Решение № 444 от 03.10.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. В., 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320101665 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Й. М. Й. с ЕГН ********** срещу Г. В. З., ЕГН **********, с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М. Й. М., родено на 03.02.2009 г. на ищеца; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при бащата; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на майката с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 СК, за осъждане на майката да заплаща месечна издръжката на малолетното дете, чрез бащата в минимален размер, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.08.2021 г.

От ответницата са предявени насрещни искове със същото правно основание, като искът, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 СК, срещу бащата е предявен за размер на издръжка от 200.00 лв., считано от 10.08.2021 г. - завеждане на исковата молба по гр.д. № 1707/2021 г. по описа на РС – В., присъединено по настоящото дело.

Ищецът твърди, че с ответницата нямали сключен граждански брак, живели заедно до месец октомври 2020 г., когато тя заминала да живее в гр. С., а детето М. Й. М. останало да живее при него в гр. В. и за него се грижел той. Сочи, че от тогава до завеждане на исковата молба в съда – 05.08.2021 г. майката е виждала детето няколко пъти, като детето не искало да остава с нея. Твърди, че на 06.06.2021 г. ответницата била във В., а той бил в командировка в Ловеч за един ден и я помолил да остане с детето, което било болно. След няколко часа тя му се обадила и му казала, че тръгва за С., оставила детето само и се наложило негов приятел да вземе детето при семейството си за тези няколко часа, през които 1 ищецът бил на път. Излага, че след това детето било при майка си във В. последната седмица на месец юни и първата седмица на месец юли 2021 г. и като се прибрало в къщи било силно разстроено, плачело и казвало, че майка му записва разговорите си с него и отговорите му защо не иска да живее с нея, кара му се, защото слуша баща си и т.н. Ищецът сочи, че следващата среща на майката с детето била на 26.07.2021 г. когато тя пристигнала във В., детето отишло при нея /в същия жилищен блок/ и тя започнала да го дърпа и да крещи, „тръгваш с мен, тръгваш с мен“ и да му се кара. Когато ищецът се обадил на детето по телефона, то плачело и викало „Тате, ела“, след което споделило с него и негови близки, че не желае в никой случай да живее с майка си, че тя му се кара и плаши, че го разстройва, че се страхува от нея, както и че иска да продължи да живее с баща си. Ищецът твърди, че има добри условия да отглежда и възпитава детето си, също така винаги може да разчита на помощта на родителите си и на други близки хора.

Иска се от съда да постанови решение, с което предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на неговия баща Й. М. Й., като се определи местоживеенето на детето при баща му, да се определи обичайния режим на лични отношения на майката с детето, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща издръжка на детето в минимален размер, считано от датата на предявяване на иска – 05.08.2021 г.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата депозира отговор на исковата молба.

Намира иска за неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. По отношение на обстоятелството, изложено в исковата молба, че детето не желае да осъществява контакти с нея, счита, че това се дължи изключително и само на влиянието на бащата върху детето, като майката счита, че бащата формира мисленето му със заплахи и психически тормоз, въздейства на детето и настройва същото срещу нея, с което способства за създаване на родителско отчуждение между детето и майката.

Ответницата предявява насрещни искове за постановяване на решение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Сочи, че от месец октомври 2018 г. не живее заедно с ответника, като при раздялата тя напуснала семейното жилище в гр. В., ж.к. „В.Л.“, бл. 1, вх. З, ет. 6, ап. 164 като твърди, че ответникът я заплашил, че тя може да си тръгне, но детето никога няма да напусне жилището. Тя се преместила да живее при майка си в гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл.

1, вх. А, ет. 6, ап. 16, т.е. в същия блок, но в съседен вход, като поддържала нормални контакти с детето, макар то да живеело при баща си, тя се грижила за него, а през цялата зима майка й му купувала и носела закуски. С ответника имали устна договорка как и кога тя ще вижда детето си, като от фактическата им раздяла детето престоявало при нея по различно време и за различен период от време с преспиване. Излага, че в един кратък период от време работила в гр. С., където на два пъти взимала детето при себе си за по няколко дни. Твърди, че на 01.06.2021 г. детето се разболяло и тъй като ответникът бил на работа се наложило тя да се грижи за детето около седмица, като дори две нощи прекарала в бившето си семейно жилище, тъй като ответникът отсъствал. Сочи също, че от 27.06.2021 г. детето било при нея за две седмици, като през цялото време било щастливо, играело си и се 2 забавлявало, нямало проблеми с поведението си и всичко около него било наред. Поддържа, че всичко това продължило до 15.07.2021 г., когато ответникът отказал да й дава повече детето, както и да осъществява каквито и да било контакти с него. Твърди, че на 26.07.2021 г. успяла след много уговорки и със съдействието на девер си да вземе детето, но детето заявило, че ако тя го взима, баща му ще получи кръвоизлив и ще умре, а после се обадило на ответника, който дошъл и го взел от нея, като й обявил, че няма да й го дава повече. Излага, че през това време забелязала сериозна промяна в поведението на детето, което й се сторило уплашено, стресирано и притеснено. Твърди, че ответникът работи и по цял ден е на работа, а детето стои само в къщи, като понякога ответникът пътува и вечер отсъства от къщи, и детето отново стои само и вечер. Поддържа, че ответникът упражнява психически тормоз върху детето. Моли да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене на детето при майката, както и да й бъдат предоставени родителските права за упражняване на нея; на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, като бащата да взима детето в събота в 09 часа и да го връща в неделя в 18,00 часа, както и един месец през лятото; да бъде определена месечна издръжка за детето, платима от бащата в размер на 200 лева, чрез майката, считано от датата на предявяване на иска, до настъпване на законни причини, свързани с изменение или прекратяване правото на издръжка.

Претендира разноски.

Ответникът по насрещните искове изразява становище за неоснователност на същите.

Поддържа, че отразеното в отговора и в насрещната искова молба не отговаря на истината, че не е истина, че майката след раздялата им се е грижела за детето, не е истина, че отказва на майката срещи с детето, сочи, че то самото не желае тези срещи, не е истина, че отсъства от къщи нощем. Сочи, че не препятства по какъвто и да било начин контакти на ищцата с детето. В хода на делото бащата е променил настоящия си адрес, а именно: с. Г., обл. М., ул.

„Ц.В.“ № 16.

С определение по чл. 323, ал. 2 ГПК съдът е постановил привременни мерки като е определен режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, като майката ще взима детето в събота в 8.00 часа и ще го връща в 20.00 часа, един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата, пет дни през пролетната ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и два дни с преспиване за Коледните празници и два дни с преспиване за Новогодишните празници.

В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба, отговора, насрещния иск и отговора на насрещния иск.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно дете: М. Й. М., ЕГН **********, родено на 03.02.2009 г.

3

По делото са назначени два социални доклада, единият, изготвен от Д „СП“ – В., а другият след промяната в адреса на бащата от Д „СП“ – М..

От изготвения от Д „СП“ – В. социален доклад на 27.09.2021 г. се установява, че към датата на изготвяне на доклада основните грижи за детето полага бащата на адрес: гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл. 1, вх. З, ет. 6, ап. 164, който задоволява потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение. Гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Посочено е, че условията и в двете жилища на родителите са подходящи за отглеждане на дете. В доклада е отразено, че детето споделило, че бащата не му забранява да се вижда и контактува с майката. В хода на социалното проучване е установено, че са задоволени базовите и индивидуални потребности на детето от двамата родители в семейна среда.

От изготвения от Д „СП“ – М. социален доклад на 26.07.2022 г. се установява, че бащата живее с детето на адрес: с. Г., обл. М., ул. „Ц.В.“ № 16. Притежава добри жилищни и битови условия. При отглеждането на детето е подпомаган от майка си, която живее на същия адрес, в същия двор, в друга жилищна постройка. Посочено е, че хигиенно - битовите условия са много добри. В доклада се твърди, че бащата притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. При посещението си на адреса на бащата в с. Г., социалните работници установили, че детето е при майка си в гр. С. за лятната ваканция. От социалния доклад се установява, че детето през учебната 2022/2023 г. е записан като редовен ученик във 2 СУ „Н.Й.В.“ гр. М., в седми клас.

Заключението в социалните доклади е, че както майката така и бащата осъзнават своите задължения и отговорности като родители за задоволяване на базисните и емоционални потребности на детето си. Двамата са привързани към детето си и желаят да полагат грижи за него. В интерес на детето е да поддържа контакти и с двамата си родители, с оглед изграждането на психически и емоционално стабилна личност.

Социалните работници изготвили докладите, считат, че за детето се полагат необходимите грижи в дома на бащата и се задоволяват потребностите му. Двамата родители притежават необходимите жилищни условия за отглеждане на детето и реализират трудови доходи, необходими за задоволяване на потребностите на детето. Имат подкрепата на близките си в грижите за детето.

От приетото по делото Удостоверение за доходи на ищеца Й. М. Й. с изх. № 7/27.07.2021 г. се установява, че в периода от една година назад преди предявяване на исковата молба, ищецът е работел в „А.-Н“ ЕООД получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 650.26 лева до месец декември 2020 г. и 739.68 лева до месец юни 2021 г. В социалния доклад, изготвен от Д „СП“ – М. на 26.07.2022 г. е посочено, че бащата работи на постоянен трудов договор към „В.ф.“ ЕООД – гр. М. като продавачконсултант.

От ответницата не са представени доказателства за доходи. В социалния доклад, изготвен от Д „СП“ – В. на 27.09.2021 г. е отразено, че към датата на изготвяне на доклада 4 майката е безработна и е изцяло на издръжката на своята майка.

От свидетелските показания на И.П.И., без родство със страните, се установява, че същият е приятел на бащата Й. и живее в с. Г., обл. М.. Същият сочи, че познава детето М. и че същото живее с баща си в с. Г. от февруари месец 2022 г., като преди това са живели в гр.