Решение № 48 от 10.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Варна, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110204155 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ЕЛИТИС МЕГАСТОР" ЕООД, ЕИК 204360179, седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "Н. Симов" № 3, представлявано от управителя Л. Н. Р., депозирана чрез адвокат Н. И. К. ВТАК, против Наказателно постановление № 03 - 012786 от 16.06.2020 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" 2 500.00 / две хиляди и петстотин/ лева.

В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и 1 допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че административно-наказващият орган незаконосъобразно е съставил 16 броя наказателни постановления от 16.06.2020 г. и 16 броя наказателни постановления от 19.02.2020 г. за същите вменени нарушения (общо 32 броя наказателни постановления), вместо да състави 1 (едно) наказателно постановление от 16.06.2020 г. и 1 (едно) от 19.02.2020 г. Дадените предписания, макар и конкретизирани в отделни точки, представлявали един административен акт и административно наказващият орган е следвало да проведе само една административно наказателна процедура със съставянето на един АУАН и съответно издаването на едно НП, като в съответствие с тежестта на нарушението е следвало да определи размерът на санкцията.

Сочат се нарушения на чл. 416, ал. 3 от КТ за връчване на АУАН. С тези и други аргументи се моли за отмяната на НП и се претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Д. О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец януари 2020 год. служители на Дирекция "ИТ"- Варна, в сред които и св. М. О. Ж. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на въззивното дружество като работодател. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д"ИТ"гр. Варна от работници, че през месец декември 2019 г. работодателят е изготвил допълнителни споразумения за намаляване на трудовото възнаграждение считано от 01.10.2019 г., което 2 работниците отказали да подпишат, но въпреки това получили по малко от договореното възнаграждение за месеците ноември и декември. В хода на проверката от представените от възз. дружество документи, в това число и трудов договор с лицето М. М. Ч., било установено, че Ч. работела във възз. дружество, ТЦ-Бургас, на длъжност – „отговорник търговска зала“. На база на представените документи, св. Ж. установила, че за Ч., за м. 12. 2019 г. от страна на възз. дружество не било начислено и изплатено разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение .

Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2001026/07.02.2020 год., в който били дадени и задължителни предписания едно от които /пункт 10 било да се изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м. декември 2019 г. за работника М. Ч. в срок до 17.02.020 год..

Препис от протокола бил връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице на 07.02.2020 год.. В Д"ИТ" – Варна постъпило допълнение към ведомостите за заплати, с което работодателят твърдял, че е отстранил нарушението. След като се запознала с допълнително постъпилите документи св. Ж. установила, че относно работника Ч. работодателя е начислил доплащане за м. декември в размер на 15. 03 лв., вместо разликата от 610 лв. до 673 лв.

При тези констатации, на 23.04.2020 г. св. Ж. съставила срещу дружеството АУАН с № 03 - 012786. в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т. 2 , вр. чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ и чл. 13 от Наредбата за договаряне на работната заплата.

В съдържанието на акта били посочени даденото предписание и неговото неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата 18.02.2020 г., т. е. дата следваща последната възможна дата за изпълнението – 17.02.2020 г.

Актът бил връчен на упълномощено лице от представляващия 3 дружеството, като което го подписало с възражения, че за нарушението има съставен акт и е издадено наказателно постановление. Допълнителни възражения не били депозирани по административно наказателната преписка.

На 16.06.2020 г. административно наказващият орган издал обжалваното НП № 03 - 012786, с което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер предвиден в нормата на КТ.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, протоколи за извършена проверка, ведомости, трудов договор, заверени копия от НП, писма, обратни разписки и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з. от актосъставителя св. Ж.

– гл. инспектор в Д"ИТ"- Варна, която в показанията си излага възприятията си от извършените проверки и констатациите от същите с нужната конкретика.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от 4 закона 7-дневен срок /съгласно действащата към момента на издаването на НП редакция на ЗАНН/ от връчване на НП и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.

399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и. д. директора на Дирекция "ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на "ГИТ" издадена на 12.01.2010 год. Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от " "ИТ".

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от М. Ж., която към момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д "ИТ" - Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.

Съдът намира, че административно наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно 5 разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административно наказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. разпоредбата на чл.

11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК , във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесното НП и приложените доказателства възз. е санкциониран за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ , извършено на 18.02.20 г. - датата е посочена изрично в НП. НП е било издадено на 16.06.2020 г. и е връчено на 02.07.2020 г. Оттук следва, че административно наказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивника не е погасена по давност.

Обстоятелството, че АНО не е комплектувал и изпратил преписката в 6 съда повече от две години след депозиране на жалбата /жалбата е депозирана на 09.07.2020 г., входирана е в Д "ИТ"на 16.07.2020 г., а е входирана във ВРС на 18.10.22 г. / би могло да влече единствено дисциплинарна отговорност за същия за неспазване на сроковете предвидени в ЗАНН, но не се отразява на съдбата на настоящото производство.

АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила. Що се касае до обстоятелството, ч АНО не се е произнесъл по направените срещу АУАН възражения, то следва да се посочи, че негово задължение по ЗАНН е да ги прецени, като няма изискване да се мотивира, защо не ги приема.