Решение № 5646 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5646 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100511327 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 24.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 63626/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 159 състав, ЗАД „А.” АД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на „Б.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ****/ сумата 3 371 лв., представляваща част от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а.“Хонда ЦР-В“ с рег.№ ****, вследствие настъпило на 18.08.2018 г. ПТП, за което е образувана преписка по щета № 10118-0301-8181, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 08.11.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, и сумата 796.93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.07.2019 г. до 7.11.2021 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 8 653.53 лв., и относно обезщетението за забава- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 050.41 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „А.” е осъден да заплати на ищеца „Б.“ ЕООД сумата 653.45 лв.- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ответника ЗАД „А.” сумата 183.18 лв.- разноски по делото, от които: 61.06 лв.- за депозит за вещо лице, и 122.12 лв.- за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от „Б.“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните по делото суми- главница и лихви за забава, ведно с разноските по делото.

Въззиваемата страна ЗАД „А.”- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата 1 и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частично отхвърляне- за горепосочените суми /разлики над присъдените до пълните предявени размери/, на предявените от „Б.“ ЕООД осъдителни искове като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

Спорен пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ищеца доводи, е размерът на дължимото по имуществена застраховка „каско“ застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие- ПТП, при което е увредено застрахованото МПС, определено при възприет от застрахователя способ за изплащане- при „тотална щета“.

Предвид извършеното от застрахователя- ответник преди завеждане на делото застрахователно плащане- за сумата 15 468.71 лв., и липсата на жалба относно присъдените от СРС застрахователно обезщетение от 3 371 лв. и лихви за забава от 796.93 лв., въпросите за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество- като застраховател по имуществена застраховка „каско“ на собственика на застрахования автомобил, както и за дължимостта /по основание/ на застрахователно обезщетение и на мораторна лихва не подлежат на самостоятелно разглеждане от въззивния съд- арг. чл.269 ГПК.

Установява се въз основа на събраните по делото доказателства, че при процесното ПТП, настъпило на 29.11.2018 г., на процесния товарен автомобил „Хонда ЦР-В“ са причинени множество увреждания, описани в съставения от застрахователяответник опис- заключение по щета като: „капак преден, фарове, предна броня, решетка радиатор, решетка предна броня, калник преден ляв“ и др.“, довели до определянето на застрахователно обезщетение при „тотална щета“ /“тотална загуба“/ по предявената от застрахованото лице пред ответното дружество претенция.

Към датата на ПТП притежаваният от застрахованото лице товарен автомобил “Хонда ЦР-В“ с рег.№ СВ **** МР е бил в експлоатация над 7 години /според приложеното свидетелство за регистрация на МПС/, като посочената в сключената на 29.06.2018 г. застрахователна полица за застраховка „Каско“ застрахователна сума на същия, видно от поле „застрахователна сума“ на полицата, е 27 500 лв.

По подаденото след произшествието от застрахованото лице „К. БГ“ ЕООД заявление е определено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 16 184 лв., като претенцията е приключена като тотална загуба, тъй като разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят 70 % от действителната му стойност, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие. Според съдържащата се в приложената застрахователна преписка техническа експертиза /л.66 2 от делото на СРС/, запазените части на автомобила, включващи „двигател с оборудване, скоростна кутия с главно предаване и диференциал, предно окачване, кормилно управление, 4 врати, врата на багажник, задно окачване“ и др., са оценени от експерт на застрахователя на 9 653.53 лв. В резултат на това, след извършено прихващане с две дължими вноски от застрахователната премия- в размер на 715.29 лв. общо, с преводно нареждане от 11.07.2019 г. на застрахованото лице е заплатена сумата 15 468.71 лв.- застрахователно обезщетение.

Според събраните в процеса доказателства след приключване на застрахователната щета процесният товарен автомобил "Хонда ЦР-В“ е останал в държане на застрахованото лице, което продало същия за скраб /“за разкомплектоване“/ на 30.07.2019 г. с договор за покупко- продажба на МПС, за което е посочено, че има свидетелство за регистрация от 29.06.2018 г. с отбелязване „прекратена регистрация тотална щета“, за сумата 1 000 лв.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, действителната стойност на процесния товарен автомобил “Хонда ЦР-В“ с рег.№ СВ **** МР към датата на настъпване на застрахователното събитие- 29.11.2018 г., е била в размер на 26 073 лв., а стойността на запазените части от същия /“двигател /ДВГ/, скорости, заден мост, врати комплект, заден капак, управление, интериор купе“/, е определена на 25 % или 6 518 лв.

Според установената по приложението на чл.405 КЗ константна практика на ВКС /Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т.д.№ 1821/ 2020 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;

Решение по т.д.№ 156/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение по т.д.№ 1586/ 2013 г на ВКС, ТК, II ТО; Решение по т.д.№ 1869/ 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение по т.д.№ 2140/ 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, и др./, застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. То се определя съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарна стойност към датата на увреждането.

Когато при тотална щета /чл.390, ал.2 КЗ/ увреденото имущество има и остатъчна стойност- запазени части на автомобила, от действителната му стойност следва да се приспадне стойността на запазените части, представляващи имуществена облага за застрахования. В противен случай наред с обезщетението, с което застрахованият ще се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той би получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането /Решение № 165/ 24.10.2013 г. по т.д.

№ 469/ 2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК; Определение № 92 от 20.02.2014 г. по т.д.№ 2662/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и др./.

Дължимото от застрахователя обезщетение- според чл.400, ал.1 вр. чл.386, ал.2 КЗ, е в размер на действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая дължимото от застрахователяответник обезщетение е в размер на действителната стойност на вредата, съответна на пазарната стойност на автомобила от 26 073 лв., като предвид наличието на запазени части от него, които са останали в държане на застрахованото лице „К. БГ“ ЕООД, стойността им следва да бъде приспадната от това обезщетение. Тъй като запазените части- на стойност 6 518 лв., са останали като актив в имуществената сфера на застрахованото лице, то дължимото от застрахователя обезщетение по процесната щета 3 следва да бъде намалено с тази сума /26 073 – 6 518 = 19 555 лв./. Освен това следва да бъдат приспаднати и дължимите от застрахования разсрочени вноски от застрахователната премия- общо 715.29 лв., вследствие на което дължимото от застрахователя- ответник застрахователно обезщетение възлиза на 18 839.71 лв., от която сума преди завеждане на делото е изплатено застрахователно обезщетение от 15 468.71 лв. и остава дължима сумата 3 371 лв., която правилно е присъдена с обжалваното решение, съответно правилно претенцията на цесионера „Б.“ ЕООД за горницата над тази сума до претендираните 8 653.53 лв. е отхвърлена като неоснователна.

Независимо от последвалата ПТП и определянето на тотална щета дерегистрация на автомобила /чл.390, ал.1 КЗ/, представляваща административна процедура, автомобилът, макар и негоден за експлоатация като МПС, е останал в държане на „К. БГ“ ЕООД, поради което и стойността на запазените части от него правилно е приспадната от дължимото застрахователно обезщетение. Доколкото между страните не е постигната уговорка застрахованото МПС да се предаде в разпореждане на застрахователя- съобразно съответните разпоредби на ОУ /при тотална щета на МПС/, ирелевантно за определяне размера на застрахователното обезщетение, намалено със стойността на запазените части от автомобила, е обстоятелството как собственикът ще разполага с този актив от имуществото си- дали ще продаде увредения автомобил /като движима вещ, а не МПС/, ще го предаде за скрап или ще ползва или продаде останалите запазени части. Обстоятелството, че същият е сключил цитирания по- горе договор от 30.07.2019 г. за сумата 1 000 лв., не рефлектира върху извода за приспадане на сумата 6 518 лв.- като стойност на запазените части от автомобила, от дължимото от ответника застрахователно обезщетение.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на „Б.“ ЕООД доводи постановеното от СРС решение, което е правилно в обжалваната отхвърлителна част, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 24.06.2022 г., постановено по гр. дело № 63626/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 159 състав, в обжалваната част, в която предявените от „Б.“ ЕООД- гр. София /ЕИК ****/ срещу ЗАД „А.”- гр. София /ЕИК ****/ искове по чл.99 ЗЗД вр. чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД са отхвърлени: относно главницата- за горницата над присъдената сума от 3 371 лв. до пълния предявен размер от 8 653.53 лв., претендирана като неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по товарен автомобил “Хонда ЦРВ“ с рег.№ СВ **** МР, вследствие настъпило на 29.11.2018 г. ПТП, за което е образувана преписка по щета № 10118-0301-8181, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 8.11.2021 г., до окончателното й изплащане, и относно лихвите за забава- за горницата над присъдената сума от 796.93 лв. до пълния предявен размер от 2 050.41 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 11.07.2019 г. до 07.11.2021 г., а също и в частта относно присъдените на ЗАД „А.” разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 183.18 лв.