Решение № 883 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000503132 по описа за 2025 година

Ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 28.08.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 10.09.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 273590/10.09.2025 г. Решение № 260321/11.08.2025 г., постановено по гр.д № 15611/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска на П. Н. К. за неимуществени вреди за сумата от 77 500 лв., представляваща разликата над 50 000 лв. до присъдената сума от 127 500 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.12 от настоящото дело. Държавна такса е внесена с вносен документ от 08.10.2025 г., представен по делото на стр.11.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивникът-ответник твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Поддържа, че съдебният състав не е направил преценка на 1 конкретните събрани доказателства за конкретното ПТП, а е решил спора, определяйки справедлив размер на застрахователно обезщетение единствено на базата на твърденията на ищеца в исковата молба. Поддържа се, че размерът на присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение е прекомерно завишен. Счита, че справедлив размер е сумата от 100 000 лв., която следва да бъде намалена с принос от пострадалото лице в размер на 50%.

Развиват се съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, евентуално да намали размер на присъденото обезщетение, като го съобрази с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ищецът П. Н. К. чрез процесуалния му представител адвокат О. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.45 от първоинстанционното дело.

Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди на въззиваемия сторените от него разноски.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 260321/11.08.2025 г., постановено по гр.д № 15611/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 25 564,59 евро, в левова равностойност 50 000 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2019 г., е влязло в сила на 12.09.2025 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба съобразно представената по делото молба-становище, ведно със списък на разноските по чл.80 от ГПК.

2

В открито съдебно заседание въззиваемият-ищец чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на ответника и моли съда да я остави без уважение по подробните съображения изложени в писмена защита представена по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Адвокат О. претендира да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ (доколкото претендира законна лихва от 27.11.2019 г., три месеца след датата на уведомяване на застрахователя 26.08.2019 г.) и чл.497 КЗ (за собствената забава на застрахователя и след изтичане на законоустановения срок за изплащане на застрахователно обезщетение) предявени от П. Н. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума 25 564,59 евро, в левова равностойност 50 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

С влязла в сила на 11.03.2024 г. Присъда от 09.02.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 5953/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 101 състав, НО, Й.

Т. П. е признат за виновен в това, че на 16.06.2019 г. около 18,50 часа, в гр.София, при управление на МПС-л.а.м. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ********, движейки се по бул. „България“ с посока на движение от бул. „Акад.Иван Евстратиев Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“ и в района на кръстовището с ул.

3

„Нишава“ нарушил правилата за движение-чл.25, ал.1 от ЗДвП и реализирал пътно-транспортно произшествие, като при извършване на маневра завиване надясно за навлизане по друг път-ул. „Нишава“, извършил маневрата, като не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на попътно движещия се, отдясно на него, в крайна дясна „БУС“ лента, мотоциклет марка „Кавазаки 3Х 10 Р“ с рег.№ ********, управляван от П. Н. К., на когото причинил средна телесна повреда, изразяваща се в политравма с клинични данни за травматичен шок, наложил седиране и поставяне на изкуствена белодробна вентилация с поставяне на централен венозен път и следена на основните жизнени показатели, което реализирало медико-биологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, счупване на пета метакарпална кост на лявата ръка с наранявания на сухожилието на екстензорния метакарпален мускул на ІV-V пръсти на лявата ръка, наложили извършване на оперативна интервенция за зашиване нараненото сухожилие и за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, реализирали поотделно и в съвкупност медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, счупване с разместване на диафизата на лявата бедрена кост, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник“ за повече от 30 дни, счупване без разместване на левия ацетабулум, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник“ за срок повече от 30 дни.

От показанията на свидетеля Й. Т. П. и заключението на САТЕ, прието пред първата инстанция се установява, че скоростта на движение на мотоциклет Кавазаки, преди настъпване на произшествието, е била около 77 км/ч, а лекият автомобил най-вероятно и преди настъпване на инцидента, се е движил с отрицателно ускорение. Не е възможно да бъде определена неговата скорост, поради липса на данни за това. С протокола за оглед е установено, че в района на произшествието е монтиран знак „В26“ с надпис „70“, което означава, че максимално разрешената скорост на движение в участъка е 70 км/ч. Установява се, че преди предприемане на маневра за завиване на дясно от водача на лекия автомобил, последният е имал техническа възможност да възприеме движещия се в бус лентата мотоциклет. С такава възможност е разполагал и водача на мотоциклета. Вещото лице установява, че ако водачът на мотоциклета е управлявал в дясната активна лента след лекия автомобил и 4 на разстояние, равно и по-голямо от 40,66 м, то той е имал техническа възможност да възприеме промяната на скоростта на движение на автомобила и да предприеме маневра за намаляване на скоростта или за спиране, при което да не допусне съприкосновение с автомобила.

Към датата на настъпване на ПТП за л.а.м. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ********, е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/22/119000915189 от 28.03.2019 г., с начална дата на покритие 31.03.2019 г. и крайна 30.03.2020 г., прекратена на 18.10.2019 г.

От приетата по делото многобройна медицинска документация, както и с неоспореното от страните заключение на СМЕ, прието пред първоинстанционния съд се установява, че непосредствено след произшествието ищецът е постъпил за болнично лечение в Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение“, ВМА-МБАЛ София, където пролежал три дни до 19.06.2019 г., където още същия ден претърпял операция, по време на която е извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, интубиран. На следващия ден 17.06.2019 г. претърпява втора оперативна интервенция под обща анестезия, по време на която са ревизирани раните в областта на левия горен крайник с извършване на ревизион вулнери, некретомия, дренаж, сутура, тендорафия на екстензорните сухожилия на ІІ, ІІІ, ІV и V пръсти, поставяне на кожен шеф и дренаж, поставена гипсова лонгета. Проведено е медикаментозно лечение, като при изписването ищецът е с преодолян травматичен шок и постигната корекция на нарушенията в основните жизнени функции.

След 19.06.2019 г. болничното лечение на ищеца продължило още 12 дни до 01.07.2019 г., по време на което ищецът претърпява две операции. На 19.06.2019 г. е извършено открито наместване и фиксация на счупването на лявата бедрена кост с дълъг интрамедуларен пирон. На 26.06.2019 г. е извършено открито наместване и фиксация с 2 броя киршнерови игли на Vтата дланна кост.

На 05.08.2019 г. ищецът отново постъпва в болнично заведение, извършено е отстраняване на 2 броя киршнерови игли. Изписан същия ден.

Ищецът е бил в непрекъсната временна неработоспособност в периода от 16.06.2019 г. до 05.02.2020 г. включително.

5

В пряка причинна връзка от така реализираното пътно-транспортно произшествие, ищецът е получил следните травматични увреждания: политравма с травматичен шок, контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с краткосрочна загуба на съзнание и ретроградна амнезия, разкъсноконтузна рана над лявата ключица, разкъсно-контузна рана в лявата брахиална област с частично разкъсване на делтоидния мускул в ляво, разкъсно-контузна рана на лявата ръка с прекъсване на разгъвните сухожилия на ІІ, ІІІ, ІV и V пръсти, счупване на петата дланна кост на лявата ръка, неразместена фрактура на левия ацетабулум, разместено диафизирано счупване на лявата бедрена кост.

В заключението си вещото лице медик посочва, че след изписването си ищецът е ходил с патерици за период от 6 месеца, като придвижването му е било силно затруднено през първите 30-45 дни поради поставения гипс на лявата ръка и увреждането на сухожилията. Приемал обезболяващи и ксарелто за период от 30 дни. След шестия месец от травмата, ищецът се придвижвал с една патерица до края на деветия. Провеждал рехабилитация.

Работа започнал една година след травмата.

Счупванията са зараснали за средно статистически определените периоди. Раните са се възстановили без усложнения. Функционалното възстановяване е настъпило за период около една година. Болките са имали силен характер в острия период и след оперативните интервенции.

Страданията са свързани със затрудненото ходене поради невъзможност да се ползва патерица с лявата ръка за период около 30-45 дни. В момента общото състояние на ищеца е добро. Има контрактури на ставите на пръстите на лявата ръка и при захват пулпата на пръстите е на разстояние 1 см от дланта, но с упорита рехабилитация и балнеолечение, това състояние може да се подобри. Функцията на левия долен крайник е възстановена напълно.