Решение № 2811 от 23.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2811 гр. Варна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110101300 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК: 103002253 срещу А. Р. К., с правно основание, с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Излага, че по образувано ч.гр.д № 14252/2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми. Ищецът бил уведомен, че следва да предяви иск, на осн.чл. 415,ал.1 от ГПК, тъй като длъжникът подал възражение.

Ищецът твърди, че процесната сума за главница, дължима за реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в гр.В., чрез електронен карнет (таблет), при което приложение намира правилото на чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ-не се изисква подпис от потребителя при отчета. Количеството ползвани В и К услуги, чиято стойност е предмет на установяване в настоящия процес, е 119м3 , което е отчетено в присъствие на ответника, който е потвърдил показанието на водомера с подписа си в Констативния протокол № 1000 378249 от 23.01.2024г. Към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ начисленото количество В и К услуги.

Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: 410.31лв., за периода 03.11.20г. до 03.11.22г., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги на адрес гр.В.; сума в размер на 54.24 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази главница за периода от 18.12.2020г. до 12.09.2023г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.11.2023г. до окончателното им плащане Претендира и съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва предявените искове. Оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Възразява ответникът К. с ищеца да са се намирали в договорни отношения за доставка на ВиК услуги. Оспорва, че ищеца е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. Оспорва Констативен протокол № 100378249/23.01.24г. Същия не е 1 подписан от собственик /представител/ за обект с аб. №1205250. Оспорва, че ВиК оператор е доставял в имота находящ се в гр. В. услугата посочена като количество вода, съответно оспорва, че ответника има такова потребление.

Оспорва по основание и размер описаните в исковата молба фактури № 1153637824/18.11.20;

№

1156280065/12.04.22;

№

1156742071/07.07.22;

№

1156918312/05.08.22;

№

1157075725/07.09.22;

№

1157246201/06.10.22;

№

1157416767/07.11.22. Счита, че счетоводството на ищеца е нередовно, поради което прави възражение за редовността на счетоводството. Ответникът сочи, че не е уведомяван за издаването на фактури, по които е получател на услуги, такива не са му връчвани, съответно не е уведомяван за забавянето или неплащането на сумите по посочените фактури Ответникът възразява, че ищеца не спазва процедурата за отчитане на количествата питейна вода, съгласно Глава трета, Раздел II, чл.22 и сл. от Общите условия, даващи право на потребителя да присъства при отчитането и подписва отчета. Оспорва изготвената Справка за недобора.

Възразява за изтекла погасителна давност за претенциите преди датата на заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.11.2023 г., „ВиК - Варна" ООД, сочи че са прехвърлили количествата от преди 02.11.2023 г., като такива след 02.11.2023 г. за да не бъдат погасени по давност.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № 14252/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена срещу А. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., да заплати на заявителя „Водоснабдяване и Канализация - Варна“ ООД, ЕИК 103002253 със седалище и адрес гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 1014,29 лв. (хиляда и четиринадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен № 1205250, за обект находящ се в адрес гр.В., дължима за периода от 03.11.2020г. до 05.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.11.2023г., до окончателното изплащане, сумата от 76,17 лв. (седемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1017,29 лв., дължима за периода от 18.12.2020г. до 12.09.2023г., както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса, както и сумата от 480 лв. с ДДС (четиристотин и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение.

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.

Видно от Констативен протокол №1000/378249 от 23.01.24г. е извършена порверка на обект-апартамент, ул.** и са констатирани два броя водомери аб. №1205249 с №55147 и пок.132 куб.м и аб .№1205250 с пл.№54742 и пок. 120 куб.м., същите са метрологична годност, която е до 2030г., като протоколът е подписан от свидетел В.В. и А. К..

По делото е представен констативен двустранен протокол №100/011631 от 09.11.2020г. за аб.№1205250, с адрес ** за демонтиран и монтиран водомер с №1956.

Представена по делото е справка за недобора за абонат 1205250 от за периода от 18.11.2020 до 12.09.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по 2 реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника .

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки и неговия размер. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Лицата, имащи качеството потребители на ВиК услуги, са определи нормативно в чл.

3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на тези услуги.

Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна.

От представените справка от Служба вписвания е видно, че същият е собственик на имота – обект на потребление за целия исков период.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител ползвател на жилище.

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. С ал. 2 на същия член е уредено, че когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. В чл. 23, ал. 1 от ОУ на ищеца "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД е конкретизирано, че показанията на водомерите на битовите потребители се отчитат с точност до 1 куб. м за период не по-дълъг от 3 месеца, като в ал. 3 е посочено, че в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. Разпоредбите на чл. 35, ал. 4 от Наредбата и чл. 24, ал. 3 от ОУ предвиждат, че при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.

Санкцията за неизпълнение на горното е уредена в чл. 35, ал. 6 от Наредбата - при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява служебно по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1 м/с за периода до предишен реален отчет. Чл.

3

49 от ОУ възпроизвежда горната норма с уточнение, че начисляването се извършва въз основа на 6-часово потребление и за период не по-дълъг от 6 месеца. В чл. 24, ал. 4 от същите е посочено, че санкцията се налага както при отказ на потребителя за осигуряване на достъп до водомера, така и при неосигуряване на достъп повече от една година, след съставяне на протокол от длъжностното лице на оператора, подписан от него и от поне един свидетел. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата, длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.

По делото не се установява да е налице отказ от потребителя за достъп до обекта за отчитане на измервателното средство, нито служебно начислено количество за изминалия период. Липсват доказателства, от които да бъде направен извод кога е консумирано процесното количество вода. Не са представени карнетни листи или протоколи, както и извлечения от електронен таблет, относно отчитането на количествата потребена вода. От изготвен Констативен протокол №1000/378249 от 23.01.24г. не става ясно за какъв период е отчетено това количество вода, както и същото действително потребено ли е. Нещо повече, в Общите условия на доставчика на ВиК услуги не е предвиден ред, по който след отчетено измервателно средство, каквото е направено с констативния протокол от 07.07.2023 г., показанията да бъдат фактурирани за изминал период преди датата на отчитането, повече от три години, при липса на предходно отчитане.

Тези Общи условия на доставчика, в съответствие с Наредба № 4/14.09.2004 г., регламентират реда и сроковете, в които следва да бъде отчитано потреблението на ВиК услуги, както и реда, по който се изчислява разходът на вода, когато е отказан достъп до обекта на потребление за отчитането му. С оглед установените по делото обстоятелства се налага изводът, че ответното дружество не е спазило разписаните в ОУ процедури, както за отчитане на потреблението, така и за надлежното констатиране на неосигурения достъп до имота на ищеца (в който случай обаче разходът на вода се изчислява по различен начин), тъй като в близо 3-годишен период водомерът на абоната не е бил отчитан. Съответно не става ясно как задължения на потребителя са начислени за различни периоди за минало време с конкретни посочени отчетни периоди. Настоящият състав намира, че по делото е останало недоказано твърдението, че претендираното количество от 119 м3 вода е било доставено и реално потребено от абоната – ответник в периода периода 03.11.20г. до 03.11.22г.