Решение № 584 от 22.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Смолян, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100824 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът А. М. Х. от с. *** е предявил срещу „***“ ЕАД, представлявано от *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 209,70 лв.

/размерът изменен в съдебно заседание/, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца при липса на основание поради нищожност на договор за кредит от 10.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 10.06.2025 г. до окончателното плащане.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за потребителски кредит от 10.02.2023 г., с отпуснат кредит в размер на 840 лв., подлежащ на връщане ведно с договорената лихва и обща сума по кредита в размер на 1 050,27 лв., при договорени ГЛП 40,44 %, ГПР 42,38 %.

Ищецът заплатил освен главница в размер на 840 лв., още 96,73 лв. застраховка и 113,54 лв. лихва.

Касае се за потребителски кредит, за който е приложим ЗПК.

Договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него не са посочени условията за прилагането на определения ГЛП. Нарушени са изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочено какви разходи са включени в ГПР, в него не е включена застрахователната премия от 96,73 лв.. Посоченият в договора ГПР не е действителният такъв, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 пи ал. 2, т. 1 ЗПК. В ГПР следва да бъде включена и застрахователната премия, 1 като при реалното му добавяне ГПР се получава в размер на 111 %.

Моли ответникът да бъде осъден да му плати платената без основание по нищожния договор сума.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. М. М. моли да съображения. Претендира присъждане на деловодните разноски. Адв. М. е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът не се представлява. В писмено становище, депозирано чрез юр. *** моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски. Моли да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.02.2023 г. между „***“ ЕАД като кредитор и А. М. Х. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 720031144611, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 840 лева, като последният се задължил да заплати и застрахователна премия по застраховка защита на кредита и сметките в размер на 96,73 лв.. Тази застрахователна стойност е добавена към размера на кредита и така е получен общ размер на кредита 936,73 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с ГЛП 40,44 % и ГПР 42,38 % на 6 месечни вноски с падеж 25-то число на месеца, всяка в размер на 175,04 лв.. Първата вноска е с падежна дата 25.03.2023 г. и последната вноска е с падеж 25.08.2023 г.. Общата стойност на плащанията е в размер на 1 050,27 лв..

Като условие за усвояване на договора в чл. 7.2.3. е договорено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка /конкретните застраховки/, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на банковия посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 19 е записано, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора.

Видно от представената декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от *** ЕАД и допълнителна медицинска услуга Второ медицинско мнение, предоставена от Mediguide nternational ищецът се е присъединил към двете застрахователни програми, 2 предлагани от ответника.

Между ищеца и „***, Клон България“ е подписан сертификат 17200311446112023 от 10.02.2023 г., с която е договорена еднократна застрахователна премия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и еднократна такса Второ медицинско мнение в размер на 96,05 лв.и данък върху еднократната премия в размер на 0,68 лв. или общо 96,73 лв. Месечната застрахователна премия е в размер на 9,99 лв. и 0,08 лв. данък върху нея, които се заплащат еднократно при отпускане на кредита, като месечният размер се умножава по продължителността на кредита в месеци.

Ответникът не представя доказателства за извършени преводи на застрахователната премия по сметка на „***“.

Според представените справки от ответника ищецът е извършил плащания в общ размер на 1 059,70 лв. в периода 08.03.2023 – 25.08.2023 г., с което са погасени съответно 936,73 лв. главница, 113,54 лв. договорна лихва и 9,43 лв. лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Няма спор между страните, че по процесния договор ищецът е получил заем от ответника в размер на 840 лв., като е извършила плащания в общ размер на 1 059,70 лв..

В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователно обогатяване.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г., TK, I т. о., докладчик председателят Никола Хитров е прието, че начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Под обогатяване се разбира както недължимо плащане, така и получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване, спестяване.

Безспорно се установи от представената справка от ответника, че ищецът е платил по договора за кредит 1 059,70 лв., с които са погасени 936,73 лв. главница, 113,54 лв. договорна лихва и 9,43 лв. лихва за забава.

Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ищецът като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства. Като потребител по договора за кредит ищецът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.

3

Между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 10, ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума не е включен събраната такса и неустойката за неосигуряване на обезпечение.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като постоянен и е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено. Страните са подписали погасителен план, съдържащ необходимата пълна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. Видно от самия погасителен, инкорпориран в договора, в него са описани всички погасителни вноски, общо 48, техния размер и падеж, с което съдът приема, че е изпълнено условието на чл. 11, т. 11 от ЗПК.

Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1 на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за 4 сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в условията към него липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Кредитополучателя не следва да бъде поставян в положението, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за яснота. Изискването за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му. Липсата на яснота и правила за формирането на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.