Определение № 58 от 08.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503386 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“, ЕИК:

175074752, чрез пълномощник юрк. Г. С., против разпореждане, обективирано в заповед № 1122 от 27.11.2023 г., постановена по ч. гр. д. № 2007/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, III гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с което се претендира присъждане на сумите: 5,30 лева – лихва за забава върху договорното възнаграждение, начислена от 21.03.2019 г. (дата на забавяне на плащането по погасителна вноска) до 31.07.2019 г. (дата на предсрочната изискуемост);

266,12 лева – законна лихва върху договорното възнаграждение от датата на предсрочната изискуемост

(31.07.2019 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (30.10.2023 г.), произтичащи от договор за потребителски кредит № 3039793572 от 31.12.2018 г., сключен с И. Н. Б., ЕГН: **********, и З. Е. Б., ЕГН:

**********, както и за съответната част от разноските по делото.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД посочва, че законната лихва била последица от предявяването на иска, а по аргумент от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС – при предсрочна изискуемост тя се дължала от настъпването й. Първата инстанция неправилно отхвърлила заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ и в частта относно лихвата за забава върху договорното възнаграждение, начислена на основание т. 4.2 и т.

1

12.1 от ОУ към процесния договор. При забава на потребителя да заплати съответната част от възнаграждението на кредитодателя съгласно погасителния план, върху нея се дължала лихва за забава в размер на законната съгласно чл. 33 от ЗПК. Липсвало основание, след като било уважено искането за издаване на заповед за изпълнение с предмет договорното възнаграждение по кредита (възнаградителната лихва), да се откаже присъждането на законната лихва и лихвата за забава върху него.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за всички вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, за които е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК.

Претендира разноски.

По същество жалбата е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 3039793572 от 31.12.2018 г., сключен с кредитополучателя И. Н. Б. и З. Е. Б.. По договора на същите е предоставена сума в размер на 5 000 лв., която да бъде върната, ведно с уговорената годишна лихва от 41,17 %, на 24 месечни вноски, при ГПР 49,89 %. Видно от договора (раздел „Параметри на кредита“), като обща дължима сума по кредита се сочи сума в размер на 7 418,64 лева. Уговорено е обаче (раздел „По избран и закупен пакет от допълнителни услуги “) закупуване на пакет от допълнителни услуги (приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит възможност за отлагане на определен брой погасителни погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства) на стойност 3 750 лева, като с така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита и по пакета допълнителни услуги възлиза на 11 168,64 лв.

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителните норми на ЗЗП и ЗПК. Отделно от това, съдът е длъжен да осигури на потребителя произтичащата от разпоредбите на закона закрила от неравноправни клаузи в цялост, независимо дали претенциите на кредитора почиват пряко върху такива или са опосредени от действието на такива. Това е така и в рамките на заповедното производство, в противен случай не би било възможно да се постигне ефективна защита на правата на потребителя.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с 2 потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния договор ГПР е определен в размер на 49,89 %, като обаче никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Простото препращане към Приложение № 1 към ЗПК (т.

5.2 от ОУ към договора) не изпълнява изискването на закона, доколкото допусканията в приложението са общи и целят да обхванат широк кръг кредитни правоотношения, поради което и включват хипотези, които изобщо не са приложими към процесния договор за кредит. Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

По-нататък, уговореният пакет от допълнителни услуги, чието съдържание е уредено в т. 15 от ОУ към договора, касае действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането му е в тежест на потребителя. Този извод не се разколебава от формалното отделяне на уговорките досежно допълнителните услуги в отделен документ, наименуван Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, доколкото водещи са съдържанието на обсъжданите клаузи и тясната им връзка с кредитирането. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският окръжен съд намира, че възнаграждението, дължимо на кредитодателя за посочените услуги, следва да бъде включено при изчисляването на ГПР. Това не е сторено, поради което процесният договор не съдържа действителната информация за общите разходи по кредита в тежест на потребителите.

Следователно, безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи, на които се основават вземанията на заявителя по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП – потребителите са били лишени от възможността да преценят икономическите последици от сключването на договора.

Отделно от горното, не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на 3 чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В общия случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита (в т.ч. обезщетение за забава), а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита. Предмет на настоящото обжалване обаче е единствено частта от първоинстанционния акт, касаеща лихвите (за забава и законна) върху възнаградителната лихва по кредита.

С оглед на горното и при цитираните принципни положения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено поради съвпадение на крайните изводи на районния съд и въззива досежно недължимостта на законна лихва и лихва за забава върху договорното възнаграждение по процесния потребителски кредит.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед № 1122 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.11.2023 г., постановена по ч. гр. д. № 2007/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Асеновград, III гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4