Решение № 6980 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6980 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20241100500558 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 25.05.2023г., постановено по гр.д. № 330/2021г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, е отхвърлен предявеният от „Т.К.“ ООД срещу „В.К.” ООД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 259, 96 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 25 000 лева, представляваща получена от ответника сума без основание – поради грешка, в периода от 01.12.2015г. до 11.02.2020г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Т.К.“ ООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Въззивникът обосновава твърдения, че съдът е разгледал иска при неправилна правна квалификация, тъй като е квалифицирал направените от ищеца възражения срещу наведените от ответника основания за задържане на сумата като изменение на иска и е отказал да разгледа и да обсъди в мотивите релевираните възражения срещу 1 правото на кредитодателя да получи и задържи предадените от цедента суми.

Поддържа, че в случая не е налице хипотеза на недопустимо изменение на предявения иск, доколкото ищецът е навел своевременно възражения срещу валидността на основанието за получаване на процесните суми. В този смисъл сочи, че предявеният иск е за връщане на полученото при начална липса на основание – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Излага становище за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и поради обстоятелството, че не е обсъдил въведените в процеса възражения срещу действителността на сключените между цедента и ответното дружество договори за парични заеми, включително не е изпълнил служебните си задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК да изследва наличието на неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредити. Поддържа, че прехвърленото вземане е индивидуализирано в необходимата степен с посочването на основанието и страните по правоотношението, а размерът е определяем, поради което договорът за цесия е валиден. Развити са подробни съображения относно възникването, съществуването и изискуемостта на прехвърленото вземане, включително по съображения за неравноправни и нищожни клаузи в процесния договор за потребителски кредит. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния заявен размер.

Въззиваемата страна “В.К.” АД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че направените с последната уточнителна молба фактически твърдения на ищеца не представляват уточнение или изясняване на твърденията му в исковата молба, а с нея се въвеждат изцяло нови и противоречащи на предходните твърдения и искания. Счита, че със същата молба не се прави изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК, а се предявява изцяло нов иск – с ново основание и нов петитум, което е недопустимо, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Именно поради тази причина с обжалваното решение не са разгледани въведените от ищеца възражения срещу действителността на процесните договори за потребителски кредит, доколкото същите са били заявени в условията на недопустимо изменение на предявения иск. В този смисъл счита, че СРС не е 2 допуснал твърдяното от въззивника процесуално нарушение. Поддържа всички наведени в първоинстанционното производство възражения срещу действителността на договора за цесия, въз основа на който ищецът извежда активната си материална легитимация на кредитор по спорните вземания. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл.

99 от ЗЗД.

Предмет на спора са претендирани от ищеца „Т.К.“ ООД изискуеми неудовлетворени парични притезания, възникнали на основание сключен договор за цесия, по силата на който кредитор на ответното дружество е прехвърлил свои вземания срещу „В.К.“ АД.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за връщане на получени от ответника без основание парични суми. Първоначално в исковата молба не са били изложени конкретни фактически твърдения защо ищецът счита, че престирането е без основание. В изпълнение на дадени указания от съда е депозирана уточнителна молба, в която е посочено, че сумата е била предадена на ответника при начална липса на основание и представлява плащания по недействителни договори за потребителски кредити или плащания въз основа на нищожни клузи от договори за потребителски кредити, сключени между цедента и ответното дружество. С ново разпореждане от 26.06.2021г. са дадени указания за уточняване на обстоятелствената част на исковата молба, като с молба от 15.07.2021г.

3 ищцовото дружество е изложило твърдения, че сумата е била предадена при липса на договорно правоотношение между цедента и ответното дружество /не е сключван договор за кредит или други договори, т.е. плащането е било осъществено поради грешка/. Същите обстоятелства се поддържат и в уточнителна молба от 15.09.2021г.

С изготвения по делото доклад първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл.

99 от ЗЗД за връщане на получено от ответника при първоначална липса на основание.

В първото съдебно заседание по делото ответникът е представил писмени доказателства, установяващи твърдението му за сключени между него и цедента Н.Н. множество договори за потребителски кредити. След представянето на тези доказателства и в определения от съда срок за становище, ищцовото дружество е депозирало на 01.11.2022г. нова уточнителна във връзка с представените от ответника писмени доказателствени средства, като молбата е подадена в определения от съда срок в проведеното първо открито съдебно заседание. В тази молба е посочено, че цедентът е сключил с „В.К.” ООД множество договори за потребителски кредит, в изпълнение на които е престирал процесната сума. Релевирани са доводи за нищожност на договорите за кредит поради нарушаване на императивните изисквания на ЗПК /подробно посочени в молбата/, респективно - поради нищожност на отделни клаузи от процесните договори поради нарушаване на императивните изисквания на ЗПК /подробно посочени в молбата/.

В съдебно заседание, проведено след постъпване на тази уточнителна молба, СРС е изменил доклада по делото, като е възприел различна правна квалификация на предявеното вземане и е посочил, че е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че с подадената по делото уточнителна молба от 01.11.2022г. ищецът е направил недопустимо изменение на иска, доколкото едновременно е изменил както основанието, така и петитума на исковата претенция.

При така заявените фактически твърдения СРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е 4 приел, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че постъпилите при ответника суми, платени от цедента, са отнесени именно към сключени между него и ответното дружество договори за потребителски кредити, поради което е налице правно основание за задържане на получените суми по съответните договори, т.е., не се касае за неоснователно обогатяване, а за плащане на задължения. Исковата претенция е отхвърлена като неоснователна поради съображения, че не се доказват твърденията в исковата молба цедентът да е заплатил претендираните суми без основание /по погрешка/ - поради липса на договорни или извъндоговорин задължения към ответното дружество. В допълнение са изложени съображения, че процесният договор за цесия, въз основа на който ищецът извежда материално-правната си легитимация като кредитор по спорното вземане, е нищожен поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на спорното право по чл. 59 от ЗЗД, вместо вярната такава по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД . При преценка допустимостта на обжалваното решение правно релевантно е дали първоинстанционният съд е разгледал заявените от ищеца фактически твърдения или не. По допустимостта на обжалваното решение настоящият съдебен състав приема следното:

Въззивният съд счита, че в обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал.

1, предл. 1-во от ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание /в този смисъл е решение № 29 от 28.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 1144/2010г., Четвърто ГО и определение № 60385 от 02.12.2021г. по ч.гр.д. № 4500/2021г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. Когато обаче се сочи някакво основание или причина за даването, то ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за това защо смята, че това основание или причина са нищожни или липсват /в този смисъл е решение № 30 от 14.03.2018г. по гр.д. № 2230/2017г. по описа на ВКС, Трето ГО/. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, 5 защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника /решение № 29 от 28.03.2012г., постановено по гр.д. № 1144/2010г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/.

В конкретния случай ищецът е поддържал първоначално, че цедентът е предоставил на ответното дружество парични суми при липса на основание – при липса на договорни отношения, т.е. не е сключван договор за кредит и плащането е поради грешка. В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило твърдения за съществуващи между него и цедента договорни правоотношения, в изпълнение на които Н.Н. /цедент по договора за цесия/ е заплащал задълженията си. Във връзка с така изложените от ответника твърдения за съществуването на договорни правоотношения и предвид представения договор за потребителски кредит ищцовото дружество е уточнило претенцията си своевременно в рамките на преклузивния срок по чл. 143, ал. 3 от ГПК /в случая съдът е определил в съдебното заседание двуседмичен срок за становище по представените от ответника договори за потребителски кредити, т.е. налице е продължаване на срока по чл. 143, ал. 3 от ГПК при условията на чл. 63, ал. 1 от ГПК/ от страна на ищеца са заявени доводи за нищожност на договора, респективно за нищожност на конкретни клаузи от същия поради нарушаване на императивни изисквания по ЗЗП, ЗПК и по чл. 26 от ЗЗД. Следва да бъде посочено, че в случая се касае до допустимо релевиране на реплика от страна на ищеца, осъществяваща защита срещу наведените в отговора на исковата молба възражения срещу основателността на иска. Съдът е длъжен да разгледа всички реплики срещу действителността на сделката /или на клауза от договора/, направени в първото по делото съдебно заседание. Не е налице хипотеза на изменение на предявения иск, доколкото валидното правно задължение, даващо право на ответника да получи, съответно да задържи полученото, не е част от основанието на иска, поради което доводите за неговото отричане от страна на ищците - различните доводи за нищожност, също не са част от основанието на иска. Следва да бъде посочено още, че в случая се касае до надлежно релевирани реплики на ищеца срещу действителността на договора, поради което е неоснователно възражението, че същите следва да бъдат въведени в производството чрез предявяване на самостоятелен иск.