Решение № 1006 от 04.12.2017, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 04.12.2017 г. Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На трети ноември, две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Г.

Гражданско дело №1655 по описа за 2017 година.

Предявен е иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от ищеца И.Г.Л., ЕГН-**********,***, против „Еко Агро Дар”ООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- с.Щ. , обл.Пазарджик,ул.

„****”№*, представлявано от управителя В. И. С. , с цена на иска – 14500.00 лева.

В подадената искова молба се твърди, че по ч. гр. д. № 597/2017 г. по описа на PC Пазарджик по реда на чл. 417 ГПК била издадена Заповед №377/24.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - Запис на заповед, издаден на 10.01.2016 г. на стойност 14 500.00 лева с падеж 15.06.2016 г., по силата на която ответното дружество "ЕКО АГРО ДАР" ООД било осъдено да заплати на ищеца сумата 14500 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.2.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 290 лева - държавна такса и 482 лева - адвокатско възнаграждение. С Определение №3405/30.03.2017 г. заповедният съд уведомил ищеца, че в срок е постъпило възражение от длъжника и му указал в едномесечен срок да предявя иск относно вземането си.

Твърди се, че обстоятелствата, от които произтича вземането, били следните: Записът на заповед бил издаден на 10.01.2016 г. на стойност 14500 лева с падеж

15.06.2016 г. и обезпечавал едно каузално правоотношение. На 10.01.2016 г. ищецът сключил договор с ответното дружество "ЕКО АГРО ДАР" ООД, представлявано от управителя В. И. С. , по силата на който дружеството му възложило и той приел да произведе за техни нужди и да им достави разсад за домати „Елена Ф1”, 10000 /десет хиляди/ броя разсада на цена по 1,45 лева/брой, или на обща стойност 14500 лева. Договорили се ищецът изцяло да поеме организацията и разходите по производството на разсада, в т.ч. труд, семена, отопление на оранжерията, пръскане, поливане и др., както и да достави с негов транспорт разсада до седалището на дружеството в с. Щ. , община Пазарджик. Посочили краен срок, до който ищецът твърди, че следвало да предаде готовия разсад - 30.05.2016 г. Договорили се на възнаграждение в общ размер 14500 лева, което следвала да се изплати в тридневен срок от приемането на разсада в с. Щ. . Възложителят се задължил да приеме и заплати произведения разсад, отговарящ на изискванията, а ако виновно не стори това, поел задължението да му плати неустойка в размер на цената на отказания разсад. Като гаранция за заплащане на договорения разсад Възложителят подписал Запис на заповед на стойност 14500 лева с падеж 15.06.2016 г.

В молбата се твърди, че ищецът изпълнил изцяло задълженията си по договора. Разсадът бил произведен във фамилната оранжерия в с. Мало Конаре, имот № 138070 в местността "Капаница". Оранжерията била собственост на неговия брат Х. Л., който по професия бил аграрен икономист, но се стопанисвала от ищеца и семейство му, с нотариално заверено пълномощно от 06.01.2006 г. Дейностите по производството на разсада били извършени от ищеца и съпругата му Н. Л. . Помагал й бащата на ищеца - Г. Л., който бил агроном-полевъд, както и майка му - Д. Л. . В кампанийните дейности - поливане, пръскане, плевене и др., вземали участие и други приятели и колеги на ищеца.

В исковата молба се твърди, че на

27.05.2016 г. ищецът информирал управителката на ответното дружество, че е изпълнил задължението си по договора да произведе разсад отговарящ на изискванията, и я уведомил, че ще достави разсада с негов транспорт до седалището на дружеството в с. Щ. . С помощта на негов приятел натоварил разсада в собствения си микробус и го закарал в с. Щ. . Там го посрещнала управителката на дружеството г-жа С. , която дори не пожелала да погледне разсада и отказала да приеме цялото договорено количество с думите, че те били намерили по-евтин разсад.

Твърди се, че на основание чл. 6 от договора ответното дружество дължало неустойка на ищеца в размер на цената на отказания разсад - 14500 лева, тъй като отказът да приемат разсада бил неоснователен. На основание чл. 9 от договора процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на задължението на Възложителя да приемел изработеното. В случая целият произведен разсад бил бракуван поради невъзможност за реализация. При това положение ответното дружество му дължало сумата 14500 лева по процесния запис на заповед.

Оформен е петитум,с който се моли съдът да постанови съдебен акт- решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 14500 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017 г. до изплащане на вземането, за която по ч. гр. д. № 597/2017 г. по описа на PC Пазарджик била издадена Заповед № 377/24.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - Запис на заповед издаден на 10.01.2016 г. на стойност 14500 лв. с падеж 15.06.2016 г. Направено и искане съдът да се произнесе и по дължимостта на разноските,сторени в заповедното производство, както да бъдат присъдени и разноските в настоящето производство.

В законноустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК от ответника по делото. С отговора се изразява становище, че настоящото дело било проява на привиден процес, образувано от ищеца и единия от управителите на дружеството, цитиран в исковата молба.

Изрично се оспорва, че не било налице реално каузално отношение спрямо предявения запис на заповед. В т.6. от договора било посочено, че при неизпълнение се дължи неустойка, т.е. договорена била конкретна последица от твърдяното неизпълнение. Страните по договора не са се договорили, че при виновно неизпълнение за приемане на разсада ще се дължи цената му, а се договорили, че ще се дължи неустойка в размер на цената. Последното обаче не било обезпечено с издаване на запис на заповед.

Твърди се, че от оформянето на документите - договор, протокол и запис на заповед било видно, че били изработени напълно еднакво като шрифт и начин на изобразяване. Същите били съставени за нуждите на делото и само и единствено да се навреди на дружеството. Процесният запис на заповед бил издаден от физическо лице, а не от управителя на дружеството ответник, тъй като при подписа на това лице, не било посочено, че същото подписва като управител, а било разписано само като физическо лице. На посоченото основание се сочи, че процесният запис на заповед не обвързвал ответното дружество и поради неяснота при издаването бил нищожен.

В доказателство на гореизложеното се посочва, че по процесиите договори не било договорено и не били издавани фактури. Категорично не било вярно твърдението, че на адреса на управление на дружеството са били доставяни твърдените количества разсад. Направено е искане да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане - единият живущ на адреса, а другият съсед, които с показанията си ще докажат факта и обстоятелството, че никога на този адрес през месеците април и май 2016 г. не са били доставяни домати-разсад от ищеца.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От приложените по делото материали по ч.гр. дело №597/2017г. по описа на РС-Пазарджик се установява, че по цитираното дело била издадена на 24.02.2017г. Заповед №377 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която било разпоредено ответникът „Еко Агро Дар”ООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- с.Щ. , обл.Пазарджик,ул. „****”№*, представлявано от управителя В. И. С. , да заплати на ищеца Л. сумата от 14 500.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 290.00 лева - държавна такса и 482.00 лева - адвокатско възнаграждение. В законоустановеният двуседмичен срок постъпило възражение от ответника по реда на чл.414 ГПК. С Определение №3405/30.03.2017 г. заповедният съд уведомил ищеца, че в срок е постъпило възражение от длъжника и му указал в едномесечен срок да предявя иск относно вземането си.

От приетия по делото Договор от 10.01.2016г. се установява, че на посочената дата страните сключили договор, по силата на който ответното дружество възложило на ищеца Л., а последният приел да произведе за нуждите на дружеството и да достави разсад за домати „Елена Ф1- средноранно засаждане”, 10 000 /десет хиляди/ броя разсада на цена по 1,45 лева/брой, или на обща стойност 14500 лева. Договорили се ищецът изцяло да поеме организацията и разходите по производството на разсада, в т.ч. труд, семена, отопление на оранжерията, пръскане, поливане и др., както и да достави с негов транспорт разсада до седалището на дружеството в с. Щ. , община Пазарджик.

Посочили краен срок, до който ищецът следвало да предаде готовия разсад - 30.05.2016 г. Договорили се на възнаграждение в общ размер 14500 лева, което следвала да се изплати в тридневен срок от приемането на разсада в с. Щ. . Възложителят се задължил да приеме и заплати произведения разсад, отговарящ на изискванията, а ако виновно не стори това, поел задължението да му плати неустойка в размер на цената на отказания разсад.

От приетата и приложена по делото

Запис на заповед на стойност 14 500.00 лева с падеж 15.06.2016г. се установява, че посоченият запис на заповед е бил издаден като гаранция за заплащане на договорения разсад. Записът на заповед бил издаден на 10.01.2016г. от „Еко Агро Дар”ООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- с.Щ. , обл.Пазарджик,ул. „****”№*, представлявано от управителя В. И. С. в полза на ищеца Л..

Видно от приложения по делото

Протокол от 27.05.2016г.,съставен в с.Щ.

,на посочената дата В. И. С. е отказала да приеме доставената й от ищеца Л. стока, а именно разсад за домати „Елена Ф1- средноранно засаждане”- 10 000 броя, съгласно договора от 10.01.2016г.

От представените към исковата молба документи – скица с виза на имот 138070, находящ се в землището на с.Мало Конаре; проект- оранжерия, одобрен на 11.05.2005г. от Община Пазарджик; пълномощно, удостоверения за раждане и удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищецът Л. следвало да произведе въпросният разсад във фамилната оранжерия в с. Мало Конаре, имот № 138070 в местността "Капаница". Оранжерията била собственост на неговия брат Х. Л., който по професия бил аграрен икономист, но се стопанисвала от ищеца и семейство му, с нотариално заверено пълномощно от 06.01.2006 г. Дейностите по производството на разсада били извършени от ищеца и съпругата му Н. Л. , с помощта на бащата на ищеца - Г. Л., който бил агроном-полевъд, както и майка му - Д. Л. .

Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и удостоверение от търговския регистър, управляваното от ищеца Л. „Ивиндъстри”ЕООД било собственик на автомобил „Мерцедес Спринтер”, бял на цвят, с рег.№РА 6211 ВХ.

Видно от представената по делото фактура №27 от 17.05.2016г., ответното дружество е закупило разсад от „У. Т. ****” за ранни домати, сорт „Балка Ф1” 45 000 броя на стойност 4500.00лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел И.К.П. се установява, че свидетелят познава ищеца Л. от около

20 години. Л. имал голяма база в с.Мало Конаре с оранжерия, която П. често посещавал. П. работил в оранжерията на Л. срещу заплащане. През 2016г. в оранжерията бил засаден разсад домати, който Л. отглеждал с помощта на семейството си. Разсадът бил засаждан поетапно- на три етапа, тъй като Л. имал договор с хора от с.Щ. , които били представители на „Еко Агро Дар”ООД.

Разсадът бил заложен през януари,2016г. и през април месец същата година вече бил готов. П. помагал на Л. да натовари разсада в бял бус, марка „Мерцедес”, който се ползвал от ищеца. Разсадът бил поставен в пластмасови тарелки.