Акт № 20645 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20645 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110156317 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу . ООД, търговско дружество, учредено в ., вписано в нидерландския търговски регистър под регистрационен № ., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от . (.) за сумата от 1400 евро, представляваща незаплатен остатък от превозно възнаграждение по заявка - договор за международен автомобилен превоз от 20.12.2024 г., за която сума е издадена фактура № . г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2025г до окончателното плащане.

В исковата молба и в молба от 16.02.2026г се твърди, че между страните е сключен договор за международен автомобилен превоз по заявка от 20.12.2024г, по силата на който ищецът е следвало да извърши превоз на 24 000 кг стоки, които са били натоварени на 23.12.2024г в ., . и превозени до .. Сочи се, че товарът е бил разтоварен на 27.12.2024г в ..

Поддържа се, че ответникът е следвало да заплати възнаграждение за осъществения превоз в размер на 2700 евро в 45 дневен срок от издаване на фактурата. Твърди се, че ищецът е изпълнил изцяло задължението си, като за дължимото възнаграждение е била издадена и осчетоводена фактура. Подчертава се, че от страна на ответника е било извършено плащане на 25.02.2025г само на част от дължимата сума, а именно 1260 евро, като е останала дължима сумата от 1400 евро. С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен, като в полза на ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не е депозиран отговор на исковата молба. Такъв не е постъпил и до настоящия момент.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание от името на 1 ищеца е депозирана молба с вх. № 256785/17.08.2026Г, в която се сочи, че от името на ответника е извършено плащане на дължимата сума от 1400 евро на 29.05.2026г, с което е била погасена изцяло претендираната главница. Ето защо е направено искане производството по делото да бъде прекратено по отношение на главницата на основание чл.

232 ГПК, като в полза на ищеца бъде присъдена единствено законна лихва от подаването на исковата молба 06.07.2025г до датата на плащане 29.05.2026г, ведно със сторените по делото разноски.

Предвид това с определение от 13.10.2026г производството по делото е било прекратено за претендираната главница от 1400 евро, с оглед направеното оттегляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на нормата на чл. 154 от ГПК по иска с правно основание чл.

372 вр. чл. 367 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от . (.) ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен между страните договор за международен автомобилен превоз със съответното съдържание, както и че е изпълнил задълженията си по същия да извърши превоза съобразно уговореното, като е превозил стоките от . до ., в уговорените срокове, и че стоките са доставени /предадени/ на получателя.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за ответника е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.

С оглед плащането на задълженията (което представлява признание осъществено с конклудентни действия), съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по отношение на ответното дружество.

Освен гореизложеното следва да се посочи, че по делото са ангажирани и достатъчно доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване е установено, че между ищеца и ответника е съществувало валидно правоотношение по договор за международен автомобилен превоз и че товарът е бил превозен надлежно и предаден. Извод в тази насока може да се направи и от представените по делото заявка за осъществяване на превоз, подадена от ответника, в която подробно е описан вида на това, датата и мястото на товарене и датата и мястото на разтоварване. В заявката изрично е посочена и цената на договора – 2700 евро. Обстоятелството, че подадената от ответника заявка е била приета и изпълнена от ищеца се установява от приетата като доказателство товарителница, съдържаща подписи, удостоверяващи получаването на товара в крайния пункт на разтоварване. В случая следва да се съобрази и значението на товарителницата, съставена по реда на чл.4-6 К. ., за установяване съществените елементи на превозното правоотношение. Макар и да не е условие за валидността на сключен превозен договор /чл. 4, изр. 2/, съгласно чл. 9, § 1 Конвенция . товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора, като в необходимото й съдържание по чл. 6 се включват данни за изпращача, превозвача и 2 получателя, броят на колетите, особената им маркировка и номерата им и т.н.

Товарителница отговаряща на тези изисквания установява и самото осъществяване на поетото задължение от страна на ищеца да извърши превоза надлежно. Същевременно от страна на ответника не е подаден отговор на исковата молба, съответно не се оспорва изпълнението на поетото по силата на договора от ищеца задължение, нито се навеждат възражения за наличието на обстоятелства водещи до отпадане на задължение за плащане на възнаграждение или до намаляването му. Предвид това от страна на ищеца е била издадена фактура за сумата от 2700 евро - възнаграждение, съгласно договореното между страните.

Признание, че ищецът надлежно е изпълнил задължението си както беше посочено по-горе представлява и извършването на плащане на дължимата сума по издадената от ищеца фактура за извършения превоз. Това плащане съдът цени по реда на чл. 175 ГПК.

С оглед гореизложеното съдът намира, че вземането предмет на предявения иск е било погасено изцяло чрез плащане в хода на процеса, поради което от страна на ищеца е направено изявление по чл. 232 ГПК за оттегляне на исковата претенция за главница и в тази част производството по делото е било прекратено. Ето защо предмет на настоящото производство е единствено задължението за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Същото е дължимо, доколкото с подаването на исковата молба ответникът е поставен в забава за заплащане на дължимо към датата на подаването на исковата молба вземане. Следователно за периода от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2025г /а не както е посочено от ищеца на 05.07.2025г/ до окончателното плащане – на 29.05.2026г се дължи и заплащане на законна лихва, чийто размер определен по реда на чл. 162 ГПК се равнява на 60.19 евро. Така посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца имат право на сторените по делото разноски. От същия е представен списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира държавна такса за настоящото производство – 56 евро, разноски за превод в размер на 470 евро, такса за връчване на книжа 130 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро. По делото съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 56 евро, за заплатена такса за връчване в размер на 125 евро /а не в размер на 130 евро/ и за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие с направено отбелязване, че сумата е заплатена в брой. Ето защо съдът приема, че от страна на ищеца са доказани сторени разноски в размер на 581 евро.

По отношение на разноските за превод в размер на 470 евро от страна на ищеца са представени към молбата от 17.08.2026г фактура за сумата от 90 евро,с изрично отбелязване във фактурата, че плащането ще се извърши с „платежно нареждане“, т.е по банков път, а не в брой. Доказателства обаче за заплащането по банков път на тази сума не са представени – 3 не е приложено нито извлечение от банкова сметка, нито платежно нареждане. Аналогично и за представените фактура №175 от 17.06.2026г за сумата от 20 евро с посочен отново начин на плащане „банков път“, фактура №623/15.06.2026г на стойност 360 евро с ДДС и начина на плащане по банкова сметка и фактура 172/15.06.2026г за сумата от 130 евро с избран начин на плащане по „банков път“. Издаването на фактура за разноските не доказва тяхното заплащане. В този смисъл определение № 43/09.01.2025г по гр.д.№ 4720/2023г на ВКС, III г.о.,определение № 149./15.01.2026г по к.т.д.№ 1742/2024г на ВКС, I г.о.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА . ООД, търговско дружество, учредено в ., вписано в нидерландския търговски регистър под регистрационен № ., със седалище и адрес на управление в ., ., да заплати на „.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.., сума в размер на 60.19 евро, представляваща законна лихва върху сумата 1400 евро за времето от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2025 г. до датата на окончателното заплащане на сумата – 29.05.2026г.

ОСЪЖДА . ООД, търговско дружество, учредено в ., вписано в нидерландския търговски регистър под регистрационен № ., със седалище и адрес на управление в ., ., да заплати на „.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 581 евро – разноски сторени в исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4