Решение № 4525 от 26.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4525 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100513246 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13649 от 07.08.2023 г. постановено по гр. д. № 36983/2021 г. на СРС, 49-ти състав е признато за установено по предявените от С. С. Б. - И.а, ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. **** и Ц. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ****, и двамата със съдебен адрес гр.София, ул. ****, офис 501, чрез адв. К., срещу С. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ****, и Д. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. „**** 1”№137, и двамата със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв. Владимиров, искове с правно основание чл.108 от ЗС, че С. С. Б. -И.а и Ц. Г.

И. са собственици на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 53/23.11.2011 на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД14-22- 364/04.05.2012 на Началник на СГКК-София, с административен адрес на имота: гр.София, СО, район Сердика, ул. ****, целият с площ по скица от 391 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор №***, с номер по предходен план 173, кв.44, парцел 1, при съседи:поземлени имоти с идентификатори:

№***, №***, №***, №***, който по нотариален акт представлява:дворно място, сътавляващо УПИ 1-173 в кв.44, по плана 1 на гр.София, м.”Орландовци-Малашевци”, с площ от 395 кв.м., при съседи: ул.

„София”, ул. „****”, УПИ XVI-173 и УПИ II-172, и са осъдени С. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ****, и Д. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. „**** 1”№137, и двамата със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв.

Владимиров, да предадат на С. С. Б. -И.а, ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ****, ет.2, и Ц. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ****, ет.2, и двамата със съдебен адрес:гр.София, ул. ****, офис 501, чрез адв. К., на основание чл.108 от ЗС владението на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.

11.2011 на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-22-364/04.05.2012 на Началник на СГКК-София, с административен адрес на имота:гр.София, СО, район Сердика, ул. ****, целият с площ по скица от 391 кв.м., с трайно предназначение на територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор №***, с номер по предходен план 173, кв.44, парцел 1, при съседи:поземлени имоти с идентификатори:

№***,

***, №***, №***, който по нотариален акт представлява: дворно място, сътавляващо УПИ 1-173 в кв.44, по плана на гр.София, м.”Орландовци-Малашевци”, с площ от 395 кв.м., при съседи: ул. „София”, ул. „****”, УПИ XVI-173 и УПИ II-172,

В срок е подадена въззивна жалба срещу решението от ответниците С. А. Б. и Д.

К. Б. с излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържат, че неправилно съдът е приел, че в производството е доказано, че ищците са собственици на описаната идеална част от съсобствения недвижим имот. В проведеното производство чрез събраните доказателства е установено, че по отношение на имота на ищците, спрямо който е било разпределено ползването, е проведено принудително изпълнение. В резултат, с постановление за възлагане имота е бил възложен на ответниците и същите са придобили собствеността върху него в резултат на проведеното индивидуално принудително изпълнение. Доводите на ищците, че прехвърлените части от съсобствения имот не са самостоятелни обекти, намират за неоснователни и несъобразени с проведеното производство пред ЧСИ. Действията на последния са били оспорени пред съда като подадените жалби са били оставени без уважение.

Съответно изготвеното постановление за възлагане е стабилизирано и легитимира ответниците като собственици на имота.

Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемите страни С. С. Б. – И.а и Ц. Г. И. са подали писмен отговор на 2 подадената въззивна жалба, с който изразяват становище за нейната неоснователност.

Подддържат, че постановеното от СРС решение е правилно и обосновано, както и че при постановяването му са спазени процесуалните правила и е приложен правилно материалния закон.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.

269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.

С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

За да уважи предявените осъдителни искове по чл.108 ЗС, съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на ½ ид.ч. от имота на посоченото основание – чрез покупка от 23.05.2012 г., която е придобита по време на брака им – в режим на СИО. Приел е за установено, че останалата ½ ид.ч. от имота е собственост на ответниците, както и че през 2013 г. страните взаимно са си учредили право на строеж върху имота, в резултат на което е построена в имота жилищна сграда на два етажа.

Ползването на съсобствения имот е било разпределено със съдебно решение от 06.11.2017 г., като и на ищците и на ответниците е било определено кои означени на скицата на експерта по проведеното производство /неразделна част от решението на съда/ реални части от незастроената част от имота ще се ползват от всеки. С 3 постановеното решение съдът е приел, че в резултат на проведеното индивидуално принудително изпълнение ответниците не са придобили собствеността върху реалните части от имота, които са разпределени за ползване от ищците, тъй като същите не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. При тези фактически и правни констатации, съдът е приел, че постановлението за възлагане на ЧСИ изготвено в резултат на проведената по изпълнителното производство публична продан не прехвърля вещни права по отношение на тези несамостоятелни обекти, както и че същото не легитимира ответниците като собственици на същите на посоченото основание. С оглед така установеното, съдът е приел, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота на ищците без основание.

Решението е правилно.

Фактическите и правни констатации на СРС изцяло се възприемат от настоящия състав. Пред настоящата инстанция не са събирани доказателства.

Страните не спорят и чрез събраните пред първата инстанцция доказателства се установява, че по силата на договор за продажба от 23.05.2012, обективиран в нотариален акт №113, том 1, рег.№3492, дело №48 от 2012 Д.К.Б.-Г. е продала на С. С.

Б. -И.а, Ц. Г. И., Д. К. Б. и С. А. Б. следния недвижим имот, находящ се в гр.София, Столична община, район Сердика, кв. „Орландовци”, ул. „****” № 26, който по документи за собственост представлява дворно място, съставляващо УПИ-1-173, в кв.44, по плана на гр.София, местността „Орландовци-Малашевци”, с площ от 395 кв.м., при съседи:ул. „София”, ул. „****”, УПИ XVI-173, УПИ II-172, а по кадастралната карта представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 391 кв.м. при съседи: ***; ***; ***;

***.

Чрез договор за учредяване право на строеж оформен с нотариален акт №15, том 1, рег. №133, дело №14 от 2013 г. Ц. Г. И. и съпругата му С. С. Б. – И.а, като собственици на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** са учредили на съсобствениците си С. А. Б. и Д. К. Б. безвъзмездно и безсрочно право на строеж за построяване на жилищна сграда, със застроена площ на първи етаж от 143.65 кв.м. и със застроена площ на втори етаж 164.25 кв.м., а именно: апартамент

№1, находящ се на първи етаж, и С. А. Б. и съпругата му Д. К. Б. като собственици на идеална част от поземлен имот с идентификатор *** са учредили на съсобствениците си Ц. Г. И. и съпругата му С. С. Б. - И.а право на строеж за построяване на жилищна сграда, със застроена площ на първия етаж 143.65 кв.м. и застроена площ на втория етаж 164.25 кв.м.-апартамент №2, находящ се на втори етаж.

С Решение №260710 от 6.11.2017 по гр.дело №42505/2016, СРС, III ГО, 150 състав, поправено с Решение №280352 от 28.11.2017 по гр.дело №42505/2016, СРС, 150 състав, е разпределено на основание чл.32, ал.2 от ЗС по предявените искове от Д.

4

Б. и С. Б. против С. Б. - И.а и Ц. И., ползването на незастраената част от поземлени имот с идентификатор ***, както следва: дял втори, оцветен в зелен цвят с площ от 41.83 кв.м. и Паркомясто 1, оцветен в сив цвят, са предоставени за ползване на Д. Б. и С. Б., а дял първи, оцветен в жълт цвят с площ от 41.83 кв.м. и

Паркомясто 2, оцветено в сив цвят са предоставени за ползване на С. Б. и Ц. И.. Въз основа на решението на съда се установява, че е бил издаден изпълнителен лист от 22.02.2019 по гр.дело №42505/2016, СРС, 150 състав за разпределение ползването на съсобствения имот според посочените обозначения на реални части от него.

По делото пред първата инстанция е представен и протокол за извършване на въвод във владение на недвижим имот о т 28.06.2019 г. след постановеното от съда решение за разпределение на ползване и управление.

Установява се, че с постановление от 16.04.2019 г. на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ е била наложена възбрана върху частта от недвижимия имот, собственост на С.

Б. -И.а и Ц. И., а именно: 1/2 идеална част от поземлени имот с идентификатор *** и апартамент №2, находящ се на втори етаж в построената в имота двуетажна жилищна сграда. Представен е и съставен от ЧСИ М.К. протокол за опис и определяне на пазарна стойност, определяне на начална цена и насрочване на публична продан на недвижим имот от 14.10.2019 г.

По делото е представена и молба от С. Б. до ЧСИ М.К., с която заявява, че не желае да продължи участието си в провежданата процедура и моли да му бъде върнат внесения от него депозит в размер на 1715.84 лева.

С протокол на ЧСИ К. от 17.12.2019 г. е обявен С. А. Б. - взискател за купувач на паркомясто 2 с площ от 37.07 кв.м., както и на 41.83 кв.м.-реално обособена част от описания недвижим имот, представляващи дял първи, оцветени в жълт цвят, съобразно предложения и одобрен вариант на заключението на вещото лице.

С постановление, влязло в сила на 13.05.2021 по изпълнително дело №20197880400069, ЧСИ М.К. е възложил на основание чл.496, ал.1 във вр. с чл.495 от ГПК на наддавача С. А. Б. паркомясто 2, с площ от 37.03 кв.м., както и 41.83 кв.м.реално обособена част от описания недвижим имот, представляващи дял първи, оцветени в жълт цвят, съобразно предложения и одобрен вариант на заключението на вещото лице.