Решение № 35 от 13.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И. Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100502120 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 28021/04.04.2024 г. при ВРС, подадена от В. – Л. Г., чрез пълномощниците адв. М. Р. и адв. Св. Т., против Решение № 873/15.03.2024 г., постановено по гр.д. № 878/2023 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която В. – Л. Г. е осъдена да заплати на К. М., действаща чрез своята майка и законен представител И. К. Т., сумата в размер на 6000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка, страдание и стрес, настъпили вследствие на поведението на ответницата, изразяващо се в нанесен на 26.01.2018 г. побой над майката на детето в негово присъствие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, установената задължителна съдебна практика и правната доктрина, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано. Излага, че съдът неправилно е приел, че К. М. е активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди – душевни терзания и психологически дистрес в резултат от възприето от нея посегателство върху телесната неприкосновеност на нейната майка на 26.01.2018 г. Сочи, че българското право не признава качеството на пострадал /увреден/ на лице, което е станало неволен свидетел на противоправни 1 действия, причинили увреждане здравето на трето лице, независимо дали това поведение е провокирало у него негативни изживявания. Твърди, че при телесната повреда само лично засегнатият от деликта търпи и понася болки и страдания, но не и негови близки, като последните нямат право на обезщетение. Излага, че ищцата дори няма качеството на „жертва“ по смисъла на Директива № 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение № 2001/220/ПВР на Съвета на ЕС. Твърди, че за основателност на иска следва да е налице и вина на делинквента, който не цели да увреди трети лица или близки на пострадалия. Позовава се на ТР 1/2018 на ОСГНТК, ППВС № 4/61 г. на ВС, ППВС № 5/69 г. на ВС и ППВС № 2/84 г. на ВС, според които не се допуска трети лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на други лица, вкл. и когато се намират в близка родствена, семейна и др. връзка. Оспорва възприетото от първоинстанционния съд, че ищцата претендира обезщетение за претърпени лични от нея вреди, като счита, че се касае за преживени от детето притеснения за живота и здравето на своята майка. Жалбоподателят твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при оценка на събраните доказателства. Оспорва по делото да е доказано противоправно поведение от страна на ответницата /настоящ жалбоподател/ спрямо майката на ищцата. Сочи, че по делото се установява единствено, че между ответницата и И. Т.-майка на ищцата е имало физически конфликт, както и че Д.П. е нанесъл телесни повреди на В. Г. /ответник по делото/.

Оспорва се майката на ищцата да е била нападната от ответницата по описания в исковата молба начин. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между телесните увреждания на И. Т. и твърдяното нападение. Твърди, че представените пред ВРС медицински документи /удостоверение за освидетелстване от лекар, амбулаторни листи, и епикризи/ са частни диспозитивни документи и съдът не е обвързан от тях. Излага, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението. Сочи, че обезщетението следва да бъде съобразено със социално-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането-началото на 2018 г. Счита, че максимално дължимият размер на обезщетение в случай че се докаже искът за основателен, следва да бъде в размер на 1000 лева. Моли за отмяна на решението в обжалваната част за сумата от 6000 лева, в евентуалност моли решението да бъде отменено за разликата над 1000 лева до присъдените с първоинстанционното решение 6000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата на осн. чл. 45 ЗЗД. Претендира разноски.

Становището на въззиваемата страна – К. М., действаща чрез своята майка и законен представител И. Т., изразено чрез пълномощника адв. Д. С., е за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Твърди се, че от всички събрани в първоинстанционното производство доказателства се установява, че в полза на ищцата е възникнало право на обезщетение вследствие на извършен от ответната страна деликт на 26.01.2018 г – нанесен побой над майката на ищцата И. Т.. Оспорва се изложеното, че ищцата не е легитимирана да води иск за обезщетение от вреди, като се твърди, че лично тя е претърпяла болки и страдания от това, че е нанесен побой над майка й.

2

Инцидентът е повлиял негативно на психиката на 5-годишната К. М., като последиците от това деяние продължават и към настоящия момент. Сочи се, че свидетелските показания и представената по делото медицинска документация доказват, че на 26.01.2018 г. ответницата В. – Л. Г. е нанесла побой на И. Т., вследствие на което последната е получила травматични увреждания, които са довели до необходимост от провеждане на неврохирургична операция в Турция, за което има издадено решение на ТЕЛК комисия с определена 50 % инвалидност. Твърди се, че ищцата е станала свидетел на случилото се, поради което е претърпяла психотравма, установена и от приетата по делото СПЕ. Изложено е, че ищцата и към настоящия момент се страхува да общува с ответницата, като сънува кошмари, свързани с нея, и се страхува да не загуби майка си. В отговора се сочи, че на 01.03.2024 г. /след приключване на устните състезания пред първата инстанция/ ответницата В.

Г. е причакала ищцата К. в близост до училищния двор на 3то ОУ „Ангел Кънчев“ към 13:00 ч. Настоятелно и аругантно я е викала по име, като детето се е вцепенило от страх, като пред очите му се е появила картина от случката, когато ответницата е пребила майка му. Изтичало при своя учителка, която го успокоила, след което бил подаден сигнал пред 2ро РУ на МВР. Сочи се в отговора, че случката от 01.03.2024 г. красноречиво разкрива как ищцата К. М. възприема ответницата и колко се страхува от нея. Твърди се, че по делото е установена причинно-следствена връзка между поведението на В. – Л. Г. и настъпилия вредоносен резултат, както и всички останали предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД. Съдът справедливо е определил обезщетение в размер на 6000 лева. Отправено е искане за оставяне на жалбата без уважение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, в качеството й на контролираща страна.

Постъпила е и частна жалба вх.№ 64010/07.08.2024 г. при ВРС, подадена от В. – Л. Г., чрез адв. Св. Т., срещу Определение № 8306/24.07.2024 г., постановено по гр.д. № 878/2023 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 873/15.03.2024 г., постановено по гр.д. № 878/2023 г. по описа на ВРС в частта за разноските. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност, като е приел, че не следва да бъде намален претендираният от ищцовата страна адвокатски хонорар в размер на 3500 лева. Според Наредбата за адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение при иск с материален интерес от 15 000 лева е в размер на 1750 лева, като следва да се съобрази и уважената част от иска в размер на 6000 лева. Отделно жалбоподателят сочи, че възнаграждение не се дължи, доколкото извършването на разноски за адв. възнаграждение не е доказано по делото. Излага, че представения договор за правна помощ и защита не е съставен в изискуемата форма за данъчни цели, както и че в същия не е посочено дали и как сумата е заплатена. Моли за отмяна на обжалваното определение по изложените в частната жалба мотиви.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност, проведени са две заседания, в които са разпитани четирима свидетели, изслушано е заключение 3 на вещо лице по СПЕ, с които доказателствени средства са доказани твърденията в исковата молба за извършен деликт и причинените вследствие на него неимуществени вреди на ищцата. Изложено, че по делото е представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, както и доказателства за извършването им, поради което правилно първоинстанционният съд е присъдил разноски съразмерно с уважената част от иска. Отправено е искане за оставяне на частната жалба без уважение.

В съдебно заседание въззивникът не се явява. Представлява се от адв. Р. и адв. Т., които поддържат депозираната въззивна жалба и частната жалба по чл. 248 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез адв. С., оспорва жалбата, като поддържа депозирания писмен отговор, оспорва и депозираната частна жалба.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна не изпраща представител в съдебно заседание.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. М., действаща чрез своята майка и законен представител И. К. Т. срещу В. К. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 15000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка, страдание и стрес, настъпили вследствие на поведението на ответницата, изразяващо се в нанесен на 26.01.2018 г. побой над майката на детето в негово присъствие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ответницата е бивша приятелка на съпруга на И. К. Т. - Д.В. Т., с когото имат две деца близнаци - В.Д. Т. и К.Д.

Т., които са със специфични нужди. До момента на инцидента И. К. Т. никога не е виждала ответницата, не я е познавала и не е говорила с нея. Сочи се, че на 26.01.2018 г. Д.В. Т. е имал уговорка с ответницата децата да останат заедно с тях в дома им. Взели детето В. от детска градина, а детето К. трябвало да вземат от дома на ответницата, находящ се на ул. „М.С.“ ***. В колата били И. К. Т., съпругът й Д. Т., нейното дете К. и неговото дете В.. Спрели колата пред адреса и Д. Т. се качил да вземе детето К. от апартамента, в който живеела ответницата. И. К. Т. останала да чака в колата с двете деца и била седнала на предната дясна седалка с поставен колан. Двете деца били отзад.

Около 16:40 часа чула някакви крясъци отвън и в този момент ответницата отворила задната дясна врата и нахлула вътре в колата, където стояли децата.

И. К. Т. извъртяла глава назад, за да види кой влиза при децата и в този момент ответницата й нанесла удар с юмрук в лицето. Почувствала жестока болка и инстинктивно се отдръпнала и навела напред. Ответницата Г. обаче я хванала за косата и я придърпала назад към седалката. Гърбът й бил опрян на седалката, но ответницата я дърпала толкова силно назад и надясно, че вратът й се изкривил на 180 градуса с лице към задната седалка и гръбначният й стълб се усукал. В този момент усетила изключително силна болка във врата.

Междувременно със свободната си ръка, ответницата Г. продължила да й нанася удари с юмрук в областта на главата и крещяла. Всичко това се случило пред погледите на децата, които плачели и се тресели от шок и ужас.