Решение № 862 от 01.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20211110208543 по описа за 2021 година

Като съобрази материалите по делото, съдът прие следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административнитие нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. АС. К. ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № ... на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр чл. 182, ал. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения при описание на нарушението, конкретно при посочване на нарушените правни норми. В частност липсвала посочена конкретна хипотеза на чл. 182, ал. 1, т. 1-5 ЗДвП, към която препраща нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДП, касаеща повторност на нарушението. Не било посочено и дали е приспаднат от измерената скорост толеранса, предвиден при работа при полеви условия. С тези доводи се моли електронният фиш да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, като моли електронният фиш да бъде отменен.

Алтернативно моли нарушението да бъде преквалифицирано по основания състав, като бъде намалена наложената глоба.

Въззиваемата страна СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо до съда от страна на процесуалния представител на въззиваемата 1 страна са наведени доводи за законосъобразност на атакувания електронен фиш и се моли същият да бъде потвърден.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 31.03.2021г. около 17.48ч. в гр. София жалбоподателят Р.К. управлявал лек автомобил „.....” с рег. № ..., като се движел по бул. „Рожен” с посока от бул. „Княгиня Мария Луиза” към ул. „Ген. Никола Жеков”.

По същото време в района на бл. 32 служители на ОПП-СДВР – С.С. и А.Й. осъществявали контрол на скоростта на движение на МПС, движещи се по бул. „Рожен” в посока от бул. „Княгиня Мария Луиза” към ул. „Ген. Никола Жеков”. Измерването на скоростта на движение се извършвало с техническо средство АТСС ARH CAM S1 с № ...., което било преминало преглед за техническа годност на 01.10.2020г.

На същата дата и място в 17.48ч. била измерена скорост на движение на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, и негова собственост, 98 км./ч. /след приспадане на толеранс от 3 %/ при максимално допустима такава за населено място – 50 км./ч.

Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 1200 лева на жалбоподателя Р.К. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, а. 4 ЗДвП.

Към дата 31.03.2021г. срещу жалбоподателя имало издадени още 6 броя електронни фиша за превишаване на допустимата скорост на движение. От тях електронен фиш серия К № .... бил връчен на 08.04.2019г.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за използване на техническо средство; ежедневна форма на отчет; протокол за преминал технически преглед на техническо средство; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка за собствеността на автомобила.

Съдът кредитира и изпратените електронни фишове от ОПП-СДВР и от ОД на МВР – гр. С. срещу жалбоподателя относно факта на издаването им, но не и относно факта на влизането им в сила, тъй като с изключение на единия от електронните фишове, визиран по2 горе, липсват доказателства относно връчването им на заинтересованото лице.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на

Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за 3 измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.

Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Макар да няма възражение в тази насока, съдът ще обърне внимание, че приложение в случая не намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Действително, съгласно разпоредбата на чл.

189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.

Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.

Към датата на нарушението е отпаднала и необходимостта от оповестяване на осъществявания контрол на скоростта по смисъла на чл. 165, ал. 2, т.8 от ЗДвП / в редакция ДВ бр. 19/2015г./, доколкото визираната разпоредба е отменена с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г.

Това изменение на закона е влязло в сила на 09.07.2017г. и от този момент е отпаднало изискването на оповестяване на контрола на скоростта.

В случая нарушението е установено от АТС ARH САМ S1 № .... надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. По делото е приобщен и снимков материал, от който е видно местоположението на АТС. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с АТС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени 4 датата и часът на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

При условие, че жалбоподателят не се е възползвала от правомощията си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, то логично е електронният фиш да е издаден на него.

В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил в декларация друго лице, което да е управлявало лекия автомобил.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за липса на отбелязване дали при определяне скоростта на движение на автомобила, е бил приспаднат предвидения толеранс /допустимата грешка на техническото средство/, доколкото видно е от самия снимков материал, че измерената скорост е била 101 км/ч, а в електронния фиш е посочена скорост на движение 98 км./ч., т.е. след приспадане на толеранса.

Въпреки това, съдът счита, че електронният фиш следва да бъде отменен поради допуснати процесуални нарушения при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговата правна квалификация.

На първо място, налице е липса на пълно описание на релевантните правни норми, на база на които е ангажирана отговорността на нарушителя. В електронния фиш е посочено, че глобата се налага на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП.