Решение № 260061 от 29.07.2022, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №310/2018г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXXII от ГПК – чл.365, т.1 от ГПК ТЗ. Образувано е по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Г.И. от САК срещу Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН **********,***, за установяване съществуването на солидарно задължение на двамата ответници към ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №14633/2017г. на 26 състав на ВРС, което задължение произтича от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №*****., ведно с прилежащи към същия Приложение №1/21.07.2008г. както и от Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г., Допълнително споразумение от 09.02.2011г., Допълнително споразумение от 29.09.2011г., Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г., сключени между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД /с пром.наименование/. Предявеният иск е за установяване вземане на банката до размера на 100 412.97 шв.франка, представляващи част от дължима главница за периода от 10.06.15г. до 24.09.2017г. както и 478 лева банкови такси, за периода от 08.09.17г. до 24.09.17г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 25.09.2017г. до окончателното изплащане ведно със съдебните разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с двамата ответници при условията на солидарно задължаване Договор за кредит с кредитен лимит равностойността на 312 932 лева по курс „купува” за шв.франк към лева на банката –кредитодател. С приложение №1 от 21.07.2008г. страните са постигнали съгласие, че датата на усвояване на кредита е 24.07.2008г. с курс на франка към лева 1.1228, поради което предоставеният и усвоен от ответниците кредит е в размер на 264 569 шв.франка.

Твърди се, че между страните са подписани няколко допълнителни споразумение, съответно от 10.12.2009г., от 28.07.2010г., от 29.09.2011г., от 16.05.2012г., от 15.12.2012г., от 30.07.2013г., от 31.03.2014г., от 05.11.2014г. С договор за прехвърляне на вземане от 05.09.2008г. банката е прехвърлила на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД вземанията си по договора за кредит спрямо ответниците, а с договор за цесия от 17.12.2014г. цесионерът БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД прехвърля обратно на банката цедираните му преди това вземания, вкл. по процесния договор за кредит.

Твърди се, че с нот.покани, връчени по реда на чл.47 ГПК, съответно със залепване на уведомление на 31.08.2017г. и на 22.08.2017г., длъжниците по договора са уведомени, че вземанията на банката са прехвърлени от БРС АД обратно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД въз основа на договора за прехвърляне на вземания от 17.12.2014г. С други нот.покани банката твърди, че е уведомила длъжниците, че обявява вземането по договора за изцяло предсрочно изискуемо. Съобщенията за изискуемостта са връчени също по реда на чл.47 ГПК, със залепване на уведомления на същите дати 31.08.2017г. и на 22.08.2017г. Твърди се, че след датата на обявяване предсрочната изискуемост на дълга, не са постъпили никакви плащания от длъжниците. Именно поради това банката твърди, че е образувала производство по издаване на изпълнителен лист на основание чл.417 ГПК по гр.дело №14633/2017г., по което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на последните е образувано изп.дело №920/2017г. на ЧСИ Захари Д., рег.№920 в регистъра на КЧСИ. Твърди се, че длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед по реда на чл.414 ГПК, което обуславя предявяване на иска по чл.422 ГПК.

С отговор на искова молба в срока по чл.367 ГПК, ответниците чрез пълномощника им по делото адв.М.К. от ВАК, излагат, че исковете са недопустими с оглед специалното качество на банката и извършената междувременно цесия на вземането, произтичащо от договора за кредит. Прави се довод, че независимо от обстоятелството, че заявител е банка, същата не основава вземането си на договора за кредит съгласно чл.417, т.2 ГПК, а на цесионния договор. Не се установява, а и не се твърди, цедентът БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД да е банкова институция, поради което не може да се ползва от създадената законова привилегия в полза на банките. След като от нея не може да се ползва цедентът, то не може да се ползва и цесионерът -ищец.

В евентуалност, с исковата молба се оспорва основателността на иска. Твърди се, че подписаните допълнителни споразумения са нищожни. Твърди се, че договорът за цесия от 2008г. не е съобщен на длъжниците. Приложените уведомления са единствено за последващата „обратна цесия”. Най-ранният момент на уведомяване длъжниците за извършената цесия е 03.07.2017г., а щом това е така, предходно подписаните споразумения са нищожни като противоречащи на закона – подписани от страна, която не се явява кредитор по договора. В този смисъл се поддържа възражение за нищожност на същите съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Клаузите, които дават право на първоначалния кредитор да увеличава и изменя лихвения процент както и да преизчислява размера на погасителните вноски през курса на шв.франк, са неравноправни и нищожни. Поради това и последващите допълнителни споразумения са нищожни съгласно чл.366 ЗЗД. /т.дело №2155/2016г. на ВКС, Първо т.о./ Твърди се висящо производство по разкриване нищожността на клаузи от договора за кредит по гр.дело №9390/2017г. на ВРС, вкл. по отношение валутата на кредита, т.е. че предметът на сделката следва да се съобразява като валутно кредитиране за лева. Поради горното се прави искане за спиране на производството до приключване на обуславящото по разкриване нищожността на клаузи от договора за кредит, явяващ се основание на вземането на банката.

Отделно, ответниците сочат нередовност на заявлението по чл.417 ГПК – не е налице конкретизация на вноските, датите и отделните размери; не е ясно дали е налице автоматична предсрочна изискуемост или обявена на длъжника, кое е неизпълнението по договора, което обуславя изискуемостта, за кой период и за какъв размер е налице неизпълнение. Поради това се твърди, че не може да се направи математическо изчисление на дължимата сума, респ. на заявената сума.

Твърди се, че поради липса на уточняване размера на лихвения процент и исковата молба е нередовна, поради което се претендира оставяне на същата без движение.

Евентуално, при несъгласие с тези възражения, ответниците молят съда да отхвърли иска, тъй като в исковата молба, така и в заявлението е посочена глобална сума, без посочване поотделно на просрочените неплатени погасителни вноски и лихви. Не е посочен остатък от дълга към датата на просрочието. Поради това, ответниците претендират прекратяване на производството като недопустимо, евентуално отхвърляне на претенцията като неоснователна. Като особено искане пълномощникът прави изявление съдът да извърши служебно контрол на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗЗП и Директива №93/13 като извърши преценка за неравноправност.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията си като развива доводи във връзка с възраженията за недопустимост на иска с оглед субекта на заявлението, съотв.иска като цесионер, макар и банкова институция. Счита възражението за неоснователно. Оспорва възраженията за нищожност на допълнителните споразумения към договора за кредит като извършени след цесията. Твърди се, че още с договора длъжниците са се съгласили, че банката може да прехвърли вземането си по договора за кредит на БРС като плащанията ще продължат да бъдат превеждани по сметката ѝ, а последната ще ги превежда към цесионера. Твърди се, че всички допълнителни споразумения са подписани по искане на длъжниците за преструктуриране и при знание както на цедента, така и на цесионера за извършената цесия, т.е. при знание на длъжниците кому следва да престират. Прави се искане съдът изрично да даде възможност на длъжниците дали твърдят нищожност на анексите тъй като същите не ги увреждат, а дори напротив – облекчават задълженията на длъжниците. Освен това, всички анекси са подписани по тяхно искане. Размерът на отпуснатия кредит е съобразно посоченото в самия договор и приложение №1 към него, а именно 264 569 шв.франка. Ищецът твърди, че по отношение валутата по кредита е налице свобода на договаряне, поради което възраженията за неравноправност са неоснователни.

Твърди че исковата молба е достатъчно индивидуализирана. Поддържа дата на забава 10.06.2015г. за главницата и 10.11.2015г. – за лихвата. Твърди се, че към подаване на заявлението са били налице 28 бр. непогасени вноски за главница, считано от 10.06.2015г. и 35 бр. непогасени вноски за лихва, считано от 10.11.2014г. Ищецът посочва по периоди договорения лихвен процент с оглед възражението на ответниците. Твърди, че независимо от служебното правомощие на съда да следи за неравноправност на клаузите от договорите за кредит, ответниците следва да наведат твърдения за конкретните клаузи, които считат за такива.

С допълнителния си отговор ответниците поддържат направените възражения срещу иска. Във връзка със знанието на длъжниците за извършената цесия твърдят, че депозиране на искането за предоговаряне именно пред банката е достатъчна индиция, че длъжниците не са били уведомени за цесията. По отношение на подписаните допълнителни споразумения към договорите за кредит, ответниците твърдят, че освен основани на нищожен договор, същите не са индивидуално договорени, поради което не следва да породят действие между страните. Поддържат се възражения за нищожност на извършеното предоговаряне и промяна на лихвения процент с довод, че небанковата фин.институция не може да изменя лихвата по договори за кредит.

Твърдят, че са получили/усвоили/ кредит в български лева. Предоставената от банката информация при сключване на договора за фиктивно вписване на кредита в друга валута, не е била пълна и ясна за ответниците, поради което и същите са били въведени в заблуждение. Именно поради това, в условие на евентуалност ответниците въвеждат възражение за унищожаемост на договора за кредит съгласно чл.29 вр.чл.32, ал.3 от ЗЗД, поради въвеждане на потребителите в заблуждение относно размера и вида на валутата, в която се дължи връщане на кредита. Подведени са били, че сключват стандартен договор за кредит, чието връщане дължат в лева ведно с възнаградителна лихва за услугата; не са били уведомени по надлежния ред за високия финансов риск, който поемат. Изрично молят да бъдат признати за нищожни, като противоречащи на закона клаузи от Договора за кредит, а именно: по чл.1, чл.2, чл.21 и чл.23, даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в шв.франкове, като съдът постанови и замести отречените и неприложими поради неравноправния им характер клаузи с друга диспозитивна уредба от националното право, така че да бъде възстановено равновесието на правата на страните при съхраняване действието на договора - в конкретният случай по договор за кредит, усвоен в лева; съдът да признае за нищожни като противоречащи на закона клаузите от Договора за кредит - а именно чл. 3 и чл. 12, даващи право на банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора, чрез промяна на БЛП както и да обяви недействителността поради противоречие със закона и на основание чл.366 ЗЗД на Допълнително споразумение от 10.12.2009 г.; Допълнително споразумение от 28.07.2010г.; Допълнително споразумение от 29.09.2011г.; Допълнително споразумение от 16.05.2012г.;

Допълнително споразумение от 30.07.2013г.; Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г., сключени с „Бългериън ритейл сървисиз" АД. В допълнителния отговор ответниците поддържат направеното искане за спиране на производството по делото до приключване на спора по гр.дело №9390/2017г. на ВРС.