Решение № 1024 от 24.09.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Плевен, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430102908 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАДПлевен против М. Б. Б., в която се твърди, че ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. №1027287 и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.03.2019г.-31.12.2020г., която не е заплатена и чиято цена възлиза на 1695,63лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода 03.05.2019г.-15.02.2021г. в размер на 128,68лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо ответника и *** Б.а при условията на солидарност за посочените суми по ч.гр.д.№1317/21г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в 1 областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.

106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к

“Нощен труд” бр.

13-14.12.2007г. и в-к

“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч.гр.д.№1317/2021г., като по отношение на другия длъжник, заповедта е влязла в сила.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение от М.Б. и на осн. чл. 415 от ГПК, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи 2 посочените в заповедта суми, както и да осъди ответника да заплати направените по делото разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№1317/2021г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№840/24.02.2021г. спрямо ответника и *** Б.а, при условията на солидарност, както следва: сумата от 1695,63лв. – главница за периода от 01.03.2019г. до 31.12.2020г., лихва върху главницата в размер на 128,68лв. за периода от 03.05.2019г. до 15.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 23.02.2021г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 36,48лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: ответниците са длъжници на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, тъй като са ползвали топлинна енергия доставена от дружеството в недвижимия на посочения в адресната част на заявлението адрес, без да заплатят горепосочената сума.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.

Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението№1896 на съда от 16.07.2021г., не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

Съдът констатира, че на страните са указани последиците от 3 неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.Още повече, че от справка в САС- е установено, че са водени дела за същия имот и ответник в предходен период.

С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от 86,48лв.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство общо 175лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.

Водим от горното, Съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника М. Б. Б., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ / при условията на солидарност/на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ***, следните суми: 1695,63лв. – главница за периода от 01.03.2019г. до 31.12.2020г., лихва върху главницата в размер на 128,68лв. за периода от 03.05.2019г. до 15.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 23.02.2021г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед №840/24.02.2021г. по ч.гр.д.№1317/2021г. на ПлРС.

ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, сумата общо 175лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.

ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА

“ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, сумата общо от 86,48лв. / при условията на солидарност/- разноски по ч.гр.д.

№ 1317/2021г. по описа на ПлРС.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5