Определение № 8868 от 10.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8868 гр. София, 10.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100106380 по описа за 2024 година

Депозиран е поредният иск по отношение на съд, във връзка с поведението на съдия, което не е възприето от ищеца.

С-я Р. не го освободил от процесуалното задължение за заплащане на ДТ. Това било забавено производство, образувано обаче 2024г. В тази връзка се претендира обезщетение от половин милион евро.

Съдията лъжел. Използва се терминът „малограмотен“.

Иска се от СГС, в рамките на исковия процес, да отмени акта на СРС и да постанови отвод спрямо съдията докладчик.

Моли за правна помощ и то за конкретен адвокат и преводач. Признава, че е завел „голямо количество дела“.

Накрая се сочи, че волеизявлението било преведено от затворниците Р. (доколкото може да се прочете) и Е.М.. Текстът всъщност не е преведен – това е езикът на волеизявленията на г-н К., който включва и доста препратки към руски и макар и писмено „руски акцент“ (например: „кога освободиха мен от ДТ по голямо количество дела …“ – подобна структура на изложението изобилства във волеизявлението).

Проблемите на иска са няколко:

1. към исковата молба няма депозирано копие, ведно с приложения за ответника; решаващият съд няма задължение да изпраща на ищеца копие от собствения му иск, за да уведоми последният какво точно е писал – изложеното е за да се избегне подобен довод при евентуална частна жалба (аргумент и от Определение № 621 от 02.11.2010г. по ч.гр.д. № 600/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС).

2. молбата не отговаря на изискванията на чл. 100а от ГПК, тъй като се хули магистрат, а и националната съдебна система;

3. СГС в рамките на исковото производство, няма как да отмени акта на СРС относно дължимата държавна такса (в тази връзка – няма и възможност да отведе докладчика по 1 делото в СРС). Г-н К. е трябвало да предяви частна жалба. От тук следват и останалите, доста по-съществени проблеми:

- ако е депозирана ЧЖ, този иск е недопустим – в рамките на няколко месеца (около 23) няма как да се обоснове забавено правосъдие; самият акт не подлежи на обжалване, на обжалване подлежи само връщането на исковата молба

- ако производството на СРС е прекратено, без да е било атакувано, то влязлото в сила разпореждане или определение е правилно, именно защото е влязло в сила. Това предполага, че то не може да бъде основание за деликтна претенция.

Освен това, ако ищецът е искал да бъде защитаван от адв. Ю. е имал възможността да се свърже с него, като договорът за правна помощ се сключил по реда на член 38 от Закона за адвокатурата. Това е следвало да се стори преди депозирането на иска, за да може претенцията, след евентуалната преценка на адвоката, да има съдържание отговарящо на изискванията на ГПК (т.е. поне да изглажда, че цели защита на реално накърнено право).

Често срещан проблем в съдилищата е раздаването на правосъдие по дела на т.нар. vexatious litigants или кверуланти – лица, злоупотребяващи с правото си на съд, чрез подаване на очевидно неоснователни искови молби или жалби, единствено или предимно с цел тормоз на противната страна и/или на съда. Съдът е длъжен да разгледа и неоснователните им и понякога абсурдни процесуални твърдения, често се налага и да се произнася по искания на такива страни за отвод на съдии, членове на състава, решили дело не по начина, който ищецът иска. Тъй като решаващият орган е длъжен да обърне внимание на всяка, колкото и безумна да е, молба за защита, а раздаването на правосъдие на vexatious litigant представлява явна загуба на време на съда в разглеждане на истинските дела, то и изкушението на съдията да се отведе, за да се „отърве“ от кверуланта е твърде голямо. Често се случва, ако последният отправя обидни квалификации (както е в случая) към съда или съдията, или макар и неоснователни – съмнения за пристрастност на съдията.

Според ЕИСС (единна информационна съдебна система), копие от бройката дела е изготвена по делото (едното от тях за ищеца), производствата генерирани от г-н К. за около 2 години са значителни като количество. Като цяло те са неясни и по-скоро представляват уплътняване на свободното му време, по давление на подобни ищци (Един жалбоподател злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава злонамерени и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима - M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията; Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и нестихващи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с - Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; виж също Migliore and Others v. Italy (dec) и Simitzi-Papachristou and Others v. Greece (dec)). В тази връзка и (О. на САС № 1194 от 16.05.2024г. по ч.гр.д. № 1271/24г.). В момента е депозирана молба и по гр.д. № 4470/24г. по описа на СГС - I-22 с-в, с почти идентично съдържание. истинските му функции в съответствие с Конвенцията

От исковата молба, но и от множество други, на доклад на състава, е видно, че 2 познанията на г-н К. му по български са завидни.

Гражданският процес е предназначен да решава реални спорове, а не да обслужва кверулантни изяви. Ако се иска правна помощ, тя се допуска, ако са налице следните обстоятелства: страната изпитва финансови затруднения (като се ангажират и доказателства за това), страната няма юридическо образование, а освен това (това вече е специфично изискване) не е налице някоя от хипотеза на чл. 24 от ЗПП.

Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя:

1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ (по отношение на тази точка например:

Определение № 476 от 17.08.2008 г. по ч.гр.д. № 268/2009г., IV г.о. на ВКС, ГК);

2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима;

3. в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ (чл. 24 от ЗПП).

Евентуалната правна помощ с нищо не би допринесла за стабилизирането на подобно производство. Тя само би стимулирала активността на г-н К. по отношения на съдилищата. да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват (чл. 6, ал. 3, т. С от ЕКПЧ)

С оглед изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за правна помощ

ВРЪЩА исковата молба, като НЕРЕДОВНА

Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от получаването му от ищеца

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3