Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 478 от 29.06.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 637/2021
Вид
Протокол № 478
Подписан
29.06.2022
В сила
29.06.2022
Състав
Тони Кръстев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 478 гр. Варна, 28.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони К. при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Тони К. Търговско дело № 20213100900637 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът К. К. К. , уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, представлява се от адвокат А.К., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ищецът Р. Й. П. , уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, представлява се от адвокат А.К., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответникът „МИЛКОС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД , уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат А.Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Вещото лице Б. Сл. Б., редовно призован, явява се лично.

Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 14360 от 16.06.2022 г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. К.: Да се изслуша вещото лице.

1

Адв. Д.: Да се изслуша вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане самоличността му:

Б. Сл. Б. – 53 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В.л. Б.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

Адв. К.: Нямаме въпроси към вещото лице.

В.л. Б. на въпроси от адв. Д.: Допуснал съм техническа грешка в Приложение 2 в заглавната част. Вместо: „„Еко Инженеринг АВ“, ЕИК 202454410“, следва да се чете: „„Милкос Инженеринг“ ООД, ЕИК 103837630“.

На стр.6, във втори абзац също съм допуснал техническа грешка.

Вместо: „„Новотех-95“ ООД“, следва да се чете „„Милкос Инженеринг“ ООД“.

В.л. Б. на въпроси от съда: По принцип амортизациите са изчислени, както е по Закона за корпоративното подоходно облагане с посочените там годишни проценти за сградите, за машините. Всички дълготрайни активи са заведени по историческа цена. Амортизациите се начисляват ако историческата цена няма изкривявания. Просто в амортизационните норми и това може да се види в годишната декларация, която е подадена, да се види разлика между счетоводните норми за амортизация и данъчните изчислени амортизации по данъчния амортизационен план.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

Адв. К.: Да се приеме заключението.

Адв. Д.: Да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е компетентно дадено, поради което следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената от вещото лице справка-декларация, поради 2 което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото съдебносчетоводна експертиза с вх.№ 14360 от 16.06.2022 г., ведно със справкадекларация на вещото лице Б. Сл. Б..

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Б. Сл. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в общ размер 1100.00 /хиляда и сто/ лева, съгласно представената от него справка - декларация.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Б. Сл. Б. възнаграждение в размер на 600.00 /шестстотин/ лева от внесените от ищците депозити.

(Издаден РКО по платежни нареждания от 15.02.2022 г. и от 21.02.2022 г.)

ЗАДЪЛЖАВА ищците да внесат по сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително по 250.00 /двеста и петдесет/ лева в едноседмичен срок от днес , като остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено на вещото лице, след представяне на доказателство за допълнително внесен депозит от ищците.

УКАЗВА на ищците, че при непредставяне на доказателства за внесен допълнителен депозит в указания срок, съдът ще постанови определение за принудително събиране на сумите, на основание чл.77 от ГПК.

Адв. К.: Имаме допълнителни доказателствени искания. Считаме, че приетата експертиза е компетентна, но тя обаче отразява счетоводните записвания и счетоводните отразявания на самото дружество, като очевидно от заключението на вещото лице става ясно, че намалението на собствения капитал, най-големият компонент всъщност от това намаление е реализираната загуба на дружеството. Тя пък от своя страна, тази загуба се дължи на пазарната оценка на недвижимите имоти, която има за нас доста голяма разлика и доколкото този междинен счетоводен баланс няма обвързваща материална доказателствена сила. Извършваме оспорване на счетоводното записване на дълготрайните материални активи и считаме, че редовността на тези записи следва да бъде подложен на проверка. В този смисъл молим за допускане на комплексна съдебно оценителска и счетоводна експертиза, като оценителят да даде заключение по въпроса каква е пазарната 3 стойност на дълготрайните материални активи на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение, а допълнителната счетоводна експертиза, като стъпи на оценителската такава, да даде изчислението на дела на наследниците, като вземе предвид числото, което ще бъде дадено от оценителя.

Адв. Д.: Принципно е допустимо оспорване на приетата оценка. Данни за това, че има обезценка на някои дълготрайни активи, а именно приложените още с исковата молба от двамата ищци доказателства, поконкретно соча в самия доклад, който е представен от ищцовата страна, изрично е посочена причината за натрупаната загуба, обезценка, посочена със суми. На коя страница от делото не мога да кажа, но са налични тези неща и се виждат. В частта „Земи“, дефиниция „оценка на елементите на счетоводния баланс“ – бележка 1, което е заверен, изрично е написано, че има загуба по обезценката на земи. „Намалената балансова стойност на земите до основната стойност е в размер на 1 181 000 лв.“

Адв. К.: Не спорим, че бяхме запознати с това нещо, тоест с тази обезценка на активите. Спорим основанието за тази обезценка.

Адв. Д.: Становището ми е, че с исковата молба ищците презюмирайки, че не са запознати с всичко в крайна сметка, те са наследници на починал съдружник и са направили общо оспорване. Тоест нямаме преклузия за подобно искане. Относимо е към предмета на спора, но то се нуждае от известна конкретизация. Искам да вметна нещо по този въпрос. Счетоводният баланс, който се прави при напускане на съдружник, практиката и на Върховния касационен съд е такава, а такава е и логиката изобщо на законодателя – да се прави съобразно приложимите счетоводни стандарти на действащо предприятие. Ако оценим всички активи по пазарна стойност, означава, че държим цялото предприятие на продажба. Не е това логиката на закона. Има трайна практика. Много пъти са разглеждани неизплащан ликвидационен дял при изплащан дял при счетоводни данни. Ако имаме съмнение за стопанската и документална обоснованост за конкретно счетоводно записване, за каквото говорим (примерно за тази обезценка на земя), редно е експертизата да бъде ограничена до този въпрос. Оценка на конкретните активи, които са обезценени – това вече е конкретно оспорване, което аз намирам за напълно относимо и допустимо и няма да се 4 противопоставя на изслушването на оценителската експертиза, която да даде отговор на следните въпроси:

1.Каква е възстановимата стойност на обезценените активи и каква е пазарната и справедлива стойност на същите активи?;

2. Съобразно приложимите за дружеството счетоводни стандарти, налице ли са били условията за извършване на тази обезценка, защото преди да говорим за цена, говорим дали има условия за извършване на тази обезценка?;

3. Дали във възможните варианти стойностите на тази земя, след като направи оглед на място и се запознае със състоянието на имотите, дали са въобще обработваеми, качеството им и каква възможна реализация биха могли да имат?

Иначе първоначално поставения въпрос от колегата К. за мен е недопустим, защото означава насочването на изготвяне на баланса, на база на който биха се уредили имуществените отношения между наследниците на напусналия съдружник и дружеството на база, която е различна от законовата, а пък правилата за определяне на стойността на дела на напускащия съдружник са императивни. Ние тук не пазим интересите на дружеството, а пазим интересите на всички контрагенти на дружеството, кредитори и всички други, защото това е свързано с концепцията за поддържането на капитала. В тази връзка ако задачата се ограничи до конкретното оспорване на това счетоводно записване, да речем тази обезценка за тези имоти, съм съгласен. Иначе няма как. Ние не си държим дружеството за продан, че да оценяваме всеки актив, който по приложимата счетоводна рамка и счетоводни стандарти трябва да бъде оценявана историческа цена или на по-ниската от двете на цената на придобиване, историческа цена или възстановима и справедлива стойност. Да направим това и за останалите неща. Няма счетоводен стандарт, който да позволи ако установим по-висока пазарна оценка от историческата цена да я увеличим в ликвидационния баланс, с оглед на това единственото, което ще направим, е да натоварим с разноски и да забавим във времето процеса. Напомням, че има обезпечения, които са доста неудобни за доверителя ми и той настоява грубо казано за известна ефективност на процеса от гледна точка на време.

Становището ми е, че допустима и относима би била комплексна 5 съдебно-оценителна и съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси относно пазарната, справедливата, възстановимата стойност на обезценените имоти и наличието на основание за прилагане на тази обезценка и отразяването и́ в имуществения баланс. За това съм съгласен. Смятам, че външни за дружеството лица, когато подават една искова молба, е нормално да нямат пълната информация. Ясно е, че оспорванията в началото са до голяма степен общи и бланкетни.

Адв. К.: Напълно поддържаме искането си и само да кажа, че още с исковата молба сме оспорили абсолютно всички счетоводни записвания.

Съгласни сме, че разпоредбата е императивна. Имам предвид тази, която определя размера на дружествения дял и това как се изчислява той, но не мога да се съглася, че дълготрайните материални активи трябва да се разделят по някакъв начин на обезценени или на необезценени според вътрешнодружествена извършена пазарна оценка на някакви активи. Оспорванията са направени още с исковата молба и смятаме, че няма как да имаме една обективна счетоводна експертиза, без да сме оценили абсолютно всички ДМА-та на дружеството.

Адв. Д.: Аз не съм вещо лице, но имам и двете образования. Магистър съм и по счетоводство. Приложимата счетоводна рамка отчитане са националните счетоводни стандарти. Приложимите счетоводни стандарти въобще не допускат вариант за корекция нагоре, в случай че пазарната оценка, на който и да е актив, който е необезценяван, се окаже по-висока от тази, при която правилно и редовно е отчетена по счетоводни данни.

Искането е неотносимо. Каквото и да оцени, няма да може да го ползваме като база за заплащане на дела на напускащ съдружник. Затова го намирам за неотносимо. Обяснявам защо: корекция нагоре са недопустими, съобразно приложимата счетоводна рамка.

Адв. К.: Няма как евентуалният бъдещ присъден размер на нещо, което трябва да се изплати или не трябва, да зависи от това дали вие можете счетоводно да го изплатите, или не.

СЪДЪТ по направеното от процесуалния представител на ищците искане намира, че същото е неотносимо към предмета на спора, доколкото съгласно изричната императивна законова разпоредба, стойността на дружествения дял на починалия съдружник се определя, съобразно балансова 6 стойност към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството. В този смисъл извършването на пазарна оценка на активи към релевантната дата за определяне стойността на дружествения дял е неотносимо към правния спор. Относимо към правни спор е единствено балансовата стойност, както и въпросът дали тази балансова стойност е определена правилно, за което би могло да се направи проверка и посредством изследване на начина, по който са извършени определени счетоводни операции, в частност свързани с намаляване на балансовата стойност на определени активи преди релевантната за определяне размера на дружествения дял на съдружника дата. Доколкото обаче конкретното искане е за извършване на пазарна стойност на активите към тази дата, същото е неотносимо към спора и ще се остави без уважение, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И: