Определение № 3116 от 21.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2936/2025
- Вид
- Определение № 3116
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3116 гр. София, 21.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502936 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. И. Н., чрез адв. Ц. З. и адвокат Т. З. срещу Определение № 933/24.07.2025г. по в. гр. д. № 602/2025г. по описа на Окръжен съд -София, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 7073/25.06.2025г. в ОССофия, подадена от Г. И. Н. срещу разпореждането от 14.04.2025г. на ДСИ П. С. при РС- Костинброд по изп.д. № 23/2023г., с което съдебният изпълнител е отказал вдигането на наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот с площ 2,870 дка в землището на с. Дръмша.
В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Препис от частната жалба е връчен на особения представител на насрещната страна, който не е депозирал отговор.
Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт и разгледана по съществото си е неоснователна.
Тъй като в частната жалба не са изложени конкретни твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение, въззивната инстанция дължи единствено проверка относно неговата валидност, допустимост и противоречието му с императивни правни норми.
1
Липсват пороци на обжалваното определение. Същото е допустимо и законосъобразно.
Производството по в.гр.д. № 602/25 по описа на СОС е образувано по жалба вх. № 7073/25.06.2025г. в ОС- София, подадена от Г. И. Н. срещу разпореждането от 14.04.2025г. на ДСИ П. С. при РС- Костинброд по изп.д. № 23/2023г., с което съдебният изпълнител е отказал вдигането на наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот с площ 2,870 дка в землището на с.
Дръмша.
Съставът на СОС е приел в обжалваното определение, че действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника по изпълнението, са изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК. Сред тях не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори или възбрани, освен ако същите представляват насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника (арг. от чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК). Съобразена е задължителната съдебна практика в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която на обжалване подлежи само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а по останалите наведени оплаквания, свързани с налагането на запор или възбрана върху това имущество, съдът се произнася само доколкото с действията си съдебният изпълнител е нарушил несеквестируемостта. Изрично е посочено, че „на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта“. Прието е, че след като в процесния случай жалбоподателят не се позовава на несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението, а обжалва действие, което не подлежи на самостоятелно обжалване, още повече – като релевира обстоятелства, на които процесуалният закон не признава качеството на основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител (напр. противопоставимостта на вписаните актове като последица от вписването им), жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Настоящата инстанция намира за правилен извода на СОС относно допустимостта на подадената жалба. Тъй като липсват конкретни оплаквания 2 в частната жалба, САС не дължи произнасяне извън законосъобразността на определението, която следва да се прецени от изложеното в него.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на СОС, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 933/24.07.2025г. по в. гр. д. № 602/2025г. по описа на Окръжен съд –София.
Определението подлежи не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3