Решение № 108 от 26.03.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 378/2025
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Миглена Площакова
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 ал.2 т.1 · Търговски закон
- чл.1 ал.3 · Търговски закон
- чл.286 ал.1 · Търговски закон
- чл.286 ал.3 · Търговски закон
- чл. 607а · Търговски закон
- чл.608 · Търговски закон
- чл.608 ал.1 · Търговски закон
- чл.608 ал.1 т.1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 · Търговски закон
- чл.608 ал.4 · Търговски закон
- чл.613а ал.1 и 4 · Търговски закон
- чл.613а ал.1 и 4 · Търговски закон
- чл.622 · Търговски закон
- чл.625 · Търговски закон
- чл.630 ал.1 · Търговски закон
- чл.631 · Търговски закон
- чл.633 ал.2 · Търговски закон
- чл.634в · Търговски закон
- чл. 64, ал. 3 · Търговски закон
- чл.685 ал.1 · Търговски закон
- чл.688 ал.1 · Търговски закон
- чл.722 ал.1 т.4 · Търговски закон
- чл.722 ал.1 т.8 · Търговски закон
- чл. 742 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000378 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във връзка с чл.613а ал.1 от Търговския закон.
С решение №191 от 11.07.2025г., постановено по т.д. №126/2024г. по описа на ВКС е отменено решение №394/20.11.2023г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по т.д.
№14/2023г. по описа на ПАС като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Поради това предмет на разглеждане в настоящото производство се явява въззивна жалба вх. №32191 от 05.12.2022г. от Община Мадан – гр. Мадан, обл.Смолян, ул.
„Обединение“ №14, представлявана от Кмета Ф.А.М. – чрез пълномощника адв. Д. К., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х.*“ №1, Д. П., офис 403 против Решение №354 от 08.11.2022г., постановено по т.д. №288/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от Община Мадан молба за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Клинър“ ООД – гр. П., бул. „Освобождение“ №32, ет.3, ап.1, ЕИК 108530553 и е осъдена Община Мадан да заплати на „Клинър“ ООД сумата 15 408.80 лева – разноски по делото.
Жалбоподателят
Община
Мадан изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за това, че вземането, на което се основава молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Клинър“ ООД не произтича от търговска сделка, а от 1 неоснователно обогатяване. Поддържа становище, че процесното вземане е установено с влязло в сила решение по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и представлява надплатена сума от Общината в качеството и на възложител по договор №11-ДУ-15 от 26.03.2009г. за извършени от длъжника като изпълнител по този договор дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на обществените места на територията на Община Мадан за периода 01.09.2011г. – 31.12.2016г. Намира, че това вземане пряко се отнася и при всички случаи е породено от търговската сделка, каквато представлява сключения между страните договор за обществена поръчка №11-ДУ15/26.03.2009г. и като такова попада в приложното поле на чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ. Поддържа становище, че длъжникът е в неплатежоспособност от 07.12.2018г., тъй като в изпълнителното производство, образувано на посочената дата, по издадения в полза на Община Мадан изпълнителен лист вземането на Общината не е могло да бъде събрано.
Позовава се на спиране на плащанията на дружеството още след февруари 2016г., както и на презумпцията по чл.608 ал.4 от ТЗ, тъй като вземането на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ е останало неудовлетворено в рамките на повече от шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Относно финансово – икономическото състояние на длъжника поддържа становище за нередовно водено счетоводство, в което не е отразено вземането на кредитора по влязло в сила решение, а отразени като краткотрайни активи вземания по договори за заем са несъществуващи или несъбираеми. Поддържа – при условията на евентуалност – твърдение и за свръхзадълженост на „Клинър“ ООД, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Постъпил е отговор от „Клинър“ ООД – гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ №32, ет.3, ап.1, ЕИК 108530553 – чрез пълномощника на дружеството адв. И. М., със съдебен адрес: гр.
Х., ул. „П.“ №28, ет.2, офис 13, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че вземането на Община Мадан към „Клинър“ ООД не произтича от търговска сделка, а представлява платено без основание възнаграждение по сключен договор за обществена поръчка. Счита, че се касае за вземане от неоснователно обогатяване, което не попада в приложното поле на чл.608 ал.1 от ТЗ. Твърди, че дружеството не е неплатежоспособно, тъй като има високи финансови показатели и коефициентите му на обща и бърза ликвидност са над единица. Моли решението на Окръжния съд да бъде потвърдено.
Апелативен съд - Пловдив, след като разгледа жалбата и прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:
Допустимостта на жалбата е обусловена от спазване на предвидения в ТЗ седемдневен срок за подаването и, считано от обявяване на решението в търговския регистър – съобразно действащата към датата на подаването и норма на чл.633 ал.2 от ТЗ.
Обжалваното решение е обявено в търговския регистър на 29.11.2022г. Жалбата е подадена на 05.12.2022г., следователно седемдневния срок е спазен. Въззивната жалба се явява допустима.
2
В молбата си по чл.625 от ТЗ молителят твърди, че е кредитор на ответника по търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 от ТЗ вр. чл.1 ал.2 т.1 вр. чл.1 ал.3 от ТЗ, а именно: договор №11-ДУ-15 от 26.03.2009г., сключен между Община Мадан като възложител и „Клинър“ ООД като изпълнител за обществена поръчка с предмет:
„Сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистота на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на Община Мадан, зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в Община Мадан и уличната мрежа в град Мадан.“ Посочва се, че „Клинър“ ООД извършва посочените дейности по занятие, те са част от предмета на дейност на дружеството, има сключени множество подобни договори с различни правни субекти. Твърди, че в изпълнение на този сключен договор ответникът е осъществявал дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване на територията на Община Мадан през периода 01.09.2011г. – 31.12.2016г. срещу заплащане на възнаграждение за услугата. Твърди, че ответникът в нарушение на чл.10 от договора между страните е издавал фактури за заплащане на възнаграждението не по единични цени, уговорени с договора, а по едностранно завишени от него цени, различни от тези, предложени от изпълнителя в ценовата му оферта в процедурата по ЗОП.
Твърди, че с влязло в сила съдебно решение №412 от 17.07.2018г. по т.д. №403/2017г.
„Клинър“ ООД е осъдено да заплати на Община Мадан сумата 339 531.91 лева, представляващо платено му от Общината над размера на действително полагащото му се възнаграждение по сключения между страните договор №11-ДУ-15 от 26.03.2009г. за извършени от ответника дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване на територията на Община Мадан през периода 01.09.2011г. – 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017г. до окончателното изплащане, както и 55 449.90 лева – разноски по делото пред трите инстанции. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по влязлото в сила решение е образувано изпълнително дело №469/2018г. по описа на ЧСИ А.А. Твърди, че по реда на индивидуалното принудително изпълнение не е постигнато удовлетворяване на вземането на Общината. По тази причина твърди, че длъжникът се намира в състояние на неплатежоспособност, считано от 07.12.2018г. /датата на образуване на изпълнителното производство/, от когато ответникът „Клинър“ ООД не е в състояние да изпълни своите изискуеми парични задължения към молителя. Счита, че е налице спиране на плащанията на дружеството още след февруари 2016г. Позовава се и на презумпцията по чл.608 ал.4 от ТЗ, тъй като вземането му – предмет на издадения изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение - е останало неудовлетворено в рамките на повече от шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника. При условията на евентуалност – твърди, че е налице и състояние на свръхзадълженост на „Клинър“ ООД, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Претендира да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на „Клинър“ ООД, да се определи 3 началната и дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество, да бъде наложена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да бъде назначен временен синдик и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите.
Ответникът „Клинър“ ООД – гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ №32, ет.3, ап.1, ЕИК 108530553 – чрез пълномощника на дружеството адв. И. М., със съдебен адрес: гр. Х., ул.
„П.“ №28, ет.2, офис 13, с писмен отговор вх. №3906/10.06.2021г. изразява становище за неоснователност на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност. Твърди, че вземането на Община Мадан към „Клинър“ ООД не произтича от търговска сделка, тъй като сключеният между страните договор е такъв по ЗОП, който е специален по отношение на ТЗ и ЗЗД. Освен това посочва, че вземането на кредитора се основава на неоснователно обогатяване, а не на търговска сделка, тъй като предявения иск, по който е постановено влязлото в сила решение, е такъв с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл оспорва материално – правната легитимация на Община Мадан да е кредитор на „Клинър“ ООД по търговска сделка. Счита, че вземането на Община Мадан представлява платено без основание възнаграждение по сключен договор за обществена поръчка, т.е. касае се за вземане от неоснователно обогатяване, което не попада в приложното поле на чл.608 ал.1 от ТЗ. Оспорва и твърденията, че е налице неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на „Клинър“ ООД. Твърди, че дружеството има високи финансови показатели и коефициентите му на ликвидност са над единица. Твърди, че по изпълнителното дело е поискал да му бъде указана приемлива схема за разсрочено изплащане на дължимото, но това не е било сторено, съгласие не е било постигнато и това е причината да не бъде погасено задължението. Твърди, че Община Мадан също има задължения към „Клинър“ ООД, с които ако се извърши прихващане, вземанията на Общината биха се погасили изцяло.
По отношение на материално – правната легитимация на молителя Община Мадан:
Съгласно чл. 607а ТЗ ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Това е общо основание, приложимо спрямо всички видове търговци. Съгласно ал.2 на същата разпоредба производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции. Това е специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност молителят се позовава и на двете основания за открИ.е на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплатежоспособността е посочена като предпочитано основание, а като евентуално свърхзадълженост.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и или публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение 4 по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най – малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. С измененията на ТЗ / ДВ, бр. 105/2016г./, са установени три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, на две от които се позовава молителя – тези по ал.3 и по ал.4 на чл.608 от ТЗ.
Съгласно чл. 742 от ТЗ свръхзадълженост е налице, когато имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. При преценка наличието на състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост по аргумент от чл.631 от ТЗ следва да се установи и че затрудненията на длъжника н е са временни или че той н е разполага с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението.