Определение № 3258 от 31.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3258 гр. София, 27.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. АЛ. С. при участието на секретаря М. АЛ. Х. в присъствието на прокурора К. Н. В. като разгледа докладваното от И. АЛ. С. Наказателно дело от общ характер № 20221110204997 по описа за 2022 година

По изложените от защитата аргументи Съдът счита следното:

По отношение на молбата на пострадалата за конституиране на същата като частен обвинител, Съдът дължи подобно произН.не, след като се произнесе по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, видно и от систематичното място на разпоредбата по произН.нето на съда по този въпрос, който е в ал. 2, т.е. приоритетно е обсъждането дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения, такива каквито изтъкна защитата и които на някакъв начин съществено да са ограничили правото на защита на подсъдимия.

Съдът счита, че изтъкнатите на първо място аргументи за неясно посочване на датата на деянието, следва да бъдат споделени по редица съображения. На подсъдимия е повдигнато обвинение за причиняване на тежка телесна повреда в следствие на така наречената в съдебната практика професионална непредпазливост. Последната има проявления в две форми, изрично посочени в чл. 134, ал. 1 от НК – или чрез незнание, или в следствие на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. В случая държавното обвинение изрично сочи, че се касае за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, като съда няма да подлага на съмнение безспорния факт, че акушерството е дейност с повишена опасност. От своя страна немарливото изпълнение на 1 такава дейност може да се осъществи, както с действие, което не е осъществено по съответните стандарти, така и чрез бездействие в случаите, когато деецът е бил длъжен да се съобрази с изрични нормативни или вътрешни правила, но не го е сторил. От диспозитива на ОА става ясно, че деянието е осъществено на 01.08.2016 г., като в последствие е уточнено, че след извършено оперативно родоразрешение на 25.07.2016 г. при проявили се симптоми на възпалителен процес е следвало своевременно да назначи и започне антибиотична терапия с антибиотик една седмица след оперативната интервенция, т.е. определено не може да има извод различен от този, че в диспозитива се визира немарливо изпълнение чрез бездействие, а именно неназначаване на антибиотична терапия, доколкото 01.08.2016 г. е точно една седмица след оперативната интервенция от 25.07.2016 г. При прочит на обстоятелствената част на ОА обаче се установява, че датата на интервенцията е заявена по различен и противоречив начин. В обстоятелствената част се сочи, че на 08.07.2016 г. е установена инфекция, наложила постъпване в болница за наблюдение и вземане на решение за родоразрешение, след което е посочено, че цезаровото сечение е извършено на 25.06.2016 г., дата различна и предхождаща с един месец датата в диспозитива. Дори да се касае за техническа грешка, тя е от такова съществено значение, че води до доста сериозно вътрешно противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на ОА, които следва да бъдат разглеждани като едно единно неделимо цяло, при това непротиворечиво.

Другото съществено нарушение, което съдът забелязва под формата на вътрешно противоречие, отново между обстоятелствената част и диспозитива, и което допълнително вН. неяснота относно датата на деянието и изпълнителното деяние е, че в обстоятелствената част се твърди, че на 01.08.2016 г. подсъдимият е дренирал раната, без да назначи и започне антибиотична терапия. Т.е. това е второ противоречие, което не дава възможност да се разбере дали става дума за бездействия по неназначаване на антибиотична терапия, както се сочи диспозитива на ОА или става дума за действие по извършване на дренаж, който без назначаване на антибиотична терапия е довело и до съставомерните последици. Тези констатации определено налагат прецизиране на обстоятелствената част и диспозитива в ОА, като се изчистят посочените противоречия и изрично се уточни в какво точно действие или бездействие се изразява осъществено от В. Д. и то на 2 датата 01.08.2016 г. изпълнително деяние. На следващо място доколкото става дума за професионална непредпазливост и за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, последното предполага ясно, точно и недвусмислено посочване на нарушените бланкетни разпоредби, които в причинно следствена връзка са довели и до съответното деяние. Доколкото се касае за медицинска професия, държавното обвинение правилно е посочило наред с всички общи разпоредби и основната на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, която сочи, че съответните медицински специалисти осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти. За всяка медицинска дейност има съответни утвърдени медицински стандарти. Цитирането на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ предполага и цитиране на тези разпоредби на медицинските стандарти, свързани с упражняване на професията АГ, които са нарушени. В случая те не се цитират, въпреки, че цитирането на общата разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ предполага именно това. Отделно от това цитирани са правила и разпоредби, които определено не могат да бъдат свързани с вменените действия на подсъдимия, като лекар АГ. Става дума за т. VII и съответно т. 1 и 4 от длъжностната характеристика, за която не е ясно защо въобще присъства в обвинението и допълнително създава неяснота. За останалите посочени правила и точки, Съдът няма особени забележки.

С оглед на всичко гореизложено, Съдът счита, че са налице няколко съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили по сериозен начин правото на защита на подсъдимия, а именно да разбере конкретно вменените действия или бездействия и основанието да бъде преценена датата 01.08.2016 г., като дата на осъществяване на деянието, както и непочване на съществени нормативни разпоредби от медицинските стандарти и посочването на други такива, които не могат да бъдат обвързани с вмененото изпълнително деяние. Част от процесуалните нарушения са допуснати още във фазата на ДП, а именно тези в частта с посочване по непротиворечив ясен и изчерпателен начин на нарушените бланкетни разпоредби, поради което следва да бъдат отстранени именно от тази фаза с прецизирането на постановлението за привличане на обвиняем.

С оглед всичко гореизложено и на основание чл. 248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 от НПК,

3

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

КОНСТАТИРА допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правата на подсъдимия, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.

В тази връзка,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4997/2022 г., по описа на СРС, НО, 7 състав.

ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на посочените нарушения по начина, по който Съдът изрично указа.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на съдебното производство подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред СГС, НО.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4