Решение № 607 от 21.05.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20204110102918 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Д. А. срещу Н. А. О. и А. А. О. субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба и допълнителната такава ищцата развива съображения, че на 17.01.2008г. е сключен Договор за извършване на строителство и продажба на апартамент между дъщеря й - Д. М. М. и "Илстрой" ООД, с предмет изграждане на апартамент, за сумата от 43 080 евро, като на 19.03.2008г. предала на дъщеря си Д. М. сумата от 9 000 евро, а тя от своя страна превела сумата по банковата сметка на "Илстрой" ООД. Посочва, че след сключване на договора решила, че сумата от 43 080 евро е много висока за този апартамент, поради което на 19.06.2008г. бил сключен друг договор за строителството и продажба за друг апартамент между Д. М. и "Илстрой" ООД, с предмет изграждане на Апартамент за сумата от 35 260 евро, като подписът на този договор не е положен от Д. М., а от нея. Твърди, че платената сума от 9 000 евро по първия договор за строителство от 17.01.2008г. била отнесена към втория договор за строителство от 19.06.2008г. Посочва, че на 07.07.2008г. лично внесла сумата от 21 000 евро по банкова сметка на "Илстрой ООД", а на 08.09.2008г. внесла още 5 260 евро по банкова сметка дружеството, като по този начин цената за изграждането и прехвърлянето на процесния имот, общо в размер на 35 260 евро е платена изпяло от нея. Твърди, че на 09.09.2009г. бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 1602 от 09.09.2009г., том 9, peг. № 11559, дело № 1

991/2009г. на помощник-нотариус по заместване И. Запрянов, при Татяна Братанова, рег. 283 при НК на РБ, с предмет процесния недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *. С договора й е прехвърлено правото на ползване върху процесния имот, а на внучката й - Н. А. О., действаща със съгласието на майка си - Д. М. М. - правото на собственост върху процесния имот. Твърди, че винаги е третирала имота като свой, а причината да впишат като собственик Н.О., била защото мислели, че по този начин могат да избегнат данъчна тежест. Навежда доводи, че е станала собственик на имота по силата на сключения от нея договор за строителство, а сключения между строителя и Н. О. договор за покупко-продажба е привиден, респективно – нищожен, доколкото страните по него никога не са желали настъпването на правните последици по него. Посочва, че на 16.04.2020г. е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 129, т.

1. peг. № 1558, дело № 109/2020г. на Борислав Панчев, помощник-нотариус по заместване при Петко Кънчевски, нотариус рег. № 580, при НК на РБ, по силата на който Н. А. О. дарява А. А. О., с когото е сключила граждански брак на 10.01.2020 година, правото на собственост върху процесния имот. Твърди, че всички парични средства, платени по договора са нейни, поради което тя е собственик на имота.

Посочва, че през 2009г. Н.О. е била па 16 години и не е имала никакви средства, с които да плати цената за изграждането и за закупуването на имота, а същите са от продажбата на друг апартамент в град Велико Търново. В този смисъл счита, че договорът за покупко-продажба от 09.09.2009г. не е в състояние да прехвърли правото на собственост на процесния имот върху Н.О., съответно след като тя не е станала собственик на същия, то и договорът за дарение от 16.04.2020г. е нищожен. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Н. А. О. и А. А. О., че Н. Д. А. е собственик на описания в исковата молба недвижим имот. Направено е и искане, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, да бъде отменен НА за дарение № 129, том 1, рег. № 1558, дело № 109 от 2020 година на Борислав Панчев, помощник-нотариус по заместване при Петко Кънчевски, нотариус рег. № 580, при НК на РБ . Претендира да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалния представител на ответниците развива съображения, че предявените искове са процесуално недопустими, а по същество неоснователни. Оспорва наведените с исковата молба доводи за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Посочва, че ответниците са собственици на същия, полагали са грижи за имота, заплащали са задълженията местни данъци и такси и по никакъв начин не са възпрепятствали правото на ползване на ищцата. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендират да бъдат присъдени направените от 2 ответниците разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложените заверени копия на Договор за извършване на строителство от 17.01.2008 година; Договор за извършване на строителство и продажба на апартамент от 19.06.2008 година; Нареждане за презграничен превод от 19.03.2008 година, ведно с извлечение от сметка; Нареждане за презграничен превод от 07.07.2008 година; Платежно нареждане от 08.09.2009 година /л. 5 – 14 от делото/ се установява, че Н. Д. А. е сключила с „Илстрой“ ООД договор за строителство и продажба на недвижим имот, с предмет изграждане па Апартамент, за сумата от 35 260 евро, като не е спорно между страните и че сумата за изграждане на апартамента е изплатена изцяло с лични средства на Н.А..

Видно от НА № 1602, том 9, рег. № 11559, дело № 991 от 2009 година на пом.нотариус И. Запрянов при нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ /л. 15-16/, на 09.09.2009 година е сключен договор за покупко-продажба на процесния апартамент между „Илстрой“ ООД, като продавач; Н.А.Б., действаща лично и със съгласието на майка си Д. М. М., като купувач на правото на собственост и Н. Д. А. – като купувач на правото на ползване върху недвижимия имот за сумата в размер на 25 000.00 лева – платена изцяло на продавача преди подписване на договора.

От приложения по делото НА № 129, том 1, рег. № 1558, дело № 109 от 2020 година на пом.-нотариус Б. Панчев при нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при НК на РБ /л. 17/ се установява, че на 16.04.2020 година Н. А. О. е дарила на А. А. О. процесния недвижим имот.

По делото са представени и Схема на самостоятелен обект в сграда № 151111583 от 27.11.2020 година на СГКК - град Велико Търново; Схема на поземлен имот № 15-1111500 от 27.11.2020 година на СГКК - град Велико Търново;

Удостоверение за данъчна оценка № 5401005353 от 27.11.2020 година на Община Велико Търново; НА № 200, том 1, рег. № 2514, дело № 165 от 2020 година на нотариус П. Кънчевски, рег. № 580 при НК на РБ; Справка № 489533 от 30.11.2020 година на Агенция по вписванията; Молба от М. А., ведно с превод на български език и Приходна квитанция № 5401812242 от 09.04.2020 година на Община Велико Търново /л. 18 – 33 и 104/.

В проведеното на 22.04.2021 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката Д. М. М. – дъщеря на ищцата и майка на ответницата заявява, че майка й решила да си купи апартамент в новостроящия комплекс. Избрала си апартамент, подписала договор и междувременно продала апартамента си на ул.

3

„Краков”, за да закупи новия. Посочва, че впоследствие избрала по-малък апартамент и бил сключен нов договор, като всичко било договаряно от майка й с И. и неговата дъщеря, които строили комплекса. Заявява, че понеже с И. и дъщеря му били близки приятели, те ги посъветвали апартаментът да е на името на дъщеря й. Твърди, че всички средства били дадени от майка й и никога не е ставало въпрос апартаментът да бъде за нейната внучка. Посочва, че дъщеря е живяла с А.О. може би и преди сключване на тайния им брак и след това, но само отпуските е прекарвала в този апартамент, тъй като от 2012г. учи и работи в Мюнхен. Заявява, че дъщеря й знаела, че това е неин имот, но никога не е плащала никакви данъци, нито застраховки и че парите са дадени от баба й и това е имот на баба й. Посочва, че майка й е живяла в този апартамент и се е грижила и продължава да плаща всички сметки, когато си е идвала в отпуск – може би за 2-3 седмици.

Свидетелят Д. К. С. заявява, че познава само ответниците. Посочва, че лично от Н. знае, че апартаментът на ул., срещу КАТ е неин, придобит по наследство, приписан й е. От двамата знае, че след като се е омъжила за А., тя го е прехвърлила на него.

Заявява, че не знае някой друг да има право да живее в апартамента.

Свидетелката Н. И. Л. посочва, че е приятелка на А.О. и познава Н.О., а ищцата не познава. Заявява, че от Н. знае, че има апартамент във Велико Търново, някъде срещу КАТ, че си е неин и го е приемала като нейна собственост.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Д. А. срещу Н. А. О. и А. А. О. субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Същите са допустими, доколкото за ищцата е налице правен интерес от установяване, със сила на присъдено нещо, на твърдяното от нея право на собственост върху описания недвижим имот, тъй като ответниците претендират права върху него, изключващи правото на ищцата. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот на соченото от него основание, а именно въз основа на правна сделка – Договор за строителство и продажба на апартамент от 19.06.2008 година. От друга страна в тежест на ответниците е да докажат, че са придобили собствеността на недвижимия имот на сочените от тях основания – договор за покупко-продажба, респективно – договор за дарение.

Няма спор по делото, а от приложения Договор за извършване на строителство и продажба на апартамент от 19.06.2008 година /л. 8-9/ се установява, че ищцата е възложила на „Илстрой“ ООД извършването на строителство и продажба на апартамент върху собствен на дружеството парцел, а именно изграждането на 4

Апартамент. В тази връзка съдът съобрази, че макар в договора като възложител да са посочени имената на дъщерята на ищцата, безспорно между страните е, че същият е подписан от самата ищца. Страните по делото не оспорват и че цената за изграждането на недвижимия имот е изплатена изцяло на дружеството от ищцата Н.А..

Не може обаче да бъде споделено становището на процесуалния представител на ищцата, че последната е придобила собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на договора за извършване на строителство и продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Други начини за придобиване на правото на собственост са например приращение, преработване, присъединяване, наследяване, делба, по силата на съдебно решение, чрез публична продан, по регулация, по реституция и други, какъвто не е настоящият случай. В нормата на чл.

18 ЗЗД пък, законодателят е предвидил, че договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, т.е. предвидена е специална форма за действителност на договорите за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти.

Договорът за строителство, като вид договор за изработка, притежава основаните правни белези на последния, но и допълнителни особености, налагащи и специфично проявление на задълженията по него. В случая по делото, видно и от самото съдържание на договора от 19.06.2008 година, предмет на същия е извършването на строителство и продажба на апартамент в полза на възложителя купувач от страна на изпълнителя – продавач върху собствен на дружеството парцел.