Решение № 16 от 21.02.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16 гр.Перник,

21.02.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕР ПЕТРОВ

АНТОНИЯ АЛЕКСОВА при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура ГАЛИНА АНТОВА, като разгледа докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 332/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 483/ 23.07.2019 г., постановена по НОХД № 1555/2018 год. по описа на районен съд Перник е признат подсъдимия А.С.С. за ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2015 г., в гр. Перник, в централната градска част, чрез нанасяне на удар с крак, причинил на Я.Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета /голямопищялна и малкопищялна/, довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, поради което на основание чл.129, ал. 1, във вр. ал.2, вр. чл.54, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, вр. чл.42“а“, ал.2, т.1 и т.2 от НК, го съдът го ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Я.Т., сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането- 28.03.2015 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.

Същият граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 3290.20 лв. /в т.ч. 3 188 лв. за заплатени импланти и 102,20 лв. за потребителски такси/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.129, ал. 1, вр. ал.2 от НК имуществени вреди, ведно с претендираното заплащане на обезщетение за забава, в размер на законна лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането - 28.03.2015г., до окончателното изплащане, е отхвърлен изцяло, като недоказан.

Районния съд се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил съответни разноски.

Против така постановената присъда, в срок, е постъпил въззивен протест с пространно писмено допълнение. В същият се сочи, че присъдата е несправедлива и се иска нейното изменяване, като се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, чието изпълнение да се отложи за срок от три години.

Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от частният обвинител и граждански ищец в частта й с която е определено наказание в условията на чл.55 НК и в частта с която е отхвърлен гражданският иск за имуществени вреди. Моли се да бъде наложено наказание лишаване от свобода и предявеният граждански иск за имуществени вреди да бъде уважен изцяло.

Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия. В жалбата се сочи, че първия съд е направил неправилна преценка относно механизма на причиняване на увреждането и формата на вината. Счита се, че не е налице целенасочено поведение от страна на подсъдимия към причиняване на телесното увреждане, като същото е възможно да е осъществено при падане на пострадалия.

Поради това се иска постановяване на нова оправдателна присъда. В съдебно заседание пред въззивния съд се развиват доводи алтернативно, за преквалифициране на деянието в непредпазливо такова.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че поддържа подаденият протест и моли присъдата да бъде изменена в посоченият в него смисъл.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

През пролетта на 2015 г., в гр. Перник, в централна градска част функционирало заведение– нощен клуб- дискотека „***“. Входът на същото се намирал откъм алея, преминаваща покрай река Струма.

Редовни посетители на заведението били частният обвинител и граждански ищец Я.Н.Т. и подсъдимият А.С.С.. В тази връзка двамата се познавали визуално, но не поддържали никакви контакти помежду си. Обичайно клубът затварял около 06.00 часа сутрин.

В нощта на 27/28.03.2015 г. двамата били в посоченото заведение, заедно със свои приятели, в различни компании. Подсъдимия А.С. и приятелите му- свидетелите М. С. и Р. И. седели на маса в близост до бара.

През въпросната вечер на смяна в клуба били барманите- Е.С., Д.Т. и В.И., сервитьорите- Ц.Р., Д.Г., както и охранителите– М.К., Н.И., Р.Р., З.Х. и Й.Й., всички разпитани, като свидетели по делото.

Пострадалият Т., в качеството си на редовен посетител, бил в приятелски отношения с персонала, а със свидетелката Ц.Р. и в по- близки такива.

Около 06:00 ч. на 28.03.2015 г. повечето от клиентите били напуснали заведението. Сред последните останали посетители били пострадалия Т. и неговия приятел свидетеля А. Н., както и компанията на подсъдимия. Докато се намирали в дискотеката всички консумирали алкохол и в различна степен били повлияни от употребата му.

С. и приятелите му обикновено оставали до самото затваряне на заведението и често се налагало да бъдат подканяни от персонала да си тръгват. Същото сторили и този път, поради което свидетелката Ц. Р. ги помолила да си вървят, тъй като приключвали работа. Подсъдимият не пожелал да си тръгне веднага и по този повод между двамата възникнало словесно пререкание.

Ситуацията била възприета от Т., който, мотивиран от близките си отношения със свидетелката, решил да се намеси в решаването на спора. Отишъл до масата на С., включил се в разговора, като отправил няколко реплики спрямо последния и свидетеля М.С., подканяйки ги да напускат обекта, тъй като същият затваря, за да нямат проблеми. В един момент, докато говорел, стоейки прав до седналия С., се приближил до него и посегнал към ухото му, малко след това с ръка леко го хванал отзад за врата. Секунди по-късно повторил това действие, а след него потупал С. по гърба, продължавайки да му говори от същата позиция. Подсъдимият не реагирал по никакъв начин по отношение на Т.. Възприемайки поведението на последния, охранителят М. К. се приближил до тях, с оглед навременно предотвратяване на евентуален по-сериозен конфликт между лицата. В този момент Т. се отдръпнал от С., заставайки до бара. Подсъдимия станал от стола си и се насочил към изхода. Веднага след него свидетелите Р. И. и М. С. си взели вещите и го последвали.

С. излязъл пръв пред входа на заведението и около 20 секунди изчаквал компанията си, които излезли един след друг. Подсъдимия затворил вратата след тях. Тримата, вървейки бавно по крайречната алея, се насочили в посока към сградата на Общински младежки дом- гр.Перник /ОМД/. Около шест секунди след излизането на С. вратата отворил Т., който застанал на алеята с гръб към входа и отправил реплика към тримата, намиращи се в същия момент само на няколко метра от него. Думите му предизвикали обръщане на И. и С. към него. Подсъдимият прегърнал последния през рамо, като го завъртял напред и така, никой от тримата не спрял движението си. Въпреки отдалечаването им Т. продължил да говори разпалено, гледайки в посоката, в която се отдалечавали и стоейки на около метър от изхода на клуба. Около двадесет секунди след неговото излизане от заведението излязъл и приятелят му- свидетеля Н.. Последният застанал до Т., загледан в същата посока, докато последният продължавал да отправя реплики от разстояние към подсъдимия и свидетеля М.С.. В този момент подсъдимия и приятелите му се намирали до изградените стълби, водещи от алеята към пространството пред Общински младежки дом- гр.Перник. Срещу тези стълби, отдясно на алеята, бил изграден мост над река Струма, към който водели 2-3 стъпала. Виждайки отдалечаването им, Т. им обърнал гръб и се насочил обратно към входа на клуба. В един момент обаче се извърнал и с бърза крачка, ускорявайки хода си към тичане стремително се насочил към групата на подсъдимия, а свидетеля Н. го последвал.

Двамата настигнали свидетелите М. С., Р. И. и подсъдимия в момент, когато те тъкмо били слезли по стълбите от лявата страна на алеята, в посока Общински младежки дом- гр.Перник. В същия момент, частният обвинител Я. Т. нанесъл силен удар с юмрук в задната част на главата на С., от който удар последният залитнал напред и направил още няколко крачки. Бързо се обърнал и нанесъл ответен удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия. В това време дотичал и свидетеля Н., като двамата с Т. нападнали и С.. Свидетелката Р. И., изплашена от случващото се, избягала на разстояние от двадесетина метра в близост до цветарски магазин, разположен срещу Общински младежки дом- гр.Перник и започнала да звъни на свои приятели да я приберат. На площадката пред гореописаните стълби четирите момчета се сбили, нанасяйки си взаимни удари. Още след първите удари, които получил, Н. побягнал обратно към заведението „***“, оставяйки Т. сам.

Междувременно последният и С. взаимно си нанасяли удари, при което първия отстъпил назад към сградата зад него, докато се опрял с гръб в нея.

В момента, в който Н. побягнал от мястото на сбиването свидетеля М. С. също се включил в нанасянето на удари срещу останалия сам Т.. При това последният паднал на земята, а другите двама започнали заедно да го ударят с ръце и крака. Това продължило секунди. Т. успял да се изправи и в опит да се спаси от нанасяния му побой, побягнал в посока към моста над река Струма.

Изкачил стъпалата /непосредствено пред които започнал боят/ и, прекосявайки крайречната алея, достигнал моста. С. и С. го догонили и в момент, когато бягащия Т. достигнал поставените метални перила на изградената помощна рампа към моста над реката, бил препънат, в резултат на което паднал на земята /на алеята/ до перилата. В това време, в което той лежал на дясната си страна, подсъдимият С. скочил с крака върху долната част на левия му крак. Целият конфликт продължил по- малко от минута.

Вследствие на действието на подсъдимия спрямо падналия на земята Т., на последния били счупени костите на лявата подбедрица в долната трета, а кракът му се огънал неестествено.

Междувременно, около минута след като Т. и Н. затичали по алеята след групата на подсъдимия, побегналия Н. се върнал обратно до клуб „***“, затропал по заключената врата викайки, че отвън пребиват Я.. Действията и думите му пръв възприел свидетеля Е.С., тъй като се намирал близо до входа на заведението. Чувайки тези призиви той веднага отворил вратата, изтичал на алеята и видял падналия Я.Т., като също възприел, че до него стояли С. и С., които му крещели без да нанасят удари. С. и Н. без да спират, затичали към тях.

Първият изблъскал двамата към моста, отдалечавайки ги от пострадалия, като си разменили удари.

Внезапното излизане от клуб „***“ на свидетеля С. направило впечатление на голяма част от останалите в обекта, при което всички те, един след друг започнали да излизат, за да разберат какво се случва. Общо, последователно излезли седем лица от мъжки пол, а след тях група от четири лица– две момичета и две момчета /персонал и охрана/. Първите, възприемайки от входа лежащия в безпомощно състояние Т., затичали към мястото. С. и С., които до този момент се намирали на моста, виждайки тичащите към тях мъже, се уплашили и побягнали по моста над р.Струма водещ към Мемориала на миньорски труд, изграден от другата му страна на площад „Кракра Пернишки“. С. успял да се отдалечи и да избяга в посока Дворец на културата- Перник, а подсъдимият бил застигнат непосредствено след моста от свидетеля Д.Т.. Последният, в опит да го задържи, срещнал сериозна съпротива, поради което му нанесъл няколко удара, от които С. паднал на земята.

Бързо се изправил, но в същия момент дотичали и охранителите М. К. и З. Х.. С тяхната намеса подсъдимият бил принуден да се върне обратно.