Решение № 148 от 15.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр.Мадан, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100044 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. Ч. против Изи Асет Мениджмънт АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № 4549286 от 28.07.2022г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2022 година ищцата сключила Договор за паричен заем № 4549286 с ответника, по силата на който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД й предоставил заем в размер на 1750 лева. Екземпляр от договора не бил предоставен на ищцата, а само погасителен план. От съдържанието на погасителния план можело да се установят следните параметри на договора: Сума на кредита -1750,00 лева, Срок на кредита в 14-дневки – 17, Дата на първа вноска - 11.08.2022г., Размер на двуседмична вноска -115,86 лева, Ден и час на плащане - четвъртък. Видно било от погасителния план, че размера на вноската по кредита не била 115,86 лева, а 180,00 лева, тъй като във всяка погасителна вноска била включена сумата от 64,14 лева, наименувана „възнаграждение за предоставяне на гаранция“. Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване било скрепено с недействителност на договора за кредит. В случая потребителят бил поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлявало скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Въведеното законодателно ограничение било базирано на това, че потребителят бил икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Действителният размер на ГПР надвишавал 50%, което водило и до недействителност на договора. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за 1 неоснователност на предявения иск. Ответникът счита, че процесния договор за паричен заем е действителен. Инициативата за сключване на договор за кредит произтичала от ищеца. Ищецът се бил обърнал към дружеството за кредитиране. Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. В процесния договор за потребителски кредит бил посочен годишният процент на разходите, посочена била общата сума дължима от потребителя, посочени били и взетите предвид допускания - „... договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор.“ Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. В годишния процент на разходите по процесния договор била включена само лихвата по кредита, тъй като това бил единственият разход по кредита за кредитополучателят. Обезпеченията, предвидени в чл. 4 от договора за паричен заем, не пораждали разноски по кредита, които да следвало да бъдат включени в ГПР. Евентуални разходи, свързани с представянето на банкова гаранция, намиране на поръчители или дружество-гарант не могат да бъдат разглеждани като елемент от общия разход по кредита за потребителя. Отношенията/правоотношенията между заемополучателя и поръчителите, заемополучателя и банката, издала гаранцията, заемополучателя и дружеството-гарант са отношения между заемополучателя и трети лица, възникнали преди или след пораждане на правоотношението по договора за кредит. Те не били част от заемното правоотношение и евентуалните разходи, които могат да възникнат във връзка с тези отношения не биха представлявали пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство не било включено при изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно облигационно правоотношение, с различен правен субект, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант била насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Същото било дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД, като било уговорено да възникне задължение по нея, само при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за заем. Поради което разходът по договора за поръчителство не се включвал в общия разход по кредита и не се включвал в годишния процент на разходите на същия кредит.

Заемополучателят можел да избира измежду три вида обезпечения, които да представи.

Ищцовото дружество нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем, кое обезпечение ще избере ищецът, поради което и нямало как да предвиди какви разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер. Счита, че надвишаването на законовия размер на годишния процент на разходите не води до недействителност на договора. Позовава се на чл. 19, ал. 5, само счита, че клаузите, с които се надвишава размера на ГПР, се считат за нищожни. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил насрещен иск от ответника, за осъждането на Д. М. Ч. да заплати на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД следните суми:

- в случай че бъде уважен предявеният от Д. М. Ч. иск за обявяване на недействителността на целия Договор за паричен заем сумата от 1402,42 лв., представляваща, на основание чл. 23 от ЗПК, главница по така обявения за недействителен договор за паричен заем, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата

- в случай че бъде отхвърлен предявеният иск на Д. М. Ч. срещу Изи Асет Мениджмънт АД: сумата от 1469,36 лв., представляваща падежирала незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем 4549286, ведно със законна лихва от датата на 2 предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; сумата от 152,68 лв., представляваща падежирала незаплатена дължима възнаградителна лихва, дължима въз основа на Договор за паричен заем 4549286.

В насрещната искова молба се твърди, че на 28.07.2022 г. Д. М. Ч., в качеството на заемател, сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, Договор за паричен заем № 4549286. По силата на същия „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предал в собственост на Д. М. Ч. сумата от 1750 лв., а Д. М. Ч. се е задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 17 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 115,86 лв. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 219,62 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1969,62 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 11.08.2022 г., а последната - на 23.03.2023 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. Към датата на подаване на насрещната искова молба Д. М. Ч. не била погасила задълженията си по договора за паричен заем. Поради това за „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил налице правен интерес от предявяване на иск за заплащане на така посочените суми. Моли за уважаване на предявения насрещен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещна искова молба, с който се взема становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Не било спорно между страните, че на 28.07.2022 г. били сключили Договор за паричен заем № 4549286, по силата на който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да предостави на заемателя Д. М. Ч. заем в размер на 1750,00 лева. Ответникът по насрещния иск оспорва обстоятелството, че му била предоставена сумата от 1750 лева. Твърди, че кредитополучателят е получила „чисто“ сумата от 338 лева, от която били удържани и 30 лева за застраховка, след което й били изплатени само 308 лева. Оспорва приложената към насрещната искова молба справка за плащания по договор за паричен заем № 4549286, като твърди, че посочените в нея суми в колони „плато лихва“ и „платено главница“ не отговарят на действително платените суми. От погасителния план на заемополучателя било вменено и задължение за заплащане на сума в размер на 64,14 лева, наименована като „размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция“. Поддържа аргументите за недействителност на договора за паричен заем, изложени в първоначалната искова молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че първоначалната ищца е сключила с Изи Асет Мениджмънт АД договор за паричен заем № 4549286 от 28.07.2022, по силата на който заемодателят Изи Асет Мениджмънт АД предоставило на ищцата Д. М. Ч. заем в размер на 1750 лева, при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на погасителната вноска 115,86 лева, периодичност на вноските – на всеки 14 дни, брой вноски 17, дата на първа вноска 11.08.2022 г., краен падеж 23.03.2023г., ГЛП 35%, обща дължима сума 1969,62 лева, ГПР 41,72 %.

Съгласно чл. 3, ал. 1, страните по договора се съгласяват да се рефинансира текущ заем по Договор за паричен заем № 4456074 в размер на 1411.27лв.

Съгласно чл. 3, ал. 2, след извършеното прихващане, задължението на заемателя по договор за паричен заем № 4456074 се погасява, а Заемодателят изплаща на Заемателя остатъка от заемната сума, като договорът има сила на разписка .

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в 3 размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата – 28.07.2022 г. между ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Д. М. Ч. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4549286, по силата на който ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител потребителят, с цел гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1750 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1090,38 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 64,14 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.