Решение № 106 от 29.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. П., 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова в присъствието на прокурора П. Б. С. като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500076 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1353 от 18.12.2023г. постановено по гр.д.№20235220102686 по описа на съда за 2023г., Е ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес: гр.С., бул."В." №*, представлявана от Б. С., да заплати на К. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.Ц., ул.“П." №*, обл.П., с пълномощник адв.К. С., съдебен адрес: гр.П., ул.“И. В." №**, на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 6400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.290 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в законна сила на 23.02.2023г. присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото, съразмерно на уважения иск, в размер на 644,27 лева, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за неимуществени вреди над посочения размер от 6 4 0 0 лева и до претендирания с исковата молба размер от 15000 лева, както и 1 претенцията за разноски над размера от 644,27лв до претендирания размер от 1510лв.

Решението се обжалва в осъдителните му части от Прокуратурата на Р България с въззивна жалба с вх.№30487 от 28.12.2023г. подадена от прокурор в Районна прокуратура П. в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с искане да се отмени решението в обжалваната му част и се отхвърли изцяло предявения от ищеца иск за обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят препраща към аргументите изложени от страната в отговора на исковата молба и в писмената си защита. Допълнително посочени аргументи са, че макар съдът да е посочил, че наказателното производство да е приключило в разумен срок, въпреки неговата фактическа и правна сложност, взета най-лека мярка за неотклонение, неустановени трайни неблагоприятни изменения в здравословното състояние, но че въпреки това съдът присъдил завишено обезщетение. Акцентира се, че при анализа на показанията на разпитания по делото свидетел С., съдът не отчел заинтересоваността му по смисъла на чл.172 от ГПК, тъй като и той е предявил иск по ЗОДОВ срещу Прокуратурата на същото основание, по което единствен свидетел бил настоящия ищец. Навежда се извода, че двамата са взаимно заинтересовани в своя собствена полза. Неправилно било прието от съда, че е налице причинна връзка между действията на прокуратурата и влошеното здраве на ищеца, доколкото освен приложеното Експертно решение на ТЕЛК, от 2011г. или 8г. преди повдигане на обвинението, не била представена никаква друга медицинска документация, доказваща надлежно, че влошаването на състоянието се дължи именно на воденото наказателно производство. Излага се и предположение, че посочените симптоми могат да бъдат естествена последица от прекаран инсулт, както и в резултат на нездравословен начин на живот. Оспорва се размера на присъденото обезщетение като несъответно на принципа на справедливост и че в същност е в дисхармония със справедливостта, определя на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Моли да се постанови решение с което да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност да бъде намален съществено размера на присъденото обезщетение и съответно съдебните разноски. Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия К. С. Т., ЕГН-**********, от с.Ц., обл.П. чрез пълномощника си 2 адв. К. С., с вх.№1253 от 16.01.2024г. в който въззивната жалба се оспорва по същество. Коментира се процесуалното поведение на Прокуратурата в производството и възможността й да може да изключи или ограничи своята отговорност за обезщетяване на вредите, съгласно чл.154 от ГПК, ако докаже, че същите са настъпили поради изключителна вина на пострадалия или че той е допринесъл за настъпването им и че в случая за разлика от подсъдимия, сключил споразумение с прокуратурата -С. М., Т. и другите двама подсъдими С. и Т. предприели активни процесуални действия и макар, че първоначално били признати за виновни, при второто гледане на делото били оправдани. Твърди се, че в обжалваната от Прокуратурата осъдителна част на първоинстанционното решение досежно присъдените 6500лв обезщетение за причинените от несправедливо обвинение вреди, решението било правилно, като размерът му бил справедлив, с оглед на продължилото производство от 4г. с 18 открити съдебни заседания, осъдителна условна присъда от 6месеца, в последствие отменена и постановена нова оправдателна присъда, протестирана отново от прокурора пред въззивния съд, който я е потвърдил. Посочва се още, че чистото съдебно минало, другите заболявания и вредите претърпени от несправедливото обвинение не могат да бъдат сравнявани с цитираната във въззивната жалба на Прокуратурата съдебна практика /решение №832 от 10.12.2020г. на ВКС по гр.д.№593/2010г. ,IV г.о. ГК/, доколкото същата касаела друг казус, по който обвинението е прекратено поради изтекла погасителна давност, а подсъдимият бил с множество минали осъждания и е рецидив. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно, моли да бъде потвърдено изцяло с присъждане на разноските за въззивната инстанция. Няма направени доказателствени искания с отговора на въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България и отговора на насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл. 2 ал.1 т.3 предложение Първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, според което Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:/ 3 т.3.предл.първо/-обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

В исковата си молба против Прокуратурата на Република България представлявана от Изпълняващия функциите на Главен прокурор Б. С., ищецът К. С. Т., ЕГН-********** от с.Ц., обл.П., чрез адв.К. С. от АК-П., твърди, че е бил привлечен като обвиняем, а в последствие предаден на съд по обвинение, за които бил първоначално осъден, а в последствие оправдан за извършено престъпление-лъжесвидетелстване. Твърди се, че делото продължило 8години от 2015г. до 23.02.2023г., като първоначално давал обяснение пред полицията, вследствие бил привличан като обвиняем по досъдебно производство/ДП/ №290/2018г. по описа на ОСлС към Окръжна прокуратура П.. Твърди, че първото му обвинение било за деяние, квалифицирано като престъпление по чл.290 ал.1 от Наказателния кодекс/НК/ като извършител. В края на разследването поради изменение на обвинението за един от обвиняемите, прокурорът изменил обвинението като бил привлечен за престъпление по чл.290 ал.1 от НК в съучастие с Й. П. С. като подбудител за извършено от него престъпление по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК. Твърди ищецът, че при първото разглеждане на делото се явил без защитник и бил осъден от РС-П. на 6месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66 ал.1 от НК, като изпълнението на присъдата било отложено със срок на изпитване от 3години. Твърди, че единият от подсъдимите -С. М. сключил преди произнасянето на съда, споразумение с Прокуратурата, което било потвърдено от съда като не противоречащо на закона и морала и му наложил наказание пробация с мерки-задължителна регистрация по постоянен адрес със срок от 7месеца и задължителни срещи с пробационен служител със срок от 7месеца. Посочва, че заедно с другите двама останали подсъдими продължил да се явява в заседанията, като в крайна сметка била установена истината и при повторното гледане на делото пред РС-П., съдът ги оправдал като оправдателната присъда била потвърдена и от Окръжен съд П. по подаден протест от РП-П. и решението влязло в законна сила на 23.02.2023г. Твърди ищецът, че през процесните 8години претърпял неимуществени вреди по-големи от обичайните, поради следните обстоятелства по развитието на делата му: 1.Бил викан многократно в полицията за предварителна проверка по случая и смятайки, че указвайки пълно съдействие преписката ще приключи в срок в негова полза;2.Че по ДП 4

№90/2018г. се явявал две години, като 2.1.бил привлечен като обвиняем на 26.03.2019г. за това, че на 26.06.2015г. пред надлежен орган на властта нотариус М. М., рег.№571 при Нотариалната камера с район на действие РСП., като свидетел при обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост на Й. П. С. по нотариално дело №73/2015г. по регистъра на нотариуса, устно и писмено, съзнателно е потвърдил неистина, че Й. П. С. в продължение на повече от 10г. непрекъснато е владял като собственик без да е бил необезпокояван от никой с претенции за собственост. Била му взета мярка „ПОДПИСКА“. Твърди ищецът, че на разпитите не се признавал за виновен, отказвал да дава обяснения както и да му бъдат предявявани материалите по делото; 2.2 Твърди, че след една година от първото предявяване на обвинението бил отново призован и му било повдигнато ново обвинение на 11.02.2020г., по което следвало да отговаря при съучастие-той като извършител по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, а Й. П. С. като подбудител към лъжесвидетелстване по чл.290 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.3 от НК. Твърди още, че при последвалия разпит от същата дата отново не се признал за виновен, отказал да дава обяснения и да се запознава с материалите по делото и заявил, че ще ползва адвокат на по-късен етап;

3.Било образувано НОХД №561/2020г. по описа на РС-П. , в разпоредителното заседание по което при даден 7-дневен срок от съда, прокурорът изменил обвинението, в което той от първоначалното обвинение за 7имота,редуцирал обвинението до 5 имота като от обвинението били премахнати имот №****** -нива от 2.178дка в м.“Г. Т.“ и имот №******,лозе от 1.793дка в местността “Б.“, за които обвинението признало, че са владяни от подсъдимия Й. С.. Допълва, че по 3.1., с присъда №260031 от 06.07.2021г. по НОХД №561/2020г. съдът признал ищеца и Й. С. за виновни, за извършено престъпление на 26.06.2015г. “лъжесвидетелстване“ по повод на производство пред нотариуса за снабдяване с нотариален акт от подсъдимия Й. С. като подбудител и наложил на двамата от свидетелите наказание от по 6месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3г., а за подсъдимия Й. С.-наложил по-строго наказаниеот 8месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3г.. Тримата подсъдими обжалвали осъдителните присъди, като по образувано ВНОХД №472/2021г. пред Окръжен съд П., с решение №63 от 16.09.2021г. отменил присъдата на процесуално основание и върнал делото за 5 ново разглеждане от друг състав на РС-П.;3.3 Твърди се, че с присъда №102 от 18.11.2022г. по НОХД № 1406/2022г. на РС-П., Й. П. С. ,ЕГН-********** бил оправдан по повдигнато от РП-П. обвинение по чл.290 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК за това, че на 26.06.2015г. в гр.П., действайки като подбудител умишлено е склонил И. К. Т., С. Т. М. и К. С. Т., и тримата от с.Ц., обл.П., да лъжесвидетелстват пред надлежен орган на властта-нотариус М. М., с рег.№571 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС-П., а ищеца К. С. Т. и И. К. Т., оправдани, че като свидетели при обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост на Й. П. С. по нотариално дело №73/2015г. по регистъра на нотариуса, устно и писмено, съзнателно са потвърдили неистина, че Й. П. С. в продължение на повече от 10г. непрекъснато е владял като собственик, без да е бил обезпокояван от никого с претенции за собственост през този период, на следните недвижими имоти: 1.Имот №******, в землището на с.Ц., обл.П., ЕКАТТЕ *****, в местност “С. в.“, с начин на трайно ползване-нива с площ от 2.956дка;