвинители С. В. П. и М. М. Д., чрез техния повереник – адв. Д. Д., както и от защитника на подсъдимия Б. М. П. – адв. Б. Т..

В жалбата на частните обвинители и в допълнението към нея се посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен единствено в частта относно определения размер на наложеното наказание, което според жалбоподателите несправедливо е било занижено. Изрично се подчертава, че не считат, че при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд са били допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане за увеличаване на наложения размер на наказанието „лишаване от свобода“, което според частните обвинители следва да бъде определено между средния и максималния, предвиден в закона размер. Това искане се аргументира с недооценяване от страна на съда на отегчаващите отговорността обстоятелства, в това число: 1/ на инкриминираната дата подсъдимият е посетил няколко питейни заведения, което според частното обвинение е свидетелство за упоритост в действията по незачитане на законовата забрана да не се управлява МПС в пияно състояние, което се определя като един от 2 основните фактори за настъпилото ПТП; 2/ подсъдимият е станал причина за настъпването и на друго ПТП малко преди процесното, от което е избягал; 3/ не е оказал съдействие на разследването; 4/ направил е опит да се укрие като извършител на деянието, сочейки друг като автор на престъплението; 5/ ПТП е настъпило по вина изцяло на подсъдимия; 6/ данните за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия; 7/ настъпилите несъставомерни имуществени вреди на последователно ударените от подсъдимия два автомобила. С тези аргументи се обосновава тезата за завишена обществена опасност на подсъдимия и деянието и се отправя искане за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода.

В депозираната от защитника - адв. Б. Т., жалба се отправя искане за изменение на присъдата, намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, определянето му под предвидения в закона минимум и отлагане на изпълнението му на основание чл. 66 от НК. Аргументира тезата си с факта, че според държавното обвинение липсват отегчаващи отговорността обстоятелства и въпреки това съдът е приел наличието на такива, което се интерпретира като тенденциозност и пристрастност от страна на съда във вреда на подсъдимия. Не са били анализирани според защитата смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които единствено са били маркирани от съда (чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни, липса на регистрирани данни в Унифицираната система на прокуратурата за образувани наказателни производства и изразено искрено съжаление за извършеното). В противовес на това е било отделено детайлно внимание на отегчаващите отговорността обстоятелства. Акцентира върху обстоятелството, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия надвишава критерия за пияно състояние с едва 0,23 на хиляда.

Критикува подхода на първия съд да третира във вреда на подсъдимия продължителното управление на автомобила без каквато и да било уважителна причина, което е било квалифицирано като „упорито и целеустаремено“. Като недоказана се определя тезата на окръжния съд за „самоуверено и грубо нарушаване на правилата за движение“. Приема, че неправилно е било интерпретирано упражненото право на защита от страна на подсъдимия на фазата на досъдебното производство в негова вреда и в отказ за приложение на чл. 55 НК. По същия начин като недопустим се дефинира подходът на първия съд да отчете като отегчаващи отговорността обстоятелствата, свързани с причиняването на несъставомерни имуществени и неимуществени вреди, които са останали недоказани. Не е бил отчетен в полза на подсъдимия фактът, че според експертното психологично изследване при него не се установяват белези на болестна зависимост от алкохол или друго психоактивно вещество, което говори за инцидентно поведение, свързано с употребата на минимално количество алкохол. Отново превратно се твърди, че е била отчетена и информацията, изводима от справката за нарушения на правилата за движение по пътищата, която сочи, че за 2023г. П. има издаден един фиш за глоба, а за 2024г. – няма нито един. Изненадващо е за 3 защитника, че съдът не е взел предвид нарушенията на ЗДвП и ППЗДвП на подс. П. за цялото време от издаването на СУМПС. Приема, че не е доказано, че всички отразени в справката нарушения са били осъществени от подсъдимия, а не и от неговата съпруга, която ползва същия автомобил.

Допълва, че за допуснатите нарушения са му били налагани глоби в минимален размер от 20 лева до 100 лева и не са му били отнети контролни точки. С горните аргументи приема, че обжалваната присъда в частта на определеното наказание е необоснована и отправя искане за изменението й, налагане на наказание лишаване от свобода на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което след редукцията му да бъде отложено с изпитателен срок.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, включително назначаването на нови или допълнителни експертизи.

В съдебно заседание пред САС са представени и приети от съда медицински документи, касаещи здравословното състояние на подсъдимия Б.

П.. Отправено е и искане за допускане на ново психиатрично изследване на подсъдимото лице. Същото е отхвърлено поради липса на необходимост от изготвяне на такава. За да стори това въззивният съд е отчел факта, че по делото е била изготвена СПЕ, която е дала отговори на относимите към предмета на доказване проблеми и поради това въпросите, посочени от защитата не могат да бъдат приети за неизяснени.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители адв. Д. Д. заявява, че поддържа депозираната жалба, с направените в нея оплаквания касаещи справедливостта на наложеното наказание. Счита, че по делото е налице превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства, което налага определянето на наказанието над предвидения среден размер. Аргументира исканията си с обстоятелството, че инкриминираната вечер подсъдимият е посетил няколко питейни заведения, където е употребил алкохол, въпреки че е управлявал МПС, което говори за проява на упоритост към осъществяването на укоримо деяние. Сочи, че в такова пияно състояние подсъдимият е причинил и друго ПТП извън процесното, след настъпването на което не е спрял, за да установи последиците от него. Акцентира на обстоятелството, че след настъпването на инкриминираното ПТП не се установява подсъдимият да е оказал каквото и да е съдействие за разкриване на обективната истина, опитал се е да се укрие, сочейки друго лице като автор на деянието. С тези аргументи отправя искане за увеличаване на наказанието и оставяне без уважение на жалбата на подсъдимия.

Частните обвинители С. В. П. и М. М. Д. заявяват, че подържат казаното от повереника им и нямат какво да добавят.

Защитникът на подсъдимия Б. П. – адв. Б. Т. счита, че анализът на 4 събраните по делото доказателства сочат на наличие на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на П. обстоятелства и липса на отегчаващи такива, както е било маркирано и в обвинителния акт на прокуратура. Като смекчаващи отговорността обстоятелства отбелязва чистото съдебно минало на П., трудовата му ангажираност, добрите му характеристични данни, липсата на криминалистични регистрации, данните за издаден само един фиш за санкционирането му за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно за неправилно паркиране в периода от 2020 - 2023 година и изразеното от него съжаление и разкаяние за извършеното. Като самостоятелно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство отбелязва наличието на заболяване - биполярно афективно разстройство. Като такова се интерпретира от защитата и фактът, че концентрацията на алкохол в кръвта му е надвишавала критерия за пияно състояние с едва 0,23 %, което не може да бъде определено като значително.