Определение № 1467 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1467 гр. София, 04.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000501909 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 406 от 31.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 1 909/25 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение № 67 от 05.03.2025 г., постановено по гр. д. № 432/24 г. по описа на Монтански окръжен съд, Гражданско отделение в обжалваните части, като правилно и законосъобразно и е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Д. Л. Л. сумата от 350 евро, на основание чл. 78 от ГПК, представляваща направени разноски за адвокат.

С писмена молба вх. № 12 343 от 27.04.26 г. въззиваемата страна Д. Л. Л. е поискала от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер от 3 000 лв. или 1 533.88 евро. В молбата се навеждат доводи, че по делото е представен списък за направените разноски, доказателства на уговорено и заплатено възнаграждение, както и се прави граматическо тълкуване на разпоредбите на чл. 78 от ГПК, от които се прави изводи, че заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Ответникът по молбата ЗД „Евроинс“ АД редовно уведомен за молбата оспорва същата. Твърди, че разноските са определени правилно, с оглед установената фактическа и правна сложност, както и че договорения размер значително надвишава тази фактическа и правна сложност. Позовава се на решение на СЕС по дело С-261/22 г. Моли съда да постанови определение, с което да остави без уважение подадената молба.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

1

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 406 от 31.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 1 909/25 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение № 67 от 05.03.2025 г., постановено по гр. д. № 432/24 г. по описа на Монтански окръжен съд, Гражданско отделение в обжалваните части, като правилно и законосъобразно и е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Д. Л. Л. сумата от 350 евро, на основание чл. 78 от ГПК, представляваща направени разноски за адвокат.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба, депозирана преди откритото съдебно заседание въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пълномощникът на въззиваемата страна е представил списък с разноските, както и доказателства за извършването им, както и че същият не се е явил в открито съдебно заседание.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, но неоснователна.

Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.

Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на молбата по чл. 248 от ГПК молителят е поискал съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като е мотивирал това искане с безспорно установеното по делото и съобразено с цитираната практика, че съдът е длъжен да присъди разноски, когато същите са направени и доказани в производството. Ответникът по молбата е релевирал възражение, че съдът следва да се съобрази с решение на СЕС от 25.01.24 г., постановено по дело № С438/22 г., както и с факта, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Така наведените доводи настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:

В конкретния случай видно от мотивите на постановеното решение съдът е обосновал определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение с фактическата и правната сложност на делото пред настоящата инстанция, както и с извършените пред настоящата инстанция процесуални действия. При определянето на този размер съдът не е основал изводите си на цитираната Наредба на ВАС. При определянето на размера съдът се е съобразил с фактическата и правната сложност на делото, броя на проведените открити 2 съдебни заседания, както и с факта, че осъществената процесуална защита се изразява в подаването на отговор на въззивната жалба. По делото не са събирани доказателства пред настоящата инстанция, а въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата не се сочат други, различни твърдения извън установените от закона, че заплатените разноски от страната подлежат на компенсация, както и че същите следва да се компенсират, с която практика настоящият състав се е съобразил. По тези основания съдът се е произнесъл с решението, чието изменение се иска.

Ето защо настоящият състав намира, че следва да се постанови определение, с което да се остави без уважение подадената молба с правно основание чл. 248 от ГПК.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в писмена молба вх. № 12 343 от 27.04.26 г., подадена от въззиваемата страна Д. Л. Л., с която е поискала от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер от 3 000 лв. (1 533.88 евро), като неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3