Решение № 131 от 12.06.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 500/2026
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.296, ал.1, предл. трето · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Бургас, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
СТА.МИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600500 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от частния обвинител А. А. В. чрез повереника й адв.
Б. Янков срещу присъда № 14/23.01.2026 г., постановена по НОХД № 1834/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с която В. К. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.296, ал.1, предл. трето НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер 1533,88 евро /равностойност на 3000 лева/. Жалбата е насочена срещу вида на наказанието, наложено на подсъдимия В. К. А. като се прави искане присъдата да бъде изменена чрез налагане на А. на наказание лишаване от свобода. Излагат се твърдения, че наложеното на подсъдимия наказание глоба в размер на 1533,88 евро /равностойност на 3000 лева/ е явно несправедливо, тъй като по делото са събрани доказателства, които според него водели до извод за повишена степен на обществена опасност на дееца, поради което и наложеното наказание глоба не съответствало на целите на чл.36 от НК.
Постъпила е и въззивна жалба на подсъдимия В. К. А., ЕГН:**********, чрез неговия защитник адв.П.Димитров срещу присъда № 14/23.01.2026г., постановена по НОХД № 1834/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с която А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.296, ал.1, предл. трето НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер 1533,88 евро/ равностойност на 3000 лева/. Излагат се твърдения, че присъдата е 1 неправилна, постановена в нарушение на закона и следва да бъде отменена без да се конкретизира в какво се изразяват допуснатите от първоинстанционния съд пороци.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита присъдата за правилна и законосъобразна и пледира за нейното потвърждаване.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител адв.Янков поддържа жалбата си и оспорва жалбата на подсъдимия чрез неговия защитник като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд е извършил подробен и законосъобразен анализ на събраните доказателства и правилно е достигнал до извод за виновност на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.296, ал.1 НК. Излага доводи, че наложеното наказание „глоба“ не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и не е годно да постигне целите на наказието. Посочва, че подсъдимият вече е бил санкциониран по реда на чл.78а НК за престъпление от сходен характер, като според него имуществената санкция не е довела до поправителен и възпиращ ефект. Оспорва извода на първата инстанция относно наличието на редица смекчаващи отговорността обстоятелства, включително добрите отношения между подсъдимия и детето му и приноса на пострадалата за възникването на конфликта, поради това настоява присъдата да бъде изменена като на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия А., адв.Димитров поддържа подадената от него въззивна жалба и настоява за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Счита, че първоинстанционният съд не е анализирал в достатъчна степен показанията на свидетеля К., който според защитата е единственият пряк очевидец на случилото се. Изтъква, че от показанията на този свидетел се установява агресивно поведение от страна на пострадалата, а не упражнено насилие от страна на подсъдимия. Защитата поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като се позовава както на показанията на свидетеля К., така и на обстоятелството, че свидетелката Г. не е възприела лично твърдяното насилие и не е забелязала видими увреждания по пострадалата. Излагат се доводи и относно достоверността на съдебномедицинското удостоверение и експертизата, като се акцентира върху факта, че медицинският преглед е извършен два дни след инцидента и според защитата липсват достатъчно данни констатираните тогава увреждания да са причинени именно при процесното събитие. Поддържа се още, че по делото не е доказано осъществяване на акт на физическо насилие по начина, описан в обвинителния акт и присъдата, както и че са налице неправилни правни изводи относно приложението на материалния закон. При условията на евентуалност защитата иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради твърдяни противоречия в мотивите на първоинстанционния съд.
След като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 НПК, Бургаският окръжен съд приема следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.319 НПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
2
Разглеждайки ги по същество, съдът намери, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а жалбата на частния обвинител е основателна.
Настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното или съдебното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия или да обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
След самостоятелна проверка на доказателствата въззивният съд достига до същите фактически изводи, до които е достигнал и районният съд.
От фактическа страна въззивният съд прие за установено следното: Подсъдимият В.
К. А. и свидетелката А. А. В. са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство е родено дете В. В. А.. След прекратяване на фактическото им съжителство отношенията между двамата се влошили като те прекратили фактическото си съжителство през юни 2020г. По молба на свидетелката В. по реда на Закона за защита от домашното насилие било образувано гражданско производство, приключило с постановяване на решение № 966/16.05.2022 г. по гр.д. № 8339/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. Въз основа на това решение била издадена Заповед за защита № 29/17.05.2022 г., с която на подсъдимия било забранено да извършва домашно насилие спрямо В.. Подсъдимият бил надлежно уведомен за постановената заповед на 27.05.2022г. и съзнавал съдържащите се в нея задължения и ограничения.На 19.08.2022г той бил предупреден от служител на РУ Средец да не нарушава тази заповед. На 18.09.2022 г., след приключване на осъществяван личен контакт с малолетното дете на страните, подсъдимият се явил пред жилището на св.А.
В. на ул.П. № *** в гр.Бургас, за да върне детето. Пред входа на жилищната сграда между двамата възникнал конфликт. След като пострадалата взела детето и се насочила към входа, подсъдимият я хванал с двете ръце в областта на дясната мишница и лявата китка, издърпал я към себе си, блъснал я в металната входна врата и й нанесъл удари с юмрук в областта на корема и слабините. По време на случилото се детето плачело и молело баща си да не удря майка му. Виковете на пострадалата и детето били чути от свидетелката Е. Г., която подала сигнал на телефон 112. След инцидента пострадалата успяла да се прибере във входа на сградата, а на място пристигнали полицейски служители. При последвалия на 20.09.2022г. медицински преглед на А. В. били установени кръвонасядане в областта на дясната мишница, охлузване по лявата китка и болки в слабинната област. Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза тези увреждания са съвместими по механизъм и давност с описаното от пострадалата физическо въздействие.
Първоинстанционният съд е положил необходимите процесуални усилия за разкриване на обективната истина, събрал е всички относими доказателства и е извършил подробен анализ на същите. При така установените факти районният съд е достигна до правилен фактически извод, че подсъдимият е нарушил действащата спрямо него заповед за защита от домашно насилие, като е осъществил акт на физическо насилие спрямо защитеното лице В..
3
Безспорно по делото е установено, че към 18.09.2022 г. спрямо подсъдимия е била в сила Заповед за защита № 29/17.05.2022 г., издадена въз основа на решение № 966/16.05.2022 г. по гр.д. № 8339/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с която му е било забранено да извършва домашно насилие спрямо А. А. В.. Не съществува спор относно съществуването на заповедта, съдържанието й и знанието на подсъдимия за нея. От приложените писмени доказателства и показанията на свидетеля И.Р. по несъмнен начин се установява, че подсъдимият е бил надлежно уведомен за постановената мярка за защита и е съзнавал съдържащите се в нея ограничения.
Спорният въпрос по делото е дали на инкриминираната дата 18.09.2022г. подсъдимият А. е осъществил действията, описани в обвинението.
Въззивният съд намира, че този въпрос е получил правилен отговор от първоинстанционния съд.
В случая, основен доказателствен източник са свидетелските показания на пострадалата А. В., която последователно и непротиворечиво описва начина на извършване на деянието – хващане в областта на дясната мишница и лявата китка, дърпане, блъскане във входната врата и нанасяне на удари в областта на корема и слабините. Няма съмнение, че В. е пряко засегната от деянието и като пострадало лице е заинтересована от изхода на производството. Това обстоятелство само по себе си обаче не е основание показанията й да бъдат изключени от доказателствената съвкупност или предварително възприети като недостоверни. Съгласно трайната съдебна практика показанията на пострадалия подлежат на внимателна преценка в съпоставка с всички останали доказателства по делото, като могат да бъдат кредитирани, когато са логични, последователни и намират потвърждение в други доказателствени източници като следва да се има предвид, че в наказателните дела за домашно насилие често липсват преки очевидци освен самия пострадал. В случая въззивният състав счита, че показанията на св.А.В. се отличават именно с такава последователност и вътрешна непротиворечивост. Още от първоначалните си сведения тя поддържа една и съща фактическа версия относно механизма на инцидента – че при опита й да вземе детето и да се прибере във входа подсъдимият я е хванал под дясната мишница, дърпал я е, блъскал я е към входната врата и й е нанесъл удари с юмрук в областта на корема и слабините. При проведените й разпити и от ДП, пред съда, не се установяват съществени отклонения или промени в изложението й относно основните факти от предмета на доказване. Особено значение има обстоятелството, че описаниятят от пострадалата В. механизъм на причиняване на уврежданията кореспондира с обективните медицински находки. Съдебномедицинската експертиза установява кръвонасядане в областта на дясната мишница и охлузване в областта на лявата китка. Именно тези телесни увреждания съответстват на описаното от В. силно стискане в областта на дясната ръка и физическия контакт, възникнал при опита й да отвори входната врата, докато държи детето на ръце.
Вещото лице изрично е посочило, че установените увреждания могат да бъдат причинени по начина, съобщен от пострадалата. Експертът е уточнил също, че давността на травмите е между един и три дни към момента на прегледа, което напълно съответства на датата на 4 инцидента. Показанията на пострадалата намират потвърждение и в показанията на свидетелката Е. Г.. Макар да не е пряк очевидец на физическия контакт между страните, свидетелката Г. е възприела непосредствено виковете на пострадалата „Не ме удряй“, плача на детето и репликите му към бащата да преустанови действията си спрямо майката/ „Не удряй мама“/. Тези възприятия са възникнали спонтанно, в момента на конфликта, и поради това представляват особено надежден доказателствен източник. Те кореспондират напълно с разказа на пострадалата В. относно реакцията на детето по време на инцидента. Особено съществено значение има обстоятелството, че непосредствено след инцидента свидетелката Г. е възприела силно разстроеното емоционално състояние както на пострадалата, така и на малолетното дете, което пред нея казало „Тате удря мама“. Това обстоятелство допълнително подкрепя версията за реално възникнал конфликт между подсъдимия и пострадалата придружен с физическа агресия срещу последната от страна на А.. От друга страна съдът не установява данни, които да мотивират извод, че пострадалата е създала изцяло неверен разказ относно случилото се. За да бъде възприета защитната теза, следва да се приеме, че В. не само е изложила неверни твърдения, но и че впоследствие тези твърдения случайно са намерили потвърждение в медицинските констатации и в показанията на независим свидетел относно чутите викове, плач и шум от конфликта. Ето защо въззивният съд приема, че показанията на пострадалата не са изолирано доказателство, а се подкрепят както от обективните медицински данни, така и от свидетелските показания на Г. и от останалите доказателства по делото. Поради това правилно РС ги е кредитирал изцяло относно съществените факти от предмета на доказване и ги е поставил в основата на фактическите си изводи.