Решение № 264913 от 21.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………. гр. София, 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЙОАНА ГЕНЖОВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА с участието на секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6774 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 57926 от 04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 42817 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 33-ти състав, първоинстанционният съд е признал за установено, че:

- ответницата Б.Г.В., лично и като законен наследник на Р.Т.В. (починала в хода на процеса), дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 1588,24 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия с включена главница за дялово разпределение, за периода от 13.09.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 210,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на мораторна лихва с включена лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 07.09.2017 г., като е отхвърлил исковете за цена на топлинна енергия и за такса за услугата дялово разпределение до пълния предявен размер от 2975,32 лева и за периода от м. 05.2013 г. до 12.09.2014 г. и исковете за лихви върху тях до пълния предявен размер от 706,06 лева, - ответникът П.Г.В. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 794,17 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия с включена главница за дялово разпределение за периода от 13.09.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 105,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на мораторна лихва с включена лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 07.09.2017 г., като е отхвърлил исковете за цена на топлинна енергия и за такса за услугата дялово разпределение до пълния предявен размер от 1487,66 лева и за периода от м. 05.2013 г. до 12.09.2014 г. и исковете за лихви върху тях до пълния предявен размер от 353,03 лева, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 298266. Със същото решение ответницата Б.Г.В. е била осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 500,38 лева, съставляваща сторени по делото разноски, а ответникът П.Г.В. на същото основание е бил осъден да заплати сумата в размер на 151,33 лева. На ищеца е било възложено заплащането на разноски в полза на ответника П.Г.В. в размер на 255,00 лева.

Срещу решението на СРС в отхвърлителните части досежно двамата ответника е постъпила въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство. В същата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон в обжалваната част, поради което се прави искане за отмяната му и уважаване на исковите претенции в цялост. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата за давността, като е приел, че вземанията, станали изискуеми преди 13.09.2014 г., са погасени по давност. Твърди се, че задълженията по общата фактура от м. 07.2014 г. стават изискуеми през м. 08.2014 г., като от този момент следва да тече давностният срок, а предмет на първоинстанционното производство е била фактура с № ********** от 31.07.2014 г. Посочва се, че СРС е приел за недължима лихвата върху начислената главница за дялово разпределение, тъй като по делото не били представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на задължението от дата, предхождаща подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като не е отчел обстоятелството, че самото издаване на фактура за предоставена услуга дялово разпределение и качването ѝ на сайта на дружеството съставлява покана. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението на СРС в уважителната част касателно ответницата Б.Г.В. е постъпила въззивна жалба от същата, подадена чрез особения ѝ представител – адв. Б.Н., в която се моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции, а при условията на алтернативност – признаване за установено, че ответницата отговаря за ¼ от задълженията. В жалбата се правят оплаквания, че ищцовото дружество не е конкретизирало в исковата си претенция топлоснабдения апартамент или основанието, на което се търси сумата от тримата първоначални ответници. По делото не били представени доказателства, че същите са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот в претендираните квоти. Посочва се, че съдът не се е съобразил с представеното от другия ответник удостоверение за наследници и не е обсъдил доводите, че по делото има още един наследник, който не е страна по производството. След смъртта на ответницата Р.Т.В., ищецът не бил изменил претенцията си и като основание за претендираните суми останало ползването на топлинна енергия от ответниците. Поддържа се, че СРС неправилно е определил в решението си кои са собствениците на процесния апартамент, какви са квотите им и без изрично заявено искане за поемане на задължението на починалата е приел, че Б.Г.В. дължи сумите при квота от 2/3.

Посочва се, че по делото е останало неустановено кое дружество е осъществявало услугата дялово разпределение през процесния период. Поддържа се, че СРС неправилно не е разпределил дължимите суми за мораторна лихва като лихва върху главницата за цена на топлинна енергия и лихва върху сума за дялово разпределение, тъй като това са две отделни вземания. Поддържа се, че клаузата на чл. 33, ал.

1 от Общите условия на ищеца от 2014 г. е неравноправна, тъй като обвързва настъпването на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя, което поставя последният в неравностойно икономическо положение спрямо търговеца. Посочва се, че ответницата не е изпаднала в забава и не дължи лихва върху сумите за цена на топлинна енергия с оглед нищожността на разпоредбата. Твърди се, че недължима се явява и лихвата върху таксата за услугата дялово разпределение, тъй като такава не е предвидена в нормативните актове – в чл. 36 от Общите условия на ищеца нямало предвидена възможност за начисляване на лихва или обезщетение за незаплащане на сумата и нямало срок до който следва да се плати начислената сума.

Първоинстанционното решение в уважителната част касателно ответника П.Г.В. не е било обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу Б.Г.В., П.Г.В. и Р.Т.В., за признаване за установено, че същите дължат на ищеца при квоти от по 1/3 следните задължения: сумата в размер на 4392,29 лева, представляваща главница за цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., сумата в размер на 1040,34 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 07.09.2017 г., сумата в размер на 70,68 лева, представляваща главница за дялово разпределение, и сумата в размер на 18,75 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 07.09.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.

№ 298266. В исковата молба е изложено, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., и тези, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на КЕВР, в сила от 13.02.2008 г. Релевирани са съображения, че в чл. 33, ал.

1 от Общите условия от 2014 г., респ. в чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. След изтичането на последния ден от срока ответниците са изпаднали в забава за тази сума. Поддържа се, че ответниците са използвали доставената от дружеството топлинна енергия и не са погасили задълженията си.

Със заявление вх. № 3071351/13.09.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за процесните суми. На 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 63771/2017 г. по описа на СРС, ГО,

33-ти състав е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението суми. Ответникът П.Г.В. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а останалите ответници не са били открити за провеждане на редовна процедура по връчване на препис от заповедта. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.06.2018 г. Исковата молба е подадена на 28.06.2018 г. (в срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК).

В хода на процеса – на 06.01.2018 г., след подаване на исковата молба, е починала ответницата Р.Т.В.. Видно от справката, приложена на л. 47 от първоинстанционното дело, същата е оставила за наследник единствено дъщеря си Б.Г.В.

– също ответник по делото. С Определение № 42410/27.08.2018 г. на основание чл.

277 от ГПК Б.Г.В. е била конституирана в процеса на мястото на починалия ответник, в качеството ѝ на правоприемник.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.Г.В., който е възразил, че исковите претенции са неоснователни предвид това, че ищецът не е представил доказателства за собствеността върху процесния апартамент. Посочил е, че живее на друг адрес и не се явява битов клиент. Възразил е и срещу претендираните квоти, като е посочил, че починалият Г.К.В. има още един наследник, който не е бил конституиран като ответник по делото. Изложил е твърдения, че процесният апартамент е бил придобит по време на брака между Г.К.В. и Р.Т.В., а ответникът П.Г.В. отговаря само за 1/8 от задълженията. Направено е възражение за погасяване по давност на част от задълженията.

Постъпил е и отговор на исковата молба от ответницата Б.Г.В., подаден чрез особения ѝ представител – адв. Б.Н., в който са оспорени исковете по основание и размер. Изложени са съображения, че по делото не са представени доказателства, че ответницата отговаря за претендираните суми като собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Оспорено е влизането в сила на Общите условия на ищеца. Направено е възражение за погасяване по давност на процесните суми.

Поддържано е, че клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2014 г. е неравноправна, тъй като обвързва настъпването на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя, което поставя последният в неравностойно икономическо положение спрямо търговеца. Изложени са твърдения, че се явява недължима и лихвата върху задължението за услугата дялово разпределение, тъй като такава не е предвидена в нормативните актове.

С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.05.1991 г. Г.К.В. е придобил апартамент № 12, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******. От Удостоверение с изх. № 68-00-842/8/01.07.2013 г. се установява идентичност между адресите на сграда, находяща се в ж.к. „*******, и на сграда, находяща се в ж.к. „*******, вх. Б. От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РОК18-УГ01-5848/1/, издадено от Столична община – район „Овча купел”, се установява, че Г.К.В. е починал на 22.10.1998 г. и е оставил за наследници съпругата си Р.Т.В. (починала в хода на процеса), сина си и ответник по делото П.Г.В., дъщеря си и ответник по делото Б.Г.В. и дъщеря си Е.Г.В., починала на 06.05.2007 г. и оставила за наследник майка си Л.А.В.. Към исковата молба ищецът е представил писмо от 18.06.2007 г. от Столична община – район „Овча купел”, в което като наследници на Г.К.В. са посочени само Р.Т.В., П.Г.В. и Б.Г.В..

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69bc9ead-a3a9-43d5-8af9-65986e8b6f61