Решение № 2772 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2772 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330110681 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание член 200 от КТ, подадена от М. П. К., ЕГН **********, срещу „БОМЕС “ ЕООД, ЕИК205592198.

Предявеният иск е за осъждане на ответниковото дружество да заплати на ищеца сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, неудобства и страдания, вследствие на настъпилата с ищеца трудова злополука на 12.09.2022г., в резултат на която на ищеца е причинено травматична

*******************************************, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 12.09.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор с ответника на длъжността „**********”, считано от ******., с място на работа цех за производство на месо, находящ се в гр.

*******************************************. Сочи, че на 12.09.2022г. около 12,50 ч. при изпълнение на трудовите си задължения, забелязал голямо количество несмесено месо в месобъркачката, като посегнал с дясната си ръка във вътрешността на работещата машина, вследствие на което лопатковият вал на машината притиснал

*******************************************, като го смазал. Ищецът бил откаран по спешност в болница ****** в гр. ******, в отделение **********, където установили

*******************************************. На пострадалия била извършена операция с прикрепване на

******************************************* на същото място.

1

С разпореждане № 5104-15-217/28.09.2022г. на ТП на НОИ Пловдив злополуката с ищеца била приета за трудова. Твърди се, че в резултат на злополуката, ищецът бил във временна неработоспособност, като търпял болки и страдания, както и дискомфорт и неудобства от извършената ******.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който е взето становище за допустимост и неоснователност на иска.

Признава съществуването на ТПО между страните към момента на злополуката и настъпилата с ищеца трудова злополука на 12.09.2022г.

Твърди се също, че злополуката е настъпила в резултат на поведението на ищеца, изразяващо се в бъркане с ръка в работеща машина за месо, с оглед на което било налице допринасяне от пострадалия за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, обосноваващо намаляване отговорността на работодателя. Ето защо се моли иска да се уважи за сумата от 5 000 лева, който размер според ответника се явява справедлив.

Третото лице – помагач на ответника Д.-О. З.

ЕАД изразява писмено становище за това, че не е страна по застрахователен договор, сключен между третото лице и работодятеля БОМЕС ЕООД, който да покрива отговорността на работодателя при настъпване на трудова злополука с негови служители и работници.

Възразява срещу конституирането си като трето лице помагач на ответника. В условията на евентуалност оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на член 235, ал. 1 от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

За безспорни между страните в производството са обявени обстоятелствата за съществуването на трудово правоотношение между страните в периода, в който е настъпила злополуката, както и настъпването на трудова злополука с ищеца.

С Разпореждане № 5104-15-217/28.09.2022 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Пловдив на основание член 60, ал. 1 от КСО декларираната от работодателя злополука на 3.02.2021г., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 2 от КСО. По делото липсват данни разпореждането да е обжалвано от заинтересованите лица в законоустановения срок.

Съгласно представената по делото длъжностна х-ка за длъжността **********, е видно, че в трудовите задължения на ищеца са включени товарно-разтоварна дейност, почистване и хигиена на цеха и площите около цеха, подреждане на витрини и хладилници, почистване на снега и леда през зимния сезон и други възложени от управителя на търговския обект задължения. Сред посочените по-горе задължения не е работата с процесната месобъркачка. По делото не е представена инструкция за безопасна работа и обслужване на машината, с която работил ищеца в деня на злополуката, нито 2 са ангажирани доказателства за инструктирането на ищеца при работа с месобъркачката.

В дадените обяснения от ищеца при разследване на злополуката същият е удостоверил, че е бръкнал в работещата месобъркачка без възникнала необходимост.

От разпита на свидетеля Х., се установява машината да е работила без капак, който бил махнат, може би за спестяване на време, като в процеса на бъркане на каймата с подправките, ищецът трябвало да обира каймата по стените с шпатула, с цел да не пада по пода. Казва, че видял, че липсва част от **********, който бил открит в машината.

Св.Н. казва, че машината е работила без капак, защото бил на ремонт, този капак бил върнат, но не бил монтиран. Според свидетеля машината е следвало да се спре и чак тогава да се бръкне във вътрешността й, за да се извади месото.

Разпитаният свидетел А. С., казва, че след инцидента ищецът три месеца носил бинт на ******, като постоянно я подпирал. Споделял, че има силни болки и че пие обезболяващи, изпитвал притеснения от това,че не може да работи и да се издържа финансово. Също така споделял, че ****** му изтръпвала, че нямал силен захват и често изтървавал чантата. Казва, че част ****** липсва.

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на з л о п о л у к а т а на ищеца е причинено

*******************************************, което е наложило оперативно възстановяване с

*******************************************. Според вещото лице в началото болките и страданията са били интензивни, но не много продължителни, като постепенно са преминали. ****** се е възстановил напълно без да се уврежда функцията на ******.

Представени са писмени доказателства - болнични листове за временна нетрудоспособност за периода 12.09.2022 г. – 14.12.2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на член 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на трудово правоотношение с ответника, ищецът е претърпял трудова злополука, която е довела до временна неработоспособност.

Злополуката е квалифицирана като трудова със стабилен административен акт – разпореждане на ТП на НОИ № 5104-15-217/28.09.2022 г. , който не е 3 оспорен от страните по съответния ред.

Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на трудовите му функции. По реда на член 201, ал. 2 КТ тази отговорност може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения.

С оглед на събраните доказателства съдът намира, че в процесния случай е налице съпричиняване от страна на пострадал ия ищец. Това се подкрепя от твърденията му в исковата молба, че злополуката е настъпила п р и бъркане с ръка в работещата месобъркачка, като лопатковият вал на машината е ********** и е откъснал част от върха му. С оглед изложеното , съдът приема, че ищецът се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, преимуществено в резултат на собственото си поведение, изразяващо се в бъркане с ръка в машината по време на производствения процес, без да я спре. Действията му сочат на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на проявена от него груба небрежност, изразяваща се в нарушаването на основни правила за безопасна работа, пренебрегването на изрични забрани, представляващи неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Предвид тези съображения, съдът приема, че от страна на пострадалия е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50%.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените в резултат на трудова злополука вреди следва да намери съответно приложение разпоредбата на член 52 ЗЗД , съобразно която обезщетението следва да бъде определено с оглед принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричното им изражение, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда преценката във всеки конкретен случай какъв да бъде справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да бъдат поправени вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът взема предвид последиците от злополуката, а именно продължилата във времето временна нетрудоспособност на ищеца и 4 търпените силни болки в началото, които постепенно са утихвали във времето. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът и към настоящия момент получава изтръпвания и страда от липсата на силен захват.

При определяне на паричното обезщетение следва да се изходи освен от характера на неимуществените вреди, интензитета им, така и от жизнения стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда. При отчитане на спецификата на конкретния случай, настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа на член 52 ЗЗД е в размер на 20 000 лева.

Съобразно приетото от съда съпричиняване от 50 % от страна на пострадалия този действителен размер на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, следва да бъде намален с 50 % до сумата от 10 000 лева и до който размер искът е основателен.

С оглед изложеното съдът приема, че иск ът следва да се уважи за сумата от 10 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 70 000 следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание член 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2400 лева, представляваща сторените в производството разноски за адв. възнаграждение в производството по в.гр.д.

№ 1391/23г. на ПОС и настоящото производство съразмерно с отхвърлената част от претенцията.

На основание член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 400 лева лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 200 лева възнаграждение на вещото лице изготвило съдебно-медицинската експертиза.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БОМЕС“ ЕООД, ЕИК205592198 да заплати на М. П. К., ЕГН **********, на основание член 200, ал. 1 от КТ , сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.09.2022 г., за която трудова злополука е издадено разпореждане № ********** на ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху т а з и сума, считано от 12.09.2022 год. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 7 0 000 лева, като неоснователен.