Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5276 от 25.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60544/2022
Вид
Решение № 5276
Подписан
25.03.2025
Състав
НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5276 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110160544 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за почистване от 01.06.2022 г., по силата на който е приел да извършва услуги по почистване, съгласно график, представляващ Приложение № 1 към договора, срещу задължението на ответника да заплаща месечно абонаментно възнаграждение в размер на 5000 лева с включен ДДС, дължимо до 15-то число на следващия месец, при условие, че изпълнителят е издал фактура. Поддържа, че в изпълнение на поетите задължения ищецът е извършил почистване за м. юли 2022 г. и е издал Фактура № 1000001079/31.07.2022 г. за сумата от 5000 лева, но същата не била платена от ответника. Твърди, че предвид факта на неизпълнение на задължението в срок, ответникът дължи и лихва за забава. Претендира сумата от 5000 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за м. юли 2022 г. по Договор за почистване от 01.06.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 08.11.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 116.67 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5000 лева, за периода от 16.08.2022 г. до 08.11.2022 г., както и разноските.

Ответникът е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор. Оспорва дължимостта на процесната сума. Твърди, че Фактура № 1000001079/31.07.2022 г. не била приета от него, тъй като в нея била описана работа, която не е била извършена в действителност. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между страните следното обстоятелство: че е извършвано почистване на процесният имот, респ. има изпълнение на Договор за услуга за период от 01.07.2022 г. до 22.07.2022 г., като спорен е периода от 22.07.2022 г. до края на месеца.

Видно от представеният по делото договор за почистване „...........“ ЕООД, в качеството на възложител, и „...........“ ЕООД, в качеството на изпълнител, уговарят с чл. 1 от договора, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълнява срещу възнаграждение услугите, описани в договора, свързани с почистване съгласно график, описан в Приложение № 1, неразделна част от договора, срещу задължението на възложителя да заплаща месечно абонаментно възнаграждение в размер на 4470.00 лева без включен ДДС, дължимо до 15-то число на следващия месец, при условие, че изпълнителя е издал фактура.

Въз основа на договора е издадена Фактура № 1000001079/31.07.2022 г. за сумата от 4470.00 лева, без ДДС или 5364.00 лева с ДДС, с наименование на стоките или услугите/основание/: Услуги по договор 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г., с начин на плащане „по банков път”.

С Уведомление за прекратяване на договор за почистване от 01.06.2022 г. възложителят е уведомил изпълнителя, че поради неизпълнение на договорните задължения прекратява договорните задължения между страните, считано от 01.08.2022 г.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че в счетоводството на ищеца е отразена процесната Фактура № 1000001079/31.07.2022 г. като приход и е начислено дължимото ДДС в месеца на издаване на същата и счетоводството по отношение на нея е водено редовно, като същевременно в ответното дружество не се съдържат данни за осчетоводяване на процесната фактура като разход, тоест същата не е осчетоводена (не може да се твърди редовно водене на счетоводни записвания по отношение на същата), а дружеството-ответник е освободено от ДДС и не е данъчно задължено по Закона за ДДС. Установява се, че са налични само данни за счетоводни записвания по отношение на предходна получена от ответното дружеството фактура свързана с Договора за почистване. В заключението си вещото лице е изчислило, че законната лихва върху сумата от 5000.00 лева за периода от 16.08.2022 г. до 08.11.2022 г. е в размер на 118.08 лева, а възнаграждението по договора за периода, през който безспорно е извършвано почистване на процесният имот, респ. има изпълнение на договора за услуга, тоест от 01.07.2022 г. до 22.07.2022 г. е в размер на 4086.86 лева с ДДС.

По делото е изслушан един свидетел на страната на ищеца, чиито показания съдът кредитира в посочените части. Свидетелят А.П.Д. посочва, че е работил в „...........“ ЕООД на 2 длъжност „Мениджър екип“. Пояснява, че задълженията му били огледи по обекти, които фирмата е почиствала, както и контакти със служителите. Посочва, че са имали клиент „...........“ ЕООД, който се е намирал на Околовръстен път, Царско село, който обект многократно е посещавал. Твърди, че през месец юли 2022 г. е нямало проблеми, но е възникнала ситуация с наличието на положителен Ковид-тест на служител, който е следвало да бъде заменен, както и контактният с него такъв, поради което в рамките на 2-3 часа са намерили други служители, които да заместят лицата с положителни тестове (Оксана и Мишо). Навежда твърдения, че служителите, които са изпратили на обекта по спомен са А.Н., Н.М. и М.С.. Сочи, че посочените по-горе служители са работили по график, с оглед на което не може да каже с точност кой точно кога е посещавал обекта. Твърди, че М.С. е имала проблем с говора, тъй като е глухоняма, но не в остра форма, чувала и разбирала околните, като за нея ответникът е изразил мнение, че комуникацията е трудна. Твърди, че тя е работила и на други обекти, но не са имали оплаквания по отношение на свършена от нея работа, такива е имало по отношение на комуникацията с нея. Посочва, че сградата на ответното дружество - обект на почистване е на три етажа, по спомен със сива настилката, за която са предоставяли почистваща машина. Твърди, че в обекта са почиствали коридори, стаи в които се помещават възрастни хора, както и са приемали бельото за перално помещение. Навежда твърдения, че търсят обратна връзка, в случай на недоразумения, с цел същите да бъдат коригирани. Твърди, че ответното дружество е изразило мнение, че не одобрява заместниците, с оглед на което след 5 - 6 дни им е изпратено предизвестие за прекратяване на договора.

По делото е изслушан един свидетел на страната на ответника, чиито показания съдът кредитира в посочените части. От показанията на свидетеля М.С.Ц., се установява, че през месец юли 2022 г. е работил в „Блок здраве и социални грижи - ...........“. Сочи, че е заемал длъжността „Мениджър логистика“, като се занимавал със снабдяване на медицински консумативи, хигиенни материали, събиране на оферти, изготвяне на сравнителни таблици и изпращането им към Директора за одобрение. Посочва, че през месец юли 2022 г. подписали договор с фирмата за почистване „...........“ ЕООД, която в началото изпълнявала стриктно задълженията си. Посочва, че на мястото на разболелите се от Ковид служители, фирмата е изпратила глухоняма и възрастна жена, която е идвала в обекта в 12 ч. - 12.30 ч. и го е напускала в 14 ч. - 16 ч., не е била в състояние да извършва работата, тъй като в обекта има много стаи и работата по тях е била за 2 човека минимум, като същата само е забърсвала коридорите и си тръгвала при наличието на 18 стаи и тоалетни, които също е следвало да бъдат почиствани. Твърди, че са уведомили изпълнителя за некачествено изпълнение, който отговорил, че в момента това могат да предложат.

Твърди, че се е обадил на предходния свидетел - Атанас Д., който заявил, че няма да работят повече заедно и няма да изпраща повече служители.

По делото са представени Ведомости за изплатени възнаграждения за м.юли 2022 г.;

Графици за работа на процесния обект за м.юли 2022 г.; Заповед № 004/22.07.2022 г. на Управителя на „...........“ ЕООД; Граждански договор №1/22.07.2022 г., Констативен протокол 3 от 29.07.2022 г. и Разписка от 29.07.2022 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

На основание чл. 154 ГПК по предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните през процесния период по посочения договор, по силата на което е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговорените единични цени и количеството извършена работа.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.

Страните не спорят относно наличието на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на договор за изработка, което се доказва и от представения и приобщен към доказателствения материал Договор за почистване от 01.06.2022 г.- на обект, собственост на ответника, съгласно график, описан в Приложение № 1, неразделна част от договора. Същите не спорят и за наличието на изпълнение на Договора за период от 01.07.2022 г. до 22.07.2022 г., като спорен е само периода от 22.07.2022 г. до края на месеца.

Същото е обявено от съда за безспорно с Протоколно определение от 13.12.2023 г.

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което същият се счита сключен с постигане на съгласие между страните, относно съществените му елементи предмет и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради това и доказването на възникването на облигационна връзка с източник такъв договор може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Договорът за изработка се регулира от правилата по чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. Приемане с конклудентни действия е налице например с подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването й, включването й в дневника за покупко - продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит.

От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в счетоводството на ответното дружество не е осчетоводена процесната Фактура. Фактът на отразяване на Фактурата, съдържаща индивидуализиращите 4 облигационното правоотношение елементи в счетоводството на длъжника, включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват неговото съществуване.

Установяването им по делото недвусмислено сочи наличието на приемане на работата и обоснована задължението за плащане на цената.

В случая обаче следва да се посочи, че процесната Фактура не е подписана от ответника в качеството на възложител, не е осчетоводена от него, не е включена в дневниците на ДДС покупките и за нея не е ползван данъчен кредит, в какъвто смисъл е заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, поради което сама по себе си не установява получаване на престацията, в коята насока е Решение № 67/31.07.2015 г. по търговско дело № 631/2014 г., на II ТО при ВКС.

Това обаче не е единственият начин за доказване на правнорелевантния факт на приемането на работата съобразно договореното, предвиден в нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, от наличието на който се обуславя пораждане на задължението на поръчващия за плащане.