Решение № 180 от 03.10.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Ихтиман, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840100654 по описа за 2024 година

Настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. А. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „П.“ № **, чрез адвокат В. П. Н., против Й. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „К. В.“ № **, Е. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. И., ул.

„Ч.“ № * и Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „С. Г.“ № **.

Ищецът твърди, че общ наследодател на страните по делото е К. Й. К., ЕГН **********, починал на 29.11.2023 г. и оставил за свои наследници първите си братовчеди – В. А. Н. – дъщеря на починалия му чичо А. К., Й. В. Д. и Е. В. К. – дъщери на починалата му леля Л. М. и Д. С. П. - дъщеря на починалата му леля Ц. Й. Според активно легитимираните страни К. Й. К. е бил собственик на дворно място с площ 676 кв.м /шестстотин седемдесет и шест квадратни метра/ по регулационна скица и 675 кв.м /шестстотин седемдесет и пет квадратни метра/ по документ за собственост, представляващо поземлен имот с планоснимачен № 718, за който е отреден УПИ XV /урегулиран поземлен имот петнадесети/ от квартал 96 /деветдесет и шест/ по плана на гр.

И., утвърден със Заповед № 0-621 от 1977 г. на Кмета на община Ихтиман, ведно с построени в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м /шестдесет квадратни метра/ и разгъната застроена площ от 120 кв.м /сто и двадесет квадратни метра/ и на второстепенна постройка – едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 50 кв.м /петдесет квадратни метра/ по удостоверение за данъчна оценка и 40 кв.м /четиридесет квадратни метра/ по документ за собственост, при граници и съседи: по скица – но североизток УПИ XXIX-2961 и УПИ XXX-717, на северозапад УПИ XVI-719, на югоизток УПИ XIV-2898 и югозапад – улица „Г. Г.“ и по документ за собственост – имоти с пл. № 719, 720, 717, 715 и улица, с административен адрес на имота: гр. И., ул. „Г. Г.“ № **.

Сочи се, че съсобствениците са в невъзможност за постигане на съгласие за доброволно прекратяване на съсобствеността на горецитираните недвижими имоти, както и че всеки от тях притежава по ¼ идеални части. Настоява се имотите да бъдат допуснати до делба.

1

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства е връчен на ответниците.

Ответницата Д. С. П. подава писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че искът е допустим, но оспорва посочените от ищеца квоти. Твръди, че тя притежава 4/8 идеални части, ищцата притежава 2/8 идеални части, а останалите двама съделители – по 1/8 идеална част. Не сочи в отговора си обстоятелства, поради които смята, че квотите следва да се разпределят по посочения от нея начин.

Ответниците Й. В. Д. и Е. В. К. не са подали отговор на исковата молба.

Районен съд – Ихтиман, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира, че депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на иска по същество.

В проведеното открито съдебно заседание се явява ищцата В. А. Н., заедно със своя процесуален представител – адвокат В. Н., като последната заявява, че поддържа исковата молба. В съдебното заседание се явяват и ответниците Й. В. Д. и Е. В. К., които сочат, че са наясно за какво е делото, съгласяват се, че страните по делото са собственици, а така също и че са съгласни с квотите. Ответницата Д. С. П. е била редовно призована за съдебното заседание, но не се е явила. С съдебното заседание се е явило лицето И. П., който сочи, че е син на Д. П. и който представя пълномощно. Така представеното пълномощно, обаче, не е за извършване на процесуално представителство пред съдилищата, а за извършване на сделки на разпореждане с процесния недвижим имот, поради което съдът е приел, че И. П. не е надлежен процесуален представител на Д. П..

След провеждане на откритото съдебно заседание и след приключване на съдебното дирене, от Д. С. П. е постъпила молба, с която е поискала възобновяване на съдебното следствие /съдебното дирене/. Като причини за това сочи, че след като пълномощното, което е издала на сина си, не е било редовно за настоящия процес, е следвало да й се предостави възможност да предостави ново такова. На следващо място заявява, че е била предала на сина си Нотариален акт № 49, том II, дело № 461 от 1965 г., като същият не е бил приет и допълва, че смята, че този нотариален акт е необходим за правилното решаване на делото.

Така депозираната молба е оставена без уважение, тъй като искането на ищцата за възобновяване на съдебното следствие се аргументира основно с неприемането на нотариалния акт. От съдържанието на протокол за проведеното на 10.09.2024 г. открито съдебно заседание, обаче, е видно, че въпросният нотариален акт е приет като част от доказателствения материал по делото и същият се намира на лист 51.

За да се произнесе по съществото на делото, съдът съобрази следното:

Искът е с правно основание чл. 34 от ЗС – иск за допускане до делба на съсобствени имоти.

Като писмени доказателства по делото са приети три броя нотариални актове:

Нотариален акт за собственост на недвижими имот по давност № 178, том I, дело № 408/1965 г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том II, дело № 461 от 1965 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том I, дело 95 от 1997 г. Първият нотариален акт е представен с поправената искова молба, вторият е представен в откритото съдебно заседание, а третият – с първоначалната искова молба. Страните по делото не спорят, че нотариалните актове се отнасят за едни и същи недвижими имоти. Следва да се посочи, че от представена по делото скица, изготвена от Община Ихтиман, също се установява, че нотариалните актове се отнасят до един и същи недвижим имот, тъй като в скицата е отразено, че имотът е записан на К. Й. К. по нот. акт № 53, т. I, д. № 95/1997 г. и на Н. Й. К. по нот. акт № 49, т. II, д. № 461/1965 г.

От съдържанието на Нотариален акт за собственост на недвижими имот по давност 2

№ 178, том 1, дело № 408/1965 г. е видно, че Й. Г. К. е признат за собственик на процесния поземлен имот и построената в него жилищна сграда. Посредством Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том II, дело № 461 от 1965 г. Й. Г. К. е продал на Н. Й. К.

½ идеална част същите тези недвижими вещи.

От представено по делото удостоверение за наследници на К. Й. К. се установява, че Й. Г. К. е баща на К. Й. К., а Н. Й. К. е майка на К. Й. К. От удостоверението за наследници е видно и че общият наследодател по делото К. Й. К. не е имал преживяла съпруга, не е имал деца, а така също не е имал и братя и сестри. В същия документ се съдържа информация и че Й. Г. К. е починал на 21.10.1983 г., а Н. Й. К. е починала на 29.03.1998 г.

Посредством сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том I, дело 95 от 1997 г., Н. Й. К. е дарила на сина си К. Й. К. ¾ идеални части от процесните недвижими имоти. По този начин К. Й. К. е станал единствен собственик на същите, като ¼ идеална част е получил като наследство, оставено от неговия баща, а останалите ¾ идеални части е придобил по силата на извършеното дарение.

От горното може да се направи извод, че към датата на смъртта на общия наследодател на страните по делото, същият - К. Й. К., е бил собственик на процесните делбени вещи.

В удостоверението за наследници на К. Й. К. е отразено, че той е почитал на 29.11.2023 г. Както бе посочено вече, от същото удостоверение е видно и че К. Й. К. не е имал преживяла съпруга, а така също не е имал деца, брата и сестри. Също така, неговите родители са починали преди него. Не се установява и починалият да е оставил преживели възходящи от втора или по-горна степен. Поради това, относно наследството на К. Й. К., не намират приложение разпоредбите на чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 9 от ЗН, а приложение намира единствено чл. 8, ал. 4 от ЗН, където изрично е посочено, че когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. В подобен смисъл е и поновата практика на ВКС, обективирана в Решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1429/2019 г., I т. о., ТК, Решение № 119 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4211/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 167 от 3.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2270/2015 г., I г. о., ГК. Следва да се посочи и че в мотивационната част на Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д.

№ 3/94 г., ОСГК е посочено, че първи братовчеди и чичо и леля не могат да наследяват едновременно - наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство.

В настоящия случай, съгласно удостоверението за наследници, общият наследодател не е оставил преживяла съпруга, деца, брата и сестри, нито пък роднини от възходяща степен. От същото удостоверение за наследници е видно, че неговите чичовци и лели /братята и сестрите на баща му и майка му/ са починали преди К. Й. К.. Към датата на смъртта на К. Й. К., обаче, той е имал общо четирима първи братовчеди, които са били живи, а именно: В. А. Н. – дъщеря на починалия му чичо А. К., Й. В. Д. и Е. В. К. – дъщери на починалата му леля Л. М. и Д. С. П. - дъщеря на починалата му леля Ц. Й. Установява се и че К. Й. К. е имал и други първи братовчеди, но всички те са починали преди него, поради което и съобразно цитираната по-горе практика, децата на тези първи братовчеди не го наследяват.

С оглед на изложеното, налага се извод, че всяка една от страните по делото /всеки 3 един от съделителите/ е първи братовчед на починалия общ наследодател, поради което всеки от тях придобива по ¼ идеална част от наследството му, респективно – всеки от тях е станал на собственик, по наследяване, на ¼ идеална част от процесните недвижими имоти, спрямо които се иска допускане на съдебна делба.

При това положение делбата трябва да се допусне между В. А. Н., Й. В. Д., Е. В. К. и Д. С. П., при квоти по ¼ идеална част за всяка от тях. За пълнота трябва да се посочи, че по делото не се установява Д. С. П. да притежава 4/8 идеални части от имотите, В. А. Н. да притежава 2/8 идеални части от тях, а Й. В. Д. и Е. В. К. да притежават по 1/8 идеална част, както се сочи в отговора на исковата молба, постъпил от Д. С. П.. В тази връзка следва да се отбележи, че ответницата Д. П. не сочи каквито и да било аргументи, въз основа на които да прави подобен извод, а на следващо място не са ангажирани доказателства, които да установяват подобно разпределение на квотите.

Съгласно мотивите към т. 17 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „Съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен интерес. Производството е особено и протича в две фази. С решението, с което се допуска делба, се подготвя окончателната подялба на имуществото.

Към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете. В чл. 8 ТДТГПК е уреден размерът на държавната такса по делото за делба, която предвид изложената характеристика на съдебното производство, се определя и събира при ликвидиране на съсобствеността, което е и целта на производството.“ Предвид това, в първата фаза на делбата разноски не се разпределят между страните.