Решение № 16245 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16245 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110110121 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Т. Х. П. срещу „Юробанк България“ АД искова молба, уточнена с молба от 27.08.2025г.

Ищецът твърди, че на 18.07.2022г. сключил с „****“ АД Договор за потребителски кредит №***, по силата на който получил в заем сумата от 5 352,96 лева, като поел задължение да върне сума в размер 8 144,18 лева. Счита, че същият е нищожен поради противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбите на чл.11 ал.1, т.9 и 10 ЗПК във вр. чл.10 ал.1 вр. чл.19 ал.1 и ал.2 вр. чл.21 и чл.22 ЗПК, поради което не поражда действие между страните. Излага съображения, че отделни разпоредби на договора също са нищожни поради противоречието им със закона /чл.2, ал.4, ал.5; чл. 3, ал.1, ал.3, ал.9, чл.5, чл.13, чл.16, ал.3, чл.20, ал.2/. Заявява, че на 18.08.2022г. сключил с ответника и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №МК250513, чийто разрешен кредитен лимит бил в размер на 500 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от договора фиксираният годишен лихвен процент бил 18,9%. Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави заради размера на лихвата, който поставя кредитополучателя в неравностойно положение като икономически послаба страна. Поддържа, че същият е нищожен и поради противоречие със закона- с чл.11 ал.1, т.9 и 10 ЗПК във вр. чл.10 ал.1 вр. чл.19 ал.1 и ал.2 вр. чл.22 ЗПК. Въз основа на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът 1 твърди, че съгласно чл.3, ал.3 от Договор за потребителски кредит №*** за определяне на ГЛП по кредита е използвана последно публикуваната на интернет страницата на Банката стойност на ПРАЙМ (методологията за определяне на референтен лихвен процент) за необезпечени кредити в лева, а именно – 0,650%, като в договора подробно и ясно са разписани същността, условията за приложение и промяна на референтен лихвен процент. Сочи, че възнаградителната лихва представлява неизменна част от ГПР, като годишното оскъпяване по заема възлиза на 10,82%.

Твърди, че единственото уредено в закона условие е същата, заедно с другите елементи на ГПР да не надвишават максимално предвидения негов размер, а именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута.

Поддържа, че към датата на сключване на договора /18.07.2022г./ лихвеният процент възлизал на 8%, като същият не противоречал на добрите нрави. Сочи, че съгласно утвърдения в съдебната практика критерий такова противоречие би било налице, в случай че възнаградителна лихва е в трикратен и по-голям от трикратния размер на законната лихва, какъвто не е случаят. Излага съображения, че посоченият коректив е изгубил своето значение с приемането на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че не е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания.

Поддържа, че в съответствие с изискванията на чл.19 ЗПК в ГПР по процесния кредит са включени всички разходи по заема, ясно и подробно описани в договора, а именнотакса за оценка на кредитоспособността, възнаградителна лихва, такса по разплащателна сметка, застраховка. Заявява, че таксата за оценка на кредитоспособността не е свързана с основните престации по съглашението между страните, а се събира във връзка с преддоговорните отношения, които предхождат сключването на договора за кредит и се дължи както от кредитоискателите, които са одобрени за кредит и впоследствие сключат договор, така и от тези, които не бъдат одобрени или по друга причина не сключат договор за кредит. По отношение на претенцията за недействителност на Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №*** ответникът поддържа становище за нейната недопустимост поради липса на правен интерес за ищеца да иска прогласяване нищожността на едно приключило правоотношение, по което последният няма нито права, нито задължения.

Оспорва уговореният лихвен процент да е прекомерен, като поддържа, че конкретният размер на лихвата е неясен към момента на сключване на договора и зависи от множество фактори, част от които са под контрола на потребителя. Твърди, че до начисляване на лихва може и да не се стигне, в случай че на съответната дата на издължаване бъдат погасени всички текущи задължения по договора. С оглед на изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №*** и прекратяване на 2 производството по иска за прогласяване нищожността на Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №***. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД от Т. Х. П. срещу „***“ АД за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит №***/***. и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №**/***г. са нищожни поради противоречието им със закона, а в условията на евентуалност- поради противоречието им с добрите нрави. Във връзка с квалификацията на претенциите следва да бъде отбелязано, че когато в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от посочените в закона основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове, като независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност и поредността им на разглеждане преминава от най-тежкия релевиран порок /противоречие със закона или заобикалянето му/ към по леките /противоречие с добрите нрави и т.н./.

По отношение на съдържащите се в отговора на исковата молба изрични доводи за недопустимост следва да бъде отбелязано, че за всяка страна по договор е налице правен интерес да иска прогласяване на неговата недействителност, дори когато същият е изпълнен/прекратен, с оглед уреждане на имуществените отношения вследствие на нищожността.

За да бъдат основателни предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването между страните на Договор за потребителски кредит №**** и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №*** със соченото в исковата молба тяхно съдържание, както и сочените от него основания за недействителност, съответно в тежест на ответника е да установи валидността на договорите, както и останалите наведени от него възражения.

В случая с Определението по чл.140 ГПК, в което е инкорпориран проектът за доклад, съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 16.01.2017г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*** от 29.09.2020г., както и Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №***, като посоченото се подкрепя и от представените по делото писмени документи.

Видно от приетия по делото Договор за потребителски кредит №*** от 29.09.2020г., на ищеца Т. Х. П. е предоставена сума в размер на 5 352,96 лева за текущи нужди срещу задължението му да я върне, заедно с дължимите лихви, при условия и 3 сроковете на договора. В чл.1, ал.2 от договора е уговорено, че в случай че във връзка с договора за кредит кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „****“ АД, чиято премия е платима еднократно, страните по настоящия договор се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа авТ.тично от банката при усвояване на кредита. Предвидено е също, че със средствата от усвоения кредит банката погасява остатъка от сумата, представляваща такса за оценка на кредитоспособността. Уредено в чл.3 от договора е начисляване на възнаградителна лихва при прилагане на променлив лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент ПРАЙМ и фиксирана надбавка в размер на 7,350%.

Разписан е и начинът на изчисляване на плаващия лихвен процент. В чл.5 от договора са предвидени такса за оценка на кредитоспособността в размер на 200 лева и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3,50 лева. Посочен е размер на ГПР от 10,82%, както и общо дължимата от потребителя сума по кредита-7 782,86 лева.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за търговска дейност от ищеца, то следва да бъде прието, че сключения от него договор за заем представлява по своето естество договор за потребителски кредит, като спрямо същия намират приложение специалните правила на Закон за потребителския кредит /„ЗПК“/, в това число и уреденото в чл.11, ал.1 ЗПК негово задължителното съдържане, част от което е и годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл.19, ал.4 ЗПК е посочено, че същият не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В §1, т.1 от ДР ЗПК е въведена и легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита“, а именно всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за 4 допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Дефинирано в §1, т.2 от ДР ЗПК е и понятието „обща сума, дължима от потребителя“сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

За установяване съответствието на процесния договор с нормативно уредените изисквания за неговото съдържание по делото е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него при изчисление на посочения в договора ГПР от 10,82% са били включени следните разходи: такса за оценка на кредитоспособността, възнаградителна лихва, месечна такса за разплащателната сметка за обслужване на кредита. Отбелязано е, че при включване на начислената застрахователна премия по програма „Защита на плащанията“, сключването на която е необходимо за ползването на ищеца от преференциалните условия на банката, ГПР нараства на 14,63%. Уточнено е също, че в посочената в договора главница в размер на 5 352,96 лева е включена и застрахователната премия. В проведеното на 05.03.2026г. открито съдебно заседание вещото лице е разяснило, че посочената в договора сума в размер на 5 352,96 лева включва реално предоставената сума от 4 800 лева и начислената застрахователна премия в размер на 552,96 лева, като същото е посочило, че възнаградителна лихва е начислявана върху сумата от 5 352,96 лева. В приетото по делото допълнително заключение е заявено, че при отчитане на застрахователната премия единствено като разход по кредита и изключването й от главницата, ГПР е в размер на 16,34%.