Определение № 10428 от 16.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10428 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110104712 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена искова молба от „,,,“ АД срещу ,,,,, за заплащане на парично вземане, представляващо регресно вземане на застраховател за изплатено застрахователно обезщетение. Искът е предявен с правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49, чл. 45 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

От изложеното в исковата молба се установява, че ищецът твърди следното. На 13.04.2021 г. на територията на гр. София, при движение по ул. „Васил Стефанов“ под бул. „България“, лек автомобил марка „БМВ 530 X Drive“ с рег. № СВ 4884 МС, собственост на застраховано лице по имуществена застраховка „Каско“, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което били причинени имуществени вреди по автомобила.

Ищецът сочи, че към датата на произшествието автомобилът е бил застрахован по валиден договор за имуществена застраховка „Каско“ при „,,,“ АД за периода 14.02.2021 г. – 13.02.2022 г., поради което след уведомяване за настъпилото застрахователно събитие застрахователят е образувал щета и след извършена експертна оценка е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2598,00 лв. на сервиз, извършил ремонта на увредените части на автомобила.

Поддържа се, че вредите са причинени вследствие неизпълнение на задълженията на ,,,,, да поддържа общинската пътна инфраструктура в изправно състояние и да сигнализира опасностите по пътя. Според ищеца бездействието на общината по поддържането и обезопасяването на пътната настилка представлява противоправно поведение, от което са настъпили процесните вреди. В тази връзка се сочи, че съгласно закона общината отговаря за вредите, причинени от лица, на които е възложила поддържането на пътната инфраструктура. След изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредите.

Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1333,45 1 евро, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение, както и сумата 517,90 евро законна лихва за забава за периода от 19.02.2023 г. до 19.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ,,,,,, с който искът се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан.

Ответникът не оспорва допустимостта на иска, но поддържа, че не са доказани предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност. Твърди се, че не е установено по безспорен начин настъпването на пътнотранспортното произшествие, неговият механизъм, нито точният участък от пътя, на който се твърди да е настъпило. Посочва се, че липсва протокол за ПТП, съставен от компетентен орган, както и други официални удостоверителни документи, които да установяват мястото, времето и механизма на произшествието.

Ответникът оспорва доказателствената стойност на представените към исковата молба документи, като поддържа, че същите представляват частни документи, съставени едностранно от заинтересовани лица и не могат да установят твърдения механизъм на произшествието. Оспорва се също така наличието на валидно застрахователно правоотношение и се сочи, че не са представени доказателства за плащане на застрахователната премия, което е условие за влизане в сила на застрахователния договор.

Освен това ответникът поддържа, че не е доказано увреждането на автомобила да е резултат именно от попадане в дупка на пътното платно, като допуска възможността щетите да са причинени при друг механизъм, например удар в бордюр. Твърди се още, че не е доказано конкретното място да попада в обхвата на поддържаната от ,,,,, пътна инфраструктура.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, като поддържа, че същият не е съобразил скоростта и поведението си със състоянието на пътя и конкретните условия на движение.

Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде квалифициран като регресен иск на застраховател срещу причинителя на вредите с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, както и акцесорен иск за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, причинени имуществени вреди, противоправно поведение на лица, за които ответникът отговаря, причинно-следствена връзка между това поведение и настъпилите вреди, както и извършеното плащане на застрахователно обезщетение. Ответникът следва да докаже релевираните от него възражения, от които черпи пава, че е извършил всичко необходимо съобразно повелите на закона - действия, които изключват отговорността му, включително евентуално съпричиняване от страна на застрахования водач, носи доказателствената тежест за 2 установяване на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на процесния автомобил, включително конкретните факти и обстоятелства, от които извежда това възражение.

Като безспорни между страните съдът приема обстоятелствата, че е извършено плащане на сума по застрахователна щета.

Спорни между страните са обстоятелствата дали е налице застрахователно правоотношение, настъпило твърдяното пътнотранспортно произшествие по описания механизъм, дали на посоченото място е съществувала необезопасена дупка на пътното платно, дали същото попада в обхвата на поддържаната от ответника пътна инфраструктура, дали е налице противоправно поведение на ответника или на лица, за които той отговаря, както и дали съществува причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие и настъпилите вреди, техния размер. Прави се възражение за съпричиняване , което не е конретизирано.

Съдът приема като писмени доказателства представените от страните документи, приложени към исковата молба и към писмения отговор.

По направените доказателствени искания съдът намира следното. Искането на ищеца за допускане разпит на свидетел следва да бъде уважено, тъй като показанията на свидетеля могат да допринесат за изясняване на обстоятелствата относно механизма на настъпване на твърдяното произшествие. Искането за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза също следва да бъде уважено, тъй като заключението на вещото лице може да изясни механизма на увреждането и причинно-следствената връзка между твърдяното произшествие и настъпилите вреди.

Основателно е доказателственото искане на ответника за представяне на общите условия към застрахователния договор, поради което на ищеца да представи същите в заверен препис, доколкот не се оспорва съществуваването на подобен документ, а това дали е подписано или не са подписани от потребителя - застрахования, не е предмет на спора.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички документи, представени с исковата молба и с писмения отговор на ответника.

УКАЗВА на страните, че представените по делото копия на писмени доказателства следва да бъдат заверени от страната, която се позовава на тях, с надпис „вярно с оригинала“, дата и подпис, като при неизпълнение съдът може да не ги цени като доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно ,,,,, ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 110, вх. А, ет. 12, ап. 12, телефон ***, за установяване на обстоятелствата относно механизма на настъпване на твърдяното пътнотранспортно произшествие и настъпилите вреди.

3

ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и след свидетелските показания да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза инж. Йордан Йорданов.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 450 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото общите условия към застрахователния договор „Каско“, приложими към процесната застраховка, в заверен препис.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на това задължение съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2026г. от 10:15 ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4