Решение № 3007 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3007 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110145660 по описа за 2025 година

С решение от 26.08.2025г., постановено по в. гр. д. № 9656/2024г. по описа на СГС, е обезсилено решението от 17.10.2023г. по гр. д. № 63126/2020г. по описа на СРС, 30-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. М. срещу "Ти би ай банк" ЕАД иск относно другите клаузи от договора и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените в мотивите указания.

Производството е образувано по искова молба на Л. Е. И. – М. срещу „Ти би ай банк“ ЕАД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № *************/14.11.2018г. поради допуснати нарушения на ЗПК.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 14.11.2018г. между „Ти би ай банк“ ЕАД и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № *************, по силата на който банката се задължава да предостави на потребителя кредит в размер на 3000лв. Посочено е в чл. 7.1, че се дължат и BANK КОМБО ЖИВОТ от 475,20лв. и BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА от 484,70лв., като общият размер на кредита става 4435,09лв. Предвидено е, че се заплаща и еднократна такса за оценка на риска от 475,19лв. Според чл. 7.2.2. в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при 1 условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 31,84%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 46,95%, а общата дължима сума от потребителя на 7894,75лв. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като крайният срок за погасяване е 15.11.2022г.

Представена е застрахователна програма

„Защита живот безработица/хоспитализация“, застрахователна полица № ******************за застраховане на ищцата за посочените в полицата рискове срещу премия от 959,90лв. за период от 48 месеца.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, за чието приложение съдът следи и служебно.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати , включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице нарушения на закона, водещи до недействителност на договора за кредит, тъй като в посочения ГПР не са включени разходите по такса за оценка на риска и застрахователни премии. Включвайки тези 2 вземания в размера на главницата вместо като разходи, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 3000лв. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумите от 475,20лв., 484,70лв. и 475,19лв. не са главница, а имат има характер на разходи по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР – в този смисъл и практиката на СГС - Решение № 2041/17.04.2025г. по в. гр. д. № 2703/2025г. по описа на СГС, Решение № 2886/12.05.2025г. по в. гр. д. 3114/2024г. и др., в които е разгледан аналогичен договор за кредит. Чрез тези действия по естеството си се цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при отчитане на размера на застрахователната премия, дори и без да са необходими специални знания, е очевидно, че ГПР би бил значително по-висок от посочения в договора. Налице е недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора.

Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна практика по идентични дела - Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др . В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в 3 лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C 42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).

По изложените съображения, съдът намира предявения установителен иск за основателен.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 177,40лв. за държавна такса и 1000лв. за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, на което не се е явил адвоката на ищеца. Ето защо, същото следва да бъде намалено до минимума от 400лв. Общо на ищеца следва да се присъдят разноски от 577,40лв. или 292,22 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Е. И. – М., ЕГН:

**********, с адрес: ****************************************************, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № **************/14.11.2018г. е нищожен.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на Л. Е. И. – М.,

ЕГН:

**********, с адрес:

****************************************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 292,22 евро – разноски.