Решение № 3167 от 02.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3167 гр. Варна, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110104235 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът А. И. И. твърди, че на 30.10.2019 г. при управление на личния си автомобил марка „Мерцедес С 320 ЦДИ“, с рег. № ****** по пътя от с.

******* в посока с. *******, на кръстовището с пътя за с. ******* същият бил блъснат от лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от Р. К.. Посочва, че ПТП настъпило при следните обстоятелства: лекият автомобил марка „Мерцедес С 320 ЦДИ“, с рег. № ****** се движел от с. ******* в посока с. *******. На кръстовището с пътя за с. ******* водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, идващ от с. *******, не спрял при наличие на пътен знак „Б-2“- „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“, навлязъл в кръстовището и блъснал управлявания от ищеца автомобил. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи и бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като виновен бил посочен водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“с рег. № *******. Посочва, че лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество със застрахователна полица със срок на действие от 14.01.2019 г. до 13.01.2020 г. Твърди, че уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като бил извършен Опис на увредени детайли с № 0410-090-0200/2019г. Тъй като полученото застрахователно обезщетение в размер на 3845.33 лева не отговаряло на действителната стойност на щетите, предявил иск срещу ответното дружество, въз основа на 1 който било образувано гр. д. № 5055/2021 г. по описа на ВРС, 51 състав. С Решение № 3510/16.11.2022 г. ответното дружество било осъдено да му заплати сумата от 4316.55 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба /08.04.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението. Поддържа, че застрахователят е изпаднал забава от момента на представяне на изисканите документи за прекратяване регистрацията на автомобила – 25.03.2020 г., като се позовава на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 443.54 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение от 4316.55 лв. за имуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на 30.10.2019 г. от водача на л. а.

„Фолксваген Голф“, с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, начислено за периода от 03.04.2020 г. до 07.04.2021 г.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „О.-З.е“АД, с който признава изцяло иска.

Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, след като взе в предвид отправеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, обективирано в отговора на исковата молба.

В подадено преди първото заседание по делото становище ищецът е отправил искане за постановяване на решение при признание на иска. В случая не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което съдът намира, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Съдът не споделя доводите на ответника, че в случая разноските по делото следва да се разпределят съобразно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Приложението на посочената норма е обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: 1) ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и 2) същият да признае иска. Действително „ЗАД О.З.е“ АД, чрез процесуалния си представител, е признало иска още с отговора 2 на исковата молба. Не е налице обаче първата от горните предпоставки. И след приключване на производството по предявения иск за присъждане на разликата между изплатената от застрахователя сума и действителния размер на дължимото обезщетение, ответникът е заплатил единствено съдебно предявените вземания, но не и дължимото обезщетение за забава за исковия период, макар да не е съществувала пречка да стори това.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД О.-З.е“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. И., ЕГН **********, с адрес: *********, СУМАТА ОТ 443.54 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение от 4316.55 лв. за имуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на 30.10.2019 г. от водача на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, начислено за периода от 03.04.2020 г. до 07.04.2021 г.

ОСЪЖДА „ЗАД О.-З.е“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 530 /петстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника „ЗАД О.-З.е“ АД, ЕИК *******, че може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца А. И. И., ЕГН **********, по банкова сметка с IBAN BG********* с титуляр адв. Й. К. А..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3