Решение № 2500 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2500 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20263110100020 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от К. Н. С., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „И.“ № **, ет.**, ап.** срещу „В.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Д-р Г.М. Д.“ № **, ет.**, офис ** както следва:

1/ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за кредит № **********/25.12.2022 г., е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата на сключения между тях договор за кредит № **********/25.12.2022 г., установяваща задължение за заплащане на „такса разглеждане“, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.3, в евентуалност поради неспазване на нормата на чл. 33 ЗПК, в евентуалност поради нейната неравноправност на осн чл. 143 ЗЗП и в евентуалност поради заобикаляне на закона;

2/ с искане да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „В.“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на К. Н. С., ЕГН ********** сумата от 10,81 евро /21,14 лева/, след частично прекратяване за горницата над 21,14 лева до пълно претендирания размер от 21,92 лева/, на основание чл. 232 ГПК, представляваща платена без основание сума по договор за кредит № 1

**********/25.12.2022 г., сключен между „В.“ ЕООД, ЕИК ***** и К. Н. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „В.“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на К. Н. С., ЕГН ********** сумата от 10,35 евро /20,25 лева/, представляваща платена без основание сума за такса за разглеждане по договор за кредит **********/25.12.2022 г., сключен между „В.“ ЕООД, ЕИК ***** и К. Н. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за кредит № **********/25.12.2022 г. като съгласно условията по кредита, дължи „такса за бързо разглеждане“ в размер на 20,25 лева. Твърди, че в периода от 25.12.2022 г. до 04.01.2023 г. е заплатил главница в размер на 100 лева, такса за разглеждане в размер на 20,25 лева и лихва м размер на 1,67 лева. Твърди, че договорът е нищожен, поради противоречието му със закона. Липса посочване дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Не е ясно как е формиран ГПР като липсва разписана методика за неговото формиране и какво включва същия. Единствено е посочена неговата величина. Неясни са компонентите, формиращи ГПР. Не е ясно как е изчислена ГЛП по отношение на общия ГПР.

Твърди, че е налице противоречие с нормата на чл. 19, ал.1 ЗПК и не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Допълнителната такса следва да се разглежда като елемент от общия разход, поради което следва да фигурира в ГПР. Твърди, че е налице заобикаляне на правилото на чл. 19, ал.4 ЗПК. По отношение евентуалния иск относно таксата за разглеждане уточнява, че същата противоречи на чл.10а ЗПК. Процесната такса представлява услуга, свързана с управлението и усвояването на кредита.

Твърди, че е налице нееквивалентност на престациите по сключния договор.

Събирането на такава такса нарушава принципа на добросъвестност. Твърди, в условията на евентуалност, че клаузата относно таксата е неравноправна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост. Същата не позволява на потребителя да прецени икономическите й последици. Твърди, в евентуалност, че тази клауза относно дължимата такса заобикаля разпоредбата на чл.33 ЗПК. Позовава се на актуална практика на СЕС и ВКС. Моли за уважаване на главните искови претенции, а в условията на евентуалност на евентуалните такива. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит № ********** като е начислена такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 20,25 лева. Услугата е допълнителна и незадължителна, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на 2 отговор до 15 минути от изпращането. При заявката на тази незадължителна услуга се дължи такса за бързо разглеждане като последната се изчислява спрямо сумата на кредита. Когато такава услуга не е заявена, кредиторът следва да даде отговор дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 дни календарни дни, считано от получаването му. Ищецът е поискал ползването на тази незадължителна услуга и същата е предоставена изцяло и без забавяне. Дължимата сума за тази услуга е посочена като етап на преддоговорната информация, така и на специалните условия на договора за кредит, поради което ищцата е обвързана от заплащането й. Оспорва таксата за бързо разглеждане да касае усвояването на кредита. Заявява, че вземането е погасено изцяло на 02.01.2023 г. като по сметка на кредитора е внесена сумата от 121,14 лева, с която е погасена главница от 100 лева, 0,89 договорна лихва и такса бързо разглеждане от 20,25 лева. Сключеният договор е изцяло съобразен с изискванията на ЗПК, както и ищецът е имала възможност да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора или не. Оспорва твърденията, че договорът е недействителен, поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК като заявява, че същата се прилага при отсъствие изцяло на ГПР. Твърди, че таксата е съобразено с размера на главницата, поради което последната не е несправедлива или неразумно висока. Твърди, че услугата не е задължително условие за предоставяне на кредита. Заявява, че услугата е административна. Оспорва процесната такса да има характер на такса и комисионна за действие, свързано с усвояване и управление на кредита. Заявява, че възнаграждението е дължимо за реално предоставена услуга. Оспорва и твърденията, че клаузата е неравноправна, доколкото се твърди, че договорът е съобразен с действащото законодателство. Освен това се е запознала с Общите условия и със стандартния европейски формуляр, в които са посочени всички законови характеристики. Следва да се е запознала с договора, преддоговорната информация, преди да го подпише, тъй като преди това бутонът „подпиши“ е неактивен. Твърди, че е налице ясно определена престация, поради което не може да бъде категоризирана като противоречаща на добрите нрави.

Неоснователни са твърденията, че клаузата противоречи на чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК. Процесната такса се дължи за реално предоставена услуга, преди сключване на договора и няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит. Същата е с незадължителен характер и ползването и респективно заплащането става по изрично искане на потребителя. Таксата не е част от общите разходи по кредита и няма основание да се включва в обхвата на ГПР. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на сторените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и излага възражения за злоупотреба с права.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти – че между „В.“ ЕООД и К. Н. С. е сключен договор за кредит № ********** 3 на 25.12.2022 г., че внесената сума в полза на кредитора възлиза на 121,14 лева, с която е погасена главница от 100 лева, 0,89 договорна лихва и такса бързо разглеждане от 20,25 лева като задължението по кредита е погасено изцяло на 02.01.2023 г.

От представения и приет по делото договор за паричен заем № *********/25.12.2022 г. се установява, че съгласно същия на ответника е предоставена в заем сумата от 100 лева като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 121,92 лева, в която се включват дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане. Срокът на заема е 15 дни като плащането на единствената погасителна вноска следва да се извърши на 09.01.2023 г. Налице е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,64 %, а годишния процент на разходите на заема е 49,6 %.

Посочено е, че се дължи и такса за бързо разглеждане в размер на 20,25 лева.

Приети като писмени доказателства са преддоговорната информация, както и общите условия на договора за кредит. В последните е прието, че такса за бързо разглеждане гарантира обработка на искане за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Същата може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия съгласно тарифа на кредитора.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи :

Безспорно по делото се установява, че между „В.“ ЕООД и К. Н. С. е налице сключен договор за паричен заем № *********/25.12.2022 г., по силата на който в заем е предоставена в полза за С. сумата от 100 лева със срок на издължаване 09.01.2023 г. като е уговорено да се върне сумата чрез една погасителна вноска в размер на 274,44 лева, включваща главница, лихва и такса експресно разглеждане.

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 4 сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.