Решение № 97 от 19.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Велико Търново, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500043 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена от ЗАД „Армеец“ АД въззивна жалба против Решение № 587/ 06.11.2023 г. по гр.д. № 171/ 2023 г. по описа на ВТОС, с което дружеството е осъдено да заплати на М. К. К. – малолетен, действащ чрез своята осиновителка и законен представител С. К. А., застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане за причинени му неимуществени вреди от настъпилата смърт на неговия баща К. К. в резултат на осъществено на 10.05.2021 г. ПТП от водач, чиято отговорност е предмет на застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗАД „Армеец“ АД. Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. Събраните по делото доказателства не установявали по категоричен начин възникването на вземане на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя му. Доказано било, че грижи за ищеца основно са полагали неговите баба и дядо, предвид полагането на труд от пострадалия извън страната, а това, че майката се била отказала от него, не означавало липса на друг родител. Съдът не обсъдил гласните доказателства при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, доколкото разпитаните свидетели били дядо и вуйчо на ищеца. Дори и при кредитиране на свидетелските показания тяхното съдържание не обосновавало присъдения завишен размер на обезщетението. Моли решението да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, а при 1 условията на евентуалност – присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски за производството.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от М. К. К. – малолетен, действащ чрез своята осиновителка и законен представител С. К. А., със становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът ценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и съобразил всички относими към определяне на размера на обезщетението обстоятелства. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

ВТАС, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, с оглед събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства:

Смъртта на бащата на ищеца – К. К. при ПТП на 10.05.2021 г., реализирано от О. Р. Е. като водач л.а. „Опел Корса“; вина на водача Енчев за настъпването на ПТП, чийто механизъм и причини са детайлно изяснени от заключението на вещото лице по приетата авто-техническа експертиза /Енчев също е загинал при ПТП, както и пътничката на задната седалка/; липса на съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия К. чрез неизпълнение на задължението му по чл.137а ЗДвП да пътува с поставен обезопасителен колан, което се установява от заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза; валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на процесното МПС, сключена със ЗАД „Армеец“ АД; отправена на 30.05.2022 г. застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и неплащане на такова от застрахователя. При изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правни изводи за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „Армеец“ АД за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП и за неоснователност на заявеното от ответника възражение за принос на пострадалия за 2 настъпване на вредоносния резултат. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с тези изводи, при което страните са преустановили спора по тези материалноправни въпроси и пред настоящата инстанция се спори само справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване в случай на смърт на родствената връзка на ищеца с починалия, възрастта им, действителните фактически взаимоотношения между тях, естеството на претърпените от пострадалия болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, отражението на вредата върху личната и социална сфера и други релевантни обстоятелства. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус съобрази следните обстоятелства:

Към датата на вредоносното събитие загиналият К. е бил млад човек на 29 г., а детето М. – на 4 г. възраст. Двамата винаги са живели в едно домакинство с родителите на К. – С. А. и св. Й., като когато детето било на около 2-годишна възраст, майката ги напуснала, понастоящем имала друго семейство и деца и е безспорно установено от свидетелските показания, че оттогава не е контактувала със сина си. За детето се грижили съвместно бащата, бабата и дядото. От показанията на дядото и на св. А. А. – вуйчо на починалия – става ясно, че основните грижи са полагани от бабата, а бащата работел и се занимавал с детето вечер след работа – разхождали се, играели на игри на лаптопа, пускал му детски филмчета по телевизора. Свидетелите излагат, че своите наблюдения за привързаността между детето и баща му – как то очаквало баща си вечер, излизало навън, щом чуело да спира кола, хващало се за краката му, за да го вземе баща му на ръце, искало да си играят, а бащата бързал вечер след работа да се прибере. Св. Й. сочи, че след катастрофата тримата загинали са били докарани в дома им и детето възприело мъртвия си баща, положен на земята, а на следващия ден присъствало на погребението. Баба му му обяснила, че баща му няма да си дойде, защото е заминал на небето и е станал звезда, но детето продължило вечер да го чака и да пита кога ще се прибере и плачело за него. Нещата се подобрили след като тръгнал на детска градина и започнал да общува с други деца и имал приятели. През 2023 г. започнали да го водят на гробищата и детето целувало снимката и плачело. По делото не са ангажирани доказателства като последица от загубата на баща му ищецът да е развил симптоматика на психично заболяване, да е посещавал лекар и да му е предписвано лечение, в какъвто смисъл дава показания дядо му, като подобни твърдения липсват и в самата искова молба. В първоинстанционното решение се съдържа изложение на фактическа обстановка – показания на св. В. С., която очевидно е неотносима към настоящия казус, а е свързана с производство по друго дело и ВТАС не следва да я коментира.

3

Съгласно приетата съдебно-психологична експертиза при освидетелстването на ищеца през м.06.2023 г. /детето е на шест и половина години и му предстои да бъде ученик в 1-ви клас/ вещото лице е констатирало, че то е емоционално-волево незряло, с неустойчиво внимание, речта му е трудно разбираема, с ограничен за възрастта му активен речник, разбира само зададените му елементарни въпроси и дава отговори, присъщи за по-ниска от календарната му възраст. Заключението на експерта, базирано на проведеното изследване и споделеното неговата баба, е, че детето М. преживява смъртта на своя баща с нормална реакция на траур и изпитва същите емоции като възрастните при смърт на близък човек – отричане, гняв, яд, тъга и мъка и макар децата не могат да изразяват тези емоции като възрастните, събитията се натрупват в психиката и от загубата на родители в ранна възраст страда бъдещата личност. В поведението на М. се наблюдавала емоционална натовареност, изразяваща се в потиснатост, вътрешно напрежение, безпокойство и тревожност, прекомерна предпазливост, неувереност, нужда от защита и покровителство, стремеж към сигурност и безопасност, слаб контакт с действителността. Вещото лице описва, че детето проявило признаци на безпокойство и тревога от възможността да остане насаме с психолога и напрежението му леко спаднало, след като разбрало, че баба му ще остане с него в стаята, а при затруднение да отговаря на поставените му въпроси я търсело с поглед. Обяснява, че детската потребност от сигурност е характерна за възрастта, в която се намира ищецът, като на базата на сигурността децата изграждат своята идентичност и затова травмата, свързана със загуба на родител по време на детството, може да има дълбоки и трайни последици за психичното здраве, развитието и личностното израстване на детето. Според вещото лице компетентна психологическа помощ би помогнала на детето за преодоляване на травмите от загубата на бащата и от изоставилата го майка и за намаляване на емоционалното напрежение.

Безспорно е, че детето в най-висока степен понася негативните последици от смъртта на своя родител дори и поради незрялостта си към конкретния момент на настъпването й да не е в състояние да осъзнае размера на загубата и да оцени нейната безвъзвратност, защото смъртта го лишава от възможността да познава биологичния си баща, да изгради с него присъща между родител и дете емоционална връзка, да получи неговите любов, закрила, подкрепа и грижи. Логично е страданията да са значителни по обем и продължителни във времето. Освен това съдът отчита факта, че пострадалото дете е момче и за него ролята на бащата с неговият авторитет и пример е много важна за формирането му като пълноценна личност. Същевременно обаче към дата на ПТП детето е на невръстна възраст и в този период от живота му необходимостта от майчината грижа и присъствие е по-съществена. В случая е установено, че детето е свързвало баща си основно със споделяните забавления и радостни изживявания, докато бабата С. А. не просто е подпомагала бащата при отглеждане на детето, а с оглед ниската възраст на последното и трудовата заетост на 4 бащата е осъществявала заместваща родителска грижа – тази на майката, която го е изоставила и напълно се е дезинтересирала от него. Очевидно между детето и неговата баба има изключителна връзка, защото след трагичния инцидент тя го е осиновила, при което юридически е закрепено трайно установеното от 2-годишната възраст на детето фактическо състояние. Смъртта на бащата не е променила драстично ежедневието и начина на живот на детето, защото то продължава да живее в същия дом и семейна среда, с които е свикнало, възпитава се и се отглежда от същите възрастни, които и до настъпването на трагичното събитие наред с бащата са били другите двама найзначими за него възрастни. Потребността от сигурност, която вещото лице коментира като много съществена за психичното здраве, развитието и личностното израстване на детето, се задоволява в пълна степен от неговите баба и дядо, което се установява от показанията на свидетелите, а и от наблюденията на самия психолог, който описва, че детето се чувства сигурно в присъствието на баба си, настоява на нейното присъствие и я търси за подкрепа, когато не знае как да отговори на задавани му въпроси. Св. А. излага, че детето е много привързано към своите баба и дядо, не можело без тях и за всяко нещо ги търсело. Това се потвърждава и от св. Й., който посочва, че когато оставят М. за малко сам, започвал да ги търси: „бабо.., дядо…“. Опитвал се да замести бащата, грижел се за детето, играели си заедно. Негативните емоционални изживявания на детето са нормална реакция на претърпяната загуба, но следва да се има предвид, че бабата и дядото не са пощадили крехката детска психика от директната среща със смъртта, като са позволили внукът им да възприеме не само мъртвия си, положен на земята, баща, но и двамата други загинали и са го завели на погребението им, в който ритуал то е станало свидетел на явния израз на безграничната скръб на множество хора в това число и на най-близките си.

Разпечатката съдържа 20 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69beea98-854f-4848-9571-baf4f29a5434