Решение № 458 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100512715 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12715/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична община срещу решение №15410 от 12.08.2025 г постановено по гр.д.№67639/2022 г на СРС , 182 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Ф. Б. З. ЕГН ********** от гр.София сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от навяхване на лявото коляно, разкъсване на задния рог на медиалния мениск, излив в колянната става и оток на мастната тъкан под капачката (Хофа синдром) ; при падане на 25.01.2022 г около 19,30 ч след попадане в дупка на пътното платно в гр.****, ведно със законната лихва от 12.12.2022 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът СО излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Счита , че не са отчетени всички относими обстоятелства при увреждането , включително вида на увреждането и последиците от него , продължителността на възстановителния период , липсата на трайни увреждания и усложнения , общото здравословно състояние на ищеца и данните за съпричиняване . Към датата на инцидента ищецът е бил в млада възраст – 28 години – и се е възстановил напълно . Инцидентът е станал в светлата част на деня и при добри климатични условия . Ищецът е могъл да възприеме и избегне опасността .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . С наличните доказателства е доказан по безспорен начин 1 механизмът на увреждане на ищеца . Ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване . Присъденото от СРС обезщетение за неимуществени вреди от 8000 лева е справедливо и законосъобразно .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.09.2025 г и е обжалвано в срок на 15.09.2025 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично иска СРС е приел , че механизмът на произшествието е следният: на 25.01.2022 г., около 19:30 часа, ищецът се прибирал от работа, като паркирал собствения си автомобил пред пред бл. 8, вх. А ж.к. „Левски – Г“, гр. София. Въпреки зимния сезон, пътният участък пред блок 8, бил сух. Мястото било осветено от улично осветление и търговските обекти в блока. Ищецът се насочил към вход А на блока, в който живее. Както си вървял, изведнъж се спънал в дълбока дупка на пътното платно, която била необезопасена и несигнализирана, при което левия му крак се извил рязко в нетипично положение, паднал и почувствал силна интензивна болка в лявото коляно. В този момент, покрай него минавал съсед от блока и му се притекъл на помощ, като му помогнал да се изправи. С накуцване и болка, ищецът се прибрал в жилището си. Посоченото се установява от показанията на Н.И. и В.К.. Двамата свидетели са приятели на ищеца. В.К. дори му е оказал помощ и прелдожил да викне линейнка непосредствено след инцидента. Св. Н.И., от своя страна, му е помагал с ежедневните нужди в периода на възстановяване.

Според приетата пред СРС СМЕ медико-биологични характер на нанесените травматични увреждания на пострадалия са: навяхване на лявото коляно, разкъсване на задния рог на медиалния мениск, излив в колянната става, оток на мастната тъкан под капачката (Хофа синдром). Това увреждане на коляното има медико-биологичния признак на трайно затруднение на движението на крайник (левия крак) за срок не по-малък от два месеца при обичаен ход на възстановяване. На ищеца е направена имобилизация за срок от около 2025 дни) и пункция в колянната става поради излива. Дадени са болнични дни домашно лечение за 36 дни. За този период пострадал с такава травма се придвижва с помощни средства (патерици). При преглед, извършен за нуждите на експертизата, З. се оплаква от болка в коляното при промяна на времето и при натоварване дори и по-продължително стоене прав. Под капачката на лявото коляно се установява малко по-голям оток на мастната 2 тъкан от дясното. Обиколката на дясното коляно е 39 см., а на лявото 40 см., като към момента на прегледа са възстановени всички движения.

Вещото лице посочва още, че такава колянна травма се получава при фиксирано стъпало и подбедрица (стъпило върху терена) и усукване на тялото в коляното и добре отговаря да бъде получена по начина, описан в исквоата молба. При извършен преглед за нуждите на експертизата ищецът се оплаква от болка в коляното при промяна на времето, при натоварване дори и по продължително стоене прав. Под капачката на лявото коляно се установява малко по-голям оток на мастната тъкан от дясното. В коляното са възстановени всички движения. Движението на коляното е в пълен обем, походката е запазена към настоящия момент. Травмата на коляното е минала за срок не по-малък от два месеца след получаването .

Вещото лице твърди, че обичайно срокът на имобилизация при такива травми е около 20-25 дни, като категорично през този период, а и след това ищецът е ползвал помощни средства – патерици. Според СМЕ търсенето на медицинска помощ на следващия ден от посочената дата на инцидента няма практическо значение за продължителността и изхода на лечението.

Според приетата пред СРС СТЕ процесният участък от пътното платно пред бл. ****“ по вид е общинска собственост. Мястото е добре осветено от търговските обекти, разположени в сутеренния етаж на блока – магазин за дрехи втора употреба, а от другата страна на вх. А е Парфюмериен магазин и Магазин за захарни изделия, алкохол и цигари.

Вещото лице стига до извод, че движението по тази второстепенна улица не е голямо, тъй като по нея минават предимно леки автомобили на живеещите в комплекса. От лявата страна на вх. А има водосточна тръба, която се стича на тротоара и улицата. Излагат се предположения от вещото лице , че технологията на изпълнение и полагане на асфалтовата настилка вероятно не е спазена, тъй като по цялата улица има пукнатини. Процесната дупка към момента на изготвяне на заключението е още по-голяма, като до нея от страна на блока се е образувала нова. Ремонт на платното не е извършван.

Според разпитания пред СРС свидетел В.К. , същият видял състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, тъй като живеят в един блок и често се събират пред едно от магазинчетата. Твърди, че ищецът паркирал автомобила си, след което е извикал, защото е паднал в една от двете големи дупки пред блока. Предложил му е да викне линейка, но той е отказал и се е качил по стълбите накуцвайки. Посочва, че двамата се занимават с разнос на храна и когато претовари крака, ищецът се оплаква, че го боли.

Според разпитания пред СРС свидетел Н.И. , механизмът на инцидента е вече посоченият .

Тъй като ищецът е бил с шина и патерици 2 месеца му е помагал да ходи до банята, с пазаруването и т.н. Твърди, че инцидентът е повлиял на общуването и поведението му обаждали са му се приятели, той е отказвал да говори с тях, винаги, когато ходят някъде, се оглежда по земята. Категоричен е, че З. не злоупотребява с алкохол. Връщал се е от работа, когато се е случил инцидентът, следователно няма как да е пил.

Според СРС при наличните писмени и гласни доказателства и експертизи може да се 3 направи извод, че ищецът е паднал е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което е общинска собственост. Мястото, на което е станал инцидентът следва да е ремонтира и поддържа от Столична община, а такъв ремонт не е бил осъществен, дори напротив, до процесната дупка се е образувала нова. Налице е причинно следствена връзка между уврежданията и инцидента. Ответникът, от своя страна, не е оборил презумпцията регламентирана в чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на деликвента. Ответникът не е доказал и възраженията си за съпричиняване – че ищецът злоупотребява с алкохол и е бил пиян при инцидента. От приетата съдебно-техническа експертиза и свидетелските показния, се установява, че мястото на инцидента е осветено, дупката е голяма и необезопасена. неимуществените вреди, същите се присъждат от съда по справедливост.

Според СРС като се вземе предвид вида увреждане - навяхване на лявото коляно, разкъсване на задния рог на медиалния мениск, излив в колянната става, оток на мастната тъкан под капачката (Хофа синдром), реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на крайник (левия крак) за срок не по-малък от два месеца при обичаен ход на възстановяване; използване на помощни средства при предвиждване и след възстановителния период болки в коляното при смяна на времто и претоварване, то трябва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева.

Решението на СРС е правилно в обжалваната част . За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

В случая безспорно е налице подане и увреждане на ищцата , като инцидентът е настъпил на част от общински път находящ се в гр.**** . Съгласно чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно нормата на чл.167 ал.1, изр.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. В този смисъл общинският път е следвало да се поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за причиняването на вреди от него . Бездействието е на служителите на СО да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя - общинска собственост в изправно състояние, е противоправно. В този смисъл са определение №468 от 25.05.2018 г по гр.д.№943/18 г на 4

ВКС , IV ГО и решение №9 от 02.02.2018 г по гр.д.№1144/17 г на ВКС , III ГО .

Пред настоящия съд въззивникът излага във въззивната си жалба доводи само относно размера на обезщетението за неимуществени вреди , съответно , че това обезщетение трябва да бъде намалено поради съпричиняване от страна на ищеца .

И двете групи доводи са неоснователни . Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 8000 лева или 4090,34 евро съответства на чл.52 ЗЗД . Същото се явява справедливо предвид всички относими обстоятелства при увреждането , включително вида на увреждането и последиците от него , продължителността на възстановителния период . Не следва друго от липсата на трайни увреждания и усложнения , от предполагаемото общо здравословно състояние на ищеца и от младата му възраст .