Акт от 20.12.2019, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 552 20.12.2019г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Минка Петкова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 949 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба, подадена от М.К.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора, против

Заповед рег. № Л-2904/13.12.2019г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода М.М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на дисциплинарна санкция. Твърди, че той е извършил саморазправа с Е. А., а последният е започнал и предизвикал възникналия бой между тях . Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на заповедта са спазени всички нормативно регламентирани формални и процесуални изисквания, като в съответствие и при правилно приложение на закона за извършеното от М.М. дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети като доказателства - Докладна записка вх. № ИЗ-4016/27.11.2019 г. от мл. инспектор Т.Г.Т. както и от дадените писмени обяснения от л.св. Е. А. М., Д.Х. и А.А. се установява, че на 26.11.2019г., е възникнал вербален конфликт между М.М. и Е.М. и същите са си разменили в коридора пред килиите шамари, но в последствие е възникнал бой между двамата в килия № 1.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на 26.11.2019 г. М. М. около 11,30 часа е бил в коридора на затвора. В същото време свидетелят Е.М. е бил там и му казал да не плюе. Според същия свидетел М. го бил нарекъл с обидна дума. Свидетелят Д.Х. признава в с.з. , че той не е видял как е възникнала свадата между братовчед му Е. М. и жалбоподателя М. М. в коридора, дали същите са си разменили там удари.

Свидетелят Е.М. влезнал в килията на М.К. да му иска обяснения за поведението му. Според свидетелските показания на А.А., Е. влезнал в тяхната килия и нападнал М.. Последният отвърнал на ударите, за да се защити. Свидетелят Д.Х. в с.з. заяви, че той също е влязъл в килия № 1 и е установил

, че Е. и М. вече се бият и се е опитал да ги разтърве . Той не е видял кой пръв е започнал боя между тях

С оспорената в настоящото съдебно производство Л-2904/ 13.12.2019г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на лишения от свобода М.К.М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се основават на това, че на 26.11.2019 в 11,30 часа М. М. е участвал във физическа саморазправа с друго задържано лица във връзка с възникнал конфликт помежду им.

Деянието му е характеризирано като нарушаване на изискването на чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС и е прието, че представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал.

2, т. 7 от ЗИНЗС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора - Стара Загора.

Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за наложеното на лишения от свобода М.К.М. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”.

Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното наказание нарушителят е изслушан, като на 26.11.2019г. са приети дадените от лишения от свобода писмени обяснения.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода М.К.М. е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Случаят е следвало да се разгледа обективно, като Началникът на затвора е следвало да съпостави обясненията на лишените от свобода и да установи противоречията в тях. Той е дал вяра на свидетелските показания на пострадалото лице и неговия братовчед без да изложи мотиви защо не възприема обясненията, дадени от другия лишен от свобода А.А., свидетел очевидец и незаинтересован от изхода на спора. От изготвената докладва записка може да се установи само факта, че Е. и М. са се сбили, но не и кой е започнал да се саморазправя с другия. Административният орган е следвало да извърши съпоставка на обясненията, дадени от лишените от свобода А., Е. М. и Д. Х. и установи, че след разпрата в коридора М. К. е преустановил възникналия конфликт и се е прибрал в килията, че побоят между Е. и М. възникнал в килията на М. М., в която е влязъл Е.. Единственият свидетел очевидец на конфликта е свидетелят Ангелов и от неговите показаният се установява, че Е. М. е започнал саморазправа с лишения от свобода М. М., а не както е прието от началника на затвора, поради което съдът приема, че остава недоказано материално правното основание за налагане на наказанието си, че М. е започнал физическо саморазправяне с друг лишен от свобода.

Съдът констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата си не е внесъл държавната такса, дължима се в съдебното производство съгласно т.2б, б. „а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Ето защо жалбоподателят М.К.М. следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.К.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора Заповед рег. № Л-2904/13.12.2019г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода М.К.М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия.

ОСЪЖДА М.К.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора, да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса за разглеждането на делото в размер на 10 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: