Определение № 23286 от 12.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23286 гр. София, 12.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221110135326 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 12.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 35326/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „Б.И...“ ЕАД срещу ЗАД „Д.Б....“ АД, като се твърди, че на 04.08.2021 г. по пътя за с. Богдан , Добрич в района на кръстовището е настъпили ПТП, което било по вина на водача на автомобил „Ситроен“, рег. № ............, който бил ударил навлезлия в кръстовището от дясната страна автомобил „Нисан“, рег. № ............, собственост на Д.Д. – по който автомобил били нанесени вреди. Поддържа, че за ПТП-то е съставен двустранен констативен протокол . Навежда доводи, че към момента на ПТП-то увредения автомобил „Нисан“, рег. № ............ е бил застрахован по застраховка „Каско“, обектвирана в застрахователна полица № ......, с период на застрахователно покритие от 07.12.2020 г. до 06.12.2021 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то е била образуана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ..........., като на сервиза извършил ремонта била заплатена сумата от 2245,00 лева и били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента на ПТП-то при ответника е била застрахована гражданската отговорност на виновния водач – по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, която е била обективирана в застрахователна полица № ............., с период на застрахователно покритие от 13.08.2020 г. до 13.08.2021 г. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу делинкветна и неговия застраховател. Инвокира доводи, че ответника е бил поканен да заплати претендираната сума, но последната не била заплатена, поради което се дължала и мораторна лихва в размер на 53,99 лева за периода от 1

05.04.2022 г. до 29.06.2022 г. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства – препис от застрахователната полица и процесната щета на ищеца, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим призоваване за установяване на обстоятелства за механизма и вината за настъпването на ПТП-то, както и за допускане изслушването на заключението на ССчЕ и САТЕ по формулира в исковата молба въпроси. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен отвод за нередовност на претенцията, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба не били изложени ясно и точно обстоятелствата на които ищецът основава претенцията си, което обосновава. Твърди, че извън нередоността на исковата молба последната била допустима, но неосноватална, като сочи, че водача на автомобил „Ситроен“, рег. № ............ не бил нарушил императивните прави на закона, поради което липсвал основен елемент от фактическия състав – противоправно поведение, като обосновава, че не е възникално правото на обезщетение по отношение на пострадалото лице. Поддържа, че не спори по отношение наличието на застрахователните правоотношения, които се твърдят от ищеца, както и че последният е заплатил твърдяната сума. Навежда доводи, че оспорва механизма на ПТП-то, като сочи, че такова изобщо не било настъпило при обстоятелставата и участниците твърдени от ищеца. Излага съображения, че водачът на автомобил „Ситроен“, рег. № ............ нямал виновно поведение. Твърди, че не било установено наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и автомобила, който бил застрахован при ищеца. Поддържа, че обстоятелствата, които били отразени в двустранния констативен протокол не отговаряли на истината, поради което оспорвал същите, тъй като били отразен в частен документ. Инвокира доводи, че изключителна вина за ПТП-то имала водача на автомобил „Нисан“, рег. № ............, която била нарушила правилата на ЗДвП, като освен това сочи, че е налице съпричиняване, за което прави възражение. Развива съображения, че претенцията е предявена в завишен размер. Обосновава, че поради неоснователност на главния иск, то такъв се явявал и акцесорния – по отношение на претендираната мораторна лихва. Прави доказателствени искания ищецът да бъде задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средстав – цялата застрахователна преписка, както и висококачествен снимков материал към нея, както и да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то и поведението на водачите, както и за допускане на задачи към заключението на САТЕ. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че отводът на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователен. В случая ищецът ясно и точно е посочил обстоятелствата на които основава претенцията си, поради което са спазени изискванията на чл. 127-129 ГПК по отношение на редовността на исковата молба. Ясно и точно е посочено как е настъпило ПТП-то, каква сума и за какво е заплатена и какво се претендира от ищеца по регресното вземане. Нещо повече – правно несъстоятелен е довода, че ответника не можел да се защитава, като самият той сочи какъв механизъм на ПТП-то твърди и че е налице съпричиняване от ищеца, респ. са изложени съображения, че изключителна вина за ПТП-то имал водача на автомобила застрахован при ищеца. Ако исковата молба не беше ясна, то и ответника не би могъл да направи подобни изричн и и подробно обосновани възражение.

2

Т.е. и самият ответник с процесуалното си поведение признава, че претенцията му е ясна, т.е. същата е редовна. Отделно от това проверка за редовност е една от предпоставките за допустимост на иска (като процесуална предпоставка за надлежното упражняване на право на иск), което се признава от самия ответник, поради което и настоящият съдебен състав намира, че поведението на ответника е процесуално противоречива, а направеният отвод е единствено с оглед предоставената възможност на ответника да изрази и становище по процесуалните предпоставки на правото на иск – или казано иначе, отводът за нередовност на исковата молба е самоцелен. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да остави отводът за нередовност на исковата молба без уважение.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и да установи обстоятелствата на които основава възражението си за съпричиняване.

С оглед твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира, че между тях не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) на 04.08.2021 г. по пътя за с. Богдан , Добрич в района на кръстовището е настъпили ПТП, между автомобил „Ситроен“, рег. № ............, и автомобил „Нисан“, рег. № ............; 2) че към момента на ПТП-то увредения автомобил „Нисан“, рег. № ............ е бил застрахован по застраховка „Каско“, обектвирана в застрахователна полица № ......, с период на застрахователно покритие от 07.12.2020 г. до 06.12.2021 г.; 3) че във връзка с ПТП-то е била образуана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ..........., като на сервиза извършил ремонта била заплатена сумата от 2245,00 лева и били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че към момента на ПТП-то при ответника е била застрахована гражданската отговорност на водача на автомобил „Ситроен“, рег. № ............ – по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, която е била обективирана в застрахователна полица № ............., с период на застрахователно покритие от 13.08.2020 г. до 13.08.2021 г.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

3

С оглед направените оспорвания, съдът намира, че е основателно доказателственото искане на ищеца и ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то, неговия механизъм и поведението на водачите. Доказателственото искане е допустимо, тъй като не попада в обхвата на чл. 164 ГПК, а с оглед предмета на делото се явява и относимо и необходимо.

Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същото е допустимо, относимо и необходимо, а за обстоятелствата и връзките между тях, за които се иска вещото лице да даде експертно заключение страната носи доказателствена тежест.

Натоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи писмени доказателстветни средства – процесната застрахователна полица и процесната застрахователна преписка, е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, но с оглед отделеното за безспорно, последното се явява не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.

По отношение доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на ССчЕ, съдът намира, че същото е процесуално допустимо, но с оглед отделеното за безспорно, то искането е не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователно е искането на ответника да бъде задължен ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства – цялата застрахователна преписка и цветен снимков материал от извършения оглед на автомобила.