Решение № 263124 от 16.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е град

София, 17.05.2021 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9206 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение

№116126 от 10.06.2020г., постановено по гр.дело №36084/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, са отхвърлени предявените от П.С. срещу „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/” ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №25-038 от 23.04.2019г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „организатор/работа с клиенти”; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 18000.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 24.04.2019г. до 24.10.2019г.. С решението е осъден П.С. да заплати на „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/” ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1800 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С определение №143355 от 08.07.2020г. е изменено решение №116126 от

10.06.2020г., постановено по гр.дело №36084/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/” ЕООД на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение от 1800.00 лв. на 1700.00 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - П.С., гражданин на Република Австрия, продължително пребиваващ в Република България, с удостоверение за пребиваване №*********/27.04.2017г., издадено от МВР, чрез адв.И.С., с която се обжалва изцяло решение №116126 от 10.06.2020г., постановено по гр.дело №36084/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №25-038 от 23.04.2019г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „организатор/работа с клиенти”; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 18000.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 24.04.2019г. до 24.10.2019г.. Релевирани са доводи относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че неправилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите Т., Т., Л. иС., служители на ответното дружество, които са заинтересовани от изхода на спора, като същевременно не е дал вяра на останалите свидетели С., С. и М., които нямат връзка със страните и техните показания не са противоречиви. Поддържа се още, че работодателят на е спазил процедурата, предвидена в чл.193 от КТ по налагане на дисциплинарното наказание, тъй като за да установи факта на нарушението на трудовата дисциплина е бил длъжен да поиска писмени обяснения от всички служители, които са присъствали или участвали в извършените от ищеца деяния, квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за работодателя по делото не е доказано, че ищецът е извършил описаните в оспорената заповед нарушения, за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение”. Твърди се, че описаните в оспорената заповед действия, извършени от ищеца, са общи, не са конкретизирани по отношение на време и обстановка на извършване. Излага се, че при издаване на оспорената заповед за уволнение не са спазени изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като не е посочено времето на извършване от ищеца на твърдените нарушения, което е довело до накърняване правото му на защита и е основание за незаконосъобразността й. Твърди се още, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ противоречи на изискването на чл.189, ал.1 от КТ, тъй като описаните в заповедта нарушения не могат да се квалифицират като тежки, не са довели до настъпване на вредни последици за ответното дружество, не са увредили имуществото на работодателя, не са застрашили живота и здравето на трети лица и не са нарушили работния процес, както и не са довели до имотна или друга облага на ищеца, отделно от това работодателят не е отчел и факта, че до този момент на ищеца не са налагани наказания, напротив – получавал е бонуси за добро изпълнение на служебните си задължения. По тези съображения се поддържа, че оспорената заповед за уволнение е незаконосъобразна и крайният извод на СРС за законност на извършеното уволнение не съответства на събраните по делото доказателства и противоречи на материалния закон. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение №116126 от 10.06.2020г., постановено по гр.дело №36084/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/” ЕООД, чрез адв.П.Д., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че оспорената заповед е издадена от легитимирано лице, като работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, изискани са били писмени обяснения от ищеца и същият е дал писмени обяснения, който факт се установява от приетите по делото доказателства. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за работодателя в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, описани в оспорената заповед за уволнение, и правилно работодателят е упражнил потестативното си право да му наложи дисциплинарно наказание „уволнение”. Излага се, че правилно първоинстанционният съд в съответствие с установената съдебна практика е приел, че обжалваната заповед за уволнение е мотивирана съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Сочи се още, че правилно решаващият състав на СРС е приел, че наложеното със заповедта наказание „уволнение“ е съобразено и с критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищеца - П.С., гражданин на Република Австрия, продължително пребиваващ в Република България, с удостоверение за пребиваване №*********/27.04.2017г., издадено от МВР, чрез адв.И.С., срещу определение №143355 от 08.07.2020г., с което е изменено решение №116126 от

10.06.2020г., постановено по гр.дело №36084/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/” ЕООД на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение от 1800.00 лв. на 1700.00 лв.. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че с оглед обема на извършената от процесуалния представител на ответното дружество работа не е налице основание да се присъди минимално определения размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че в случая действията на процесуалния представител на ответното дружество са в рамките на обичайната активност на процесуален представител за участие в съдебен процес, поради което присъденият размер на адвокатско възнаграждение следва да се намали до установения минимален размер по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/”

ЕООД, чрез адв.П.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се, че СРС се е съобразил с релевантните за спора факти и правилно е приложил закона.

Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е отчел, че в случая са предявени три обективно съединени искове и поотделно за всеки от тях следва да се присъди адвокатско възнаграждение, както и е съобразено, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са 3 съдебни заседания и адвокатската защита е проведена активно. В тази връзка се излага, че присъденият от СРС адвокатски хонорар със 70 лв. над минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерен. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Предявени са от П.С., гражданин на Република Австрия, продължително пребиваващ в Република България, срещу „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/” ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №25-038 от 23.04.2019г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „организатор/работа с клиенти”; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 18000.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 24.04.2019г. до 24.10.2019г..

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства – трудов договор от 02.05.2017г. и допълнителни споразумения към него, се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззивника-ищец - П.С. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил на длъжност

– „организатор/работа с клиенти” при ответното дружество - „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/” ЕООД.

На следващо място безспорно е още, че със заповед №25-038 от 23.04.2019г. на работодателя - „Д.В.С.С./БЪЛГАРИЯ/” ЕООД на основание чл.330, ал.1, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.3 от КТ, е наложено на П.С., заемал длъжността – „организатор/работа с клиенти”, дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение. Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание са извършени от работника деяния, които са описани и отразени в доклад с вх. №23-022 от 08.04.2019г., същите са квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1 КТ, а именно: по т.1, пр.2 – преждевременно напускане на работа, по т.3 – неспазване на техническите и технологичните правила, по т.8 – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и разпространяване на поверителни за него сведения, както и по т.10 – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред, а именно: чл.21, т.6 от Правилника за вътрешния трудов ред, според който „служителите са длъжни да съгласуват работата си с другите служители в атмосфера на сътрудничество, координация и толерантност и с поведението си да не възпрепятстват изпълнението на техните трудови задължения“ и чл.24, т.13 от същия, според който „нарушения на трудовата дисциплина са всички действия (включително писмена и устна комуникация или публикация, жестове и пр.), накърняващи личното достойнство на служители, клиенти, партньори или доставчици на ответното дружество. Посочено е още, че при определяне вида на наказанието е отчетено, че се касае за три и повече дисциплинарни нарушения, които са извършени системно по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ., поради което се квалифицират като тежки нарушения на трудовата дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.